Решение № 662 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2011 г.

Решение № 662 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 175 от 14.07.2011 г. по адм. дело № 226/2011 г. на Административния съд - Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Диньо Петков Динев от с. Каравелово, община Тунджа, обл. Ямболска, в представено по делото възражение поддържа, че обжалваното решение е правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустим. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Диньо Петков Динев, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/24099 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 10273,10 лв. във вр. с подадено от Динев общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/090609/25662. Мотивите са свързани с констатирано намаление на годната за подпомагане площ от тази, заявена с подадената молба - заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Не са посочени фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие". Изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", не представлява излагане на фактически съображения. Липсата на мотиви препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол, защото не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. Административният орган не се е обосновал в какво се изразява новополучената официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази. При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., спрямо жалбоподателя, който в настоящото производство е ответник по касационната жалба, са извършени видове проверки, регламентирани в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. След подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерство на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфо изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, следа като установи истинността на подаденото заявление, а предвид чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК препраща към реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, регламентиран в глава пета на АПК. Фактическото плащане в полза на земеделския стопанин не представлява индивидуален административен акт, поради което не се прилага глава VII от АПК: "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". В тази насока съображенията на съда са незаконосъобразни, не се споделят от настоящата инстанция, но не се отразяват на правилността на крайния резултат на съдебното решение. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отказвайки да допусне исканата съдебно-техническа експертиза, с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане от Динев площи. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което е недопустимо събиране на доказателства от съда с цел саниране допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно мотивиране на административния акт и изясняване на действителното фактическо положение. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове последващи административни проверки са извършени, какво е констатирано с тях. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. По една част от формулираните към вещото лице въпроси между страните не съществува спор, като за това има представени и достатъчно писмени доказателства. По делото няма спор, че през 2009 г. са извършени две кръстосани проверки, при които не са констатирани разлики между заявените от Динев площи и допустимите за подпомагане, и поради това РА към ДФ "Земеделие" е извършила плащане. Едва при третата кръстосана проверка през м. декември 2010 г. е открита грешка относно площите, допустими за подпомагане и е издаден оспорения АУПДВ. По тези факти не се спори. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Динев е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че през 2009 г. са извършени две проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, извършена през м. декември 2010 г., е извършена при неспазване на процедурата на чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като с т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. Следователно независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през месец декември 2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт, защото ако не беше допуснато резултатът от проверката е могъл да бъде различен. Административният орган не е събрал служебно всички необходими доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. По делото няма данни грешката, допусната от РА при изчисляване на дължимите суми, да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител, нито същата да е можела да бъде установена по разумен път. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,