Решение № 3016 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2020 г.

Решение № 3016 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Николов с ЕГН [ЕГН], от гр. София, срещу решение № 3907 от 15.07.2020 г., постановено по административно дело № 13577/2019 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3 Д/Д–С–КС–119/07.10.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, гр. София, с която е наредено да бъде предоставена социална услуга "Провеждане на медиирани срещи на детето с майката" в ЦОП (Център за обществена подкрепа) "Славейков" към ИСДП (Институт за социални дейности и практики), гр. София, за срок от шест месеца на малолетния М. Николов, с ЕГН [ЕГН]. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли жалбата да се отхвърли, а първоинстанционния съдебен акт да бъде оставен в сила. От другите касационни ответници М. Николова от гр. София не изразява становище по касационната жалба, а адвокат Г. Минкова в качеството си на особен представител на малолетния М. Николов моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението на АССГ да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповед № 3 Д/Д–С–КС–119/07.10.2019 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗДет. (Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето) е наредено на малолетния М. Николов с родители майка М. Николова и баща В. Николов, за срок от шест месеца да бъде предоставена социална услуга "Провеждане на медиирани срещи на детето с майката" в ЦОП "Славейков" към Института за социални дейности и практики – гр. София. Заповедта се основава на изготвен социален доклад от наблюдаващия случая социален работник от отдел "Закрила на детето" (ОЗД) към ДСП – Красно село, а в мотивите й е посочено, че родителите на детето са разведени (родителските права се упражняват от бащата), като помежду им се наблюдава нарушена комуникация и конфликти, довело до фактически отказ на бащата да стимулира и подкрепя осъществяването на контактите между майката и детето съгласно определения от съда режим на лични отношения. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед административният съд подробно е аргументирал теза, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма и е надлежно мотивирана, без допускане на съществени процесуални нарушения, като в хода на валидно проведеното административно производство органът правилно е приложил материалния закон, в частност чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, спрямо установените в административното производство факти, и оспорената заповед съответства на целта на закона да се осигури закрила на развитието на детето и защита на неговите интереси, поради което не са налице отменителните основание по чл. 146 от АПК. По основния спорен между страните въпрос е формулирал извод, че при издаване на заповедта по отношение на детето М. Николов са преценени всички критерии по ЗЗдет. (Закона за закрила на детето) и ЗСП (Закона за социално подпомагане) и определената социална услуга е съобразена с потребностите му. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. По делото е установено, че малолетният М. Николов е дете, родено от брака между М. Николова и В. Николов. Бракът между двамата е прекратен с решение № 166834/07.07.2017 г. по гражданско дело № 26685/2016 г. по описа на Софийския районен съд (СРС). С постановени от СРС привременни мерки упражняването на родителските права спрямо детето М. Николов е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения, като тя е осъдена да заплаща издръжка. Двамата родители имат още едно дете - В. Николов, упражняването на родителските права по отношение на което отново е предоставено на бащата. Съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи (в заповедта и предхождащия я е социален доклад) относно това, че малолетния М. Николов е [наименование] (по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗдет.), което се дължи на влошените взаимоотношения между родителите му, оказващи негативно влияние върху психо-емоционалното развитие на детето и водещи до [състояние], съчетано с изключително затрудненото упражняване на определения режим на лични отношения между майката и сина й, и отказа за сътрудничество от страна на бащата. С процесната заповед по същество са приложени адекватни мерки за закрила на малолетния с оглед "най-добрия интерес на детето" (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗдет.) при коректно посочени в акта фактически и правни основания. Предоставената с нея социална услуга е ползвана в същия център и до издаването на заповедта, като е дала положителен първоначален резултат в насока преодоляване на тежката проявна форма на [състояние], но за успешното приключване на случая са необходими още срещи и още време. Обосновано административният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че е налице отказ от сътрудничество в това отношение от страна на бащата на детето. За да направи този извод, съдът се е позовал на данните за срещи и разговори, проведени с родителите на М., както и събраните гласни доказателства, които потвърждават това. Безспорно е установено наличието на фактическите и правните основания за издаването на процесната заповед, като в случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., в чиято хипотеза следва да бъде установена необходимост от прилагането на мерки за закрила, а в случая такова доказване е проведено, и е установено нежеланието на бащата да съдейства за контактите (или поне да не създава разнообразни пречки) между неотглеждащия родител и общото им дете съобразно установения от брачния съд режим. Постановената мярка за закрила, изразяваща се в ползване на социална услуга в център за обществена подкрепа, е съобразена както с изискването на чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет., така и с най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., който следва да бъде отчитан във всички случаи. Касае се за т. нар. [състояние], когато единият родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална изолация от него, като препятства възможността му да контактува пълноценно и спокойно с неотглеждащия го родител, което поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с майка му и въвличането му в конфликта между родителите. Опасността връзката с някой от родителите му да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетния М. Николов, защото основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила, какъвто е и конкретният казус. В рамките на процесната социална услуга се цели да се постигне родителско сътрудничество и да се преодолеят враждебните действия, които му пречат, както и резидентният (отглеждащият) родител да започне да разпознава важното задължение за взаимодействие с другия родител в отглеждането на общото им дете. Обсъжданата заповед е насочена към повишаване на родителския капацитет с оглед защита на правата и интересите на детето, както и справяне и преодоляване от неотглеждащия родител на затруднения контакт с М., обусловен до голяма степен от конфликта с другия родител. Процесната мярка за социална закрила е именно поради необходимостта от активното участие на двамата родители в отглеждането и възпитанието на детето. Предвид липсата на съдействие от страна на упражняващия родителските права баща за осъществяване на срещите между майката и детето съобразно преписания режим на лични отношения с другия родител, както и липсата на готовност от страна на бащата да изпълнява препоръките на социалния работник и с оглед практическото осуетяване от негова страна на изпълнението на съдебния акт, определящ режима на лични контакти, е издадена процесната заповед. Констатираното поведение на бащата, осуетяващо по същество спокойния контакт на бившата му съпруга с общото им дете М., независимо от виждането на родителя за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. С оглед на това процесната заповед съответства изцяло на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и за защита на неговите права и интереси за осигуряване на регулярен и спокоен контакт с всеки от родителите му, в частност охраняване на приоритетното право на детето да познава и общува пълноценно и с майка си, за което баща му не оказва нужното съдействие. Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт на АССГ е постановен в съответствие с надлежно събраните писмени и гласни доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорената заповед. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че мерките, предвидени в заповедта, ще са във време, което ще пречи на нормалното отглеждане, обучение и възпитание на детето, защото графикът, по който ще бъдат изпълнявани, ще бъде съобразен с неговата учебна и друга заетост, поради което не биха попречили на малолетния М. в подготовката за учебните занятия и извънкласни дейности, които посещава, и участието му в тях. Останалите касаторови възражения също са неоснователни. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед. От данните, събрани при извършеното социално проучване и от съставените социални доклади се налага извода, че при малолетния М. Николов има идентифициран риск от задълбочаване на [състояние], дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа практически отказ на бащата да съдейства за изпълнението на определения от съда режим на контакти между детето и майката. От съдържанието на социалните доклади е видно, че социалният работник е извършил проучване и оценка, събрал е необходимата информация от семейството и на тази база е изготвен заключителния му доклад, стоящ в основата на издадената заповед. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,