Решение № 7315 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2016 г.

Решение № 7315 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Т. О.-Е." със седалище и адрес на управление в гр. С., подадена чрез адв. Б. Т., срещу решение № 4909 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 11713/2015 г. от Административен съд - С. град. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде уважена. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез упълномощения си представител гл. юрк. С. Г., в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град е образувано по жалба на ЕТ "Т. О.-Е." срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-220-2600/4268 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за преразпределително плащане (СПП) и са му наложени санкции за бъдещ период. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Спазена била формата по чл. 59, ал. 2 от АПК. Действително, фактическите и правни основания, изложени в процесното уведомително писмо били непълни, което затруднявало защитата на заявителя. За мотиви на административния акт, според съда обаче, се считали фактите, съдържащи се в административната преписка, както и доказателствата за всички процесуални действия, извършени в рамките на административното производство, поради което оспореният акт бил и надлежно мотивиран. При постановяването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че правилно е бил приложен и материалният закон. Установил е, че на подаденото от едноличния търговец заявление с УИН 22/270514/55533 са били извършени административни проверки в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП. Въз основа на тях били констатирани застъпвания на площи, заявени от повече от един кандидат. За констатираните при кръстосаната проверка двойно заявени площи на кандидата било изпратено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/3248 от 22.08.2014 г. При прилагане процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.) като недопустима поради неотстранено в полза на жалбоподателката застъпване била определена площ от 0.01 ха. Като правно основание на постановения отказ бил посочен чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Другото основание, на което е отказано финансово подпомагане било това по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Според съда правилно били определени от органа като попадащи извън слоя 15.74 ха от общо заявени 23.36 ха. Въпреки че очертаването на площите било извършено въз основа на графичен материал на базата на одобрени площи за кампания 2013 г. върху черно-бяло копие от съответните карти и че допустимият слой бил променен в хода на административното производство, съдът е приел, че заявителят още към момента на подаване на заявлението е бил наясно, че заявените от него БЗС - изцяло или отчасти, излизат извън границите на специализирания слой. В същото време по делото нямало данни, както и не се твърдяло от оспорващия, че срещу актуализирания слой е било подадено възражение, нито пък да е била оспорена по съдебен ред заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., а именно очертаните в този слой площи били тези, за които Разплащателната агенция извършвала окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година като административният орган действала при условията на обвързана компетентност - чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г. С тези съображения съдът е приел, че са осъществени материалноправните основания за отказ на поисканата субсидия по чл. 43, ал. 3, т. 4, 5 и 6 от ЗПЗП и административният орган правилно отказал подпомагане по подаденото заявление. По делото е била изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която изцяло потвърждава констатациите от уведомителното писмо. При постановяване на решението си съдът се е позовал на нея като обективно и компетентно изготвена. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 22/270514/55533 ЕТ "Т. О.-Е." е заявил за подпомагане по СЕПП, СНДП и СПП общо 8 БЗС с обща площ от 23.36 ха, от които 2.34 ха обработваема земя в землището на гр. Д. Митрополия и с. Т., община Д. М. и 21.02 ха естествени ливади в землището на с. З. войвода, община С.. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В резултат на извършените кръстосани проверки за два от заявените парцели са установени застъпвания. В тази връзка с писмо с изх. № 02-220-2600/3248 от 22.08.2014 г. жалбоподателката е била уведомена за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и й е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. За БЗС 30990-673Ч38-1 със заявена площ от 7.67 ха е установено застъпване в размер на 0.30 ха, като това застъпване е било разрешено в полза на жалбоподателката, а за БЗС 73359-5-11-1 със заявена площ от 1.02 ха е установено застъпване от 0.01 ха, като след прилагане на предвидените в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедури като недопустими за подпомагане поради разрешени не в полза на ЕТ "Т. О.-Е." застъпвания са били определени 0.01 ха, които са били изключени от допустимите за подпомагане площи. Според заключението от СТЕ неотстранените застъпвания са правилно определени. Вещото лице е описал подробно за всеки един от имотите установените застъпвания, представените от участващите в застъпването лица документи за правното основание, на което ползват имотите, както и как и в чия полза тези застъпвания са били разрешени. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 15.74 ха от общо декларираните 23.36 ха попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". По отношение на заявените от едноличния търговец площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - С. и ОСЗ - Д. М., видно от представените по делото протоколи. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновеният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП. По делото е било безспорно установено, че срещу тази заповед не е било подадено възражение от земеделския стопанин срещу обхвата на обновения специализиран слой. Със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Касаторката не се е възползвала от възможността да оспори и тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените за подпомагане от нея парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. В тази връзка следва да се отбележи, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Неоснователно е възражението, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва в административното производство. В настоящия случай е извършена теренна проверка, а теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това фактът, че жалбоподателката не е била уведомена за извършваната теренна проверка и не е подписала доклада от нея не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Във връзка с това и относно възражението, че е следвало да бъде извършена и проверка на място, следва да се отчете, че извършването на проверка на място не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. Съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. (отм., но приложим за разглежданата референтна кампания), Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Липсват данни заявлението на земеделския производител да е попаднало в тези 5%. Поради това и такава изобщо не е правена, а и не е задължителна. Липсва отразяване на констатации в колона 4 - площ на парцелите след извършена проверка на място, тъй като такава не е била извършвана по заявлението на оспорващата страна. Вещото лице е потвърдило констатациите, направени от административния орган и относно определените като недопустими площи, поради изключването им от допустимия слой. Неоснователно касаторката счита, че съдът немотивирано е отхвърлил направеното от нея оспорване на експертизата и искането й за назначаването на повторна експертиза със същите задачи, като вещото лице да отговори на поставените задачи след извършване на оглед на място. Правилно съдът е приел, че при направени замервания и осъществен оглед на място не биха могли да се установят релевантните към процесната кампания обстоятелства предвид датата, на която тези замервания и оглед ще бъдат извършени. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 15.75 ха, от които 0.01 ха от неотстранени застъпвания и 15.74 ха като попадаща извън специализирания слой. Процентното съотношение между наддекларираната към установената площ е в размер на 100 % по СЕПП, а съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. при установено наддеклариране над 50 % на кандидата се отказва плащане и му се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 100 % и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и е наложена санкция. По отношение на отказа за подпомагане по СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по СПП имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП. След като не е било установено право на плащане по СЕПП правилно на заявителя е отказано плащане и по тази мярка. Неоснователно е възражението за немотивираност на акта. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. А именно, че в случая са налице неотстранени застъпвания и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП - основания изрично посочени в текста на процесното уведомително писмо. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,