Решение № 6239 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2009 г.

Решение № 6239 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Искра Атанасова от АК Плевен като пълномощник на Спас Георгиев Георгиев против решение № 555 от 31.10.2008 г. на Административен съд Плевен, шести състав по адм. дело № 436/2008 г. С него се отменя заповед № РД-12-562/29.02.2008 г. на Кмета на Община Плевен и се връща делото като преписка на административния орган за произнасяне при съобразяване на указанията в мотивите на решението. Със същото решение се оставя без разглеждане жалбата на Спас Георгиев Георгиев от гр. София против заповед № РД - 15 - 4261/08.07.1998 г. на Кмета на Община Плевен и се прекратява производството в тази част. Поддържат се доводи за неправилност на решението в частта с която се оставя без разглеждане като просрочена жалбата срещу заповед № РД - 15 9 4261/08.07.1998 г. издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като уведомяването за съдебното заседание по първоначално обжалваната заповед № РД - 12 - 562/29.02.2008 г. не може да има за ефект и връчване на заповедта, с която се признава ползвателя за собственик, поради което последиците от изтичане на срока за обжалването й не са настъпили. Предвид преюдициалното значение на заповедта, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се обжалва и решението в частта отменящо заповедта, издадена по реда § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и макар формално да е отменен административния акт е от значение какви са указанията към административния орган с оглед произнасянето по същество по жалбата срещу заповедта, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Поддържат се и доводи по същество за отсъствие на материалните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост от ползвателя Тончо Стефанов Туцев по отношение на имот № 56722.701.1181 от плана на новообразуваните имоти на м. "Стража" в землището на гр. Плевен. Предвид изложеното се иска отмяната на решението изцяло и постановяване на друго, с което се отмени заповед № РД - 15 - 4261/08.07.1998 г. на Кмета на Община Плевен и върне делото като преписка на Община Плевен за продължаване на процедурата по възстановяване на правото на собственост на касатора Спас Георгиев Георгиев. Ответникът, Кметът на Община Плевен не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни, Мария Целова Георгиева, Любка Георгиева Давидоф, Надка Димитрова Стоянова, Мариета Тончева Бешева и Стефан Тончев Туцев не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, с характер на частна жалба против решението в частта му за прекратяване на производството, а в останалата част е недопустима тъй като решението е благоприятно за касатора. Всички събрани по делото доказателства сочат на извода, че Спас Георгиев Георгиев в хода на производството по делото се е запознал със заповед № РД - 15 - 4161/08.07.1998 г. и срокът за обжалването й е пропуснат, поради което решението в тази част е постановено при отсъствие на основания за отмяната му. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна по делото и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Спас Георгиев Георгиев срещу заповед № 12 - 562/29.02.2008 г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се одобрява оценката на предоставената за ползване на Тончо Стефанов Туцев земеделска земя от 664 кв. м. в местността "Стража", землище гр. Плевен, поземлен имот № 56722.701.1181 в размер на 485 лева. В хода на производството съдът е приел за съвместно разглеждане и жалба от Спас Георгиев Георгиев и срещу заповед № РД - 15 - 4261/08.07.1998 г. на Кмета на Община Плевен, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която се признава правото на ползвателя Тончо Стефанов Туцев за придобие собствеността върху предоставената земеделска земя парцел № 467 в местността Стража по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на 600 кв. м. Възраженията против заповед № РД - 12 - 562/29.02.2008 г. на Кмета на Община Плевен са, че заповедта е издадена извън преклузивните срокове по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а против заповед № РД - 15 - 4261/08.07.1998 г. на Кмета на Община Плевен, че не за били налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост на посоченото основание. Съдът е оставил жалбата срещу заповед № РД - 15 - 4261/08.07.1998 г. без разглеждане като недопустима, поради просрочие и прекратил производството по нея. Съображенията за това са, че тази заповед и била приложена в преписката на Община Плевен до съда и с уведомяване на страната на 12.05.2008 г. за заседанието по делото тя е имала възможността да се запознае с нея, поради което от тази дата 14 дневният срок за обжалване е изтекъл преди подаването на жалбата (молба от 09.06.2008 г.) По отношение законосъобразността на заповед № 12 - 562/29.02.2008 г. съдът е приел, че процедурата по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за оценката на предоставената земеделска земя за ползване в размер до 600 кв. м. е различна от процедурата по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за разликата над 600 кв. м. и при несъвместимост на двете административни процедури заповедта е отменена като незаконосъобразна и делото върнато като преписка на административния орган за издаване на нови заповеди по съответния ред за оценяване на земеделската земя в различните и площи. Решението е правилно. Решението в частта с която се прекратява производството по обжалването на заповед № 15 - 4261/08.07.1998 г. на Кмета на Община Плевен не съдържа пороци, съставляващи основания за отмяната му. В производството по обжалване на заповед № 12 - 562/29.02.2008 г. на Кмета на Община Плевен е приложена и заповед № РД - 15 0 4261/08.07.1998 г. на същия орган, като част от доказателствата по нея. Касаторът е бил уведомен за заседанието по делото с призовка от 12.05.2008 г. и същият е имал възможността да се запознае с доказателствата по делото, включени в преписката на административния орган. В жалбата му срещу заповед № 12 - 562/29.02.2008 г. не са поддържани възражения за отсъствие на материалните предпоставки за провеждане на процедура по оценка на земята, предоставена за ползване, каквито се въвеждат с последващото оспорване в рамките на съдебното производство, когато е подадена жалба и срещу заповедта, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът преценявайки тази жалба, която приел за съвместно разглеждане правилно е приел, че е просрочена и поради това недопустима. В рамките на съдебното производство е предоставена възможността на страните да се запознаят с материалите по делото с което е осигурена гаранция за защитата на правата им и въпросът кога действително Спас Георгиев Георгиев се е запознал с преписката на Община Плевен и съдържащата се в нея заповед № РД - 15 - 4261/08.07.1998 г. като фактически въпрос е без значение както правилно е приел и административния съд. Възражението, че връчване на административния акт не извършено по реда на АПК и поради това не може да се приеме за валидно извършено, поради което не текат сроковете за обжалване е неоснователно. Това е така, тъй като съобщаването на акта с цел узнаването му по реда на чл. 61 от АПК е гаранция в административното производство за заинтересованите лица за защита на правата им, каквато гаранция съществува и в съдебното производство в което те са страни с възможността да се запознаят с всички доказателства по делото. Спазването на процедурата по чл. 61 от АПК е едновременно задължение и гаранция за административния орган за стабилитета на издадения от него акт, но съобщаването на акта може да бъде прието за извършено и установено и в съдебното производство, какъвто е настоящият случай или в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от АПК, когато се конституират страните. При изложените съображения решението в тази част не съдържа пороците, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При изхода на жалбата в тази част е неоснователна жалбата и в останалата част на решението и цялото решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение