Решение № 1192 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2008 г.

Решение № 1192 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ненко Георгиев Кузманов от с. Ореховица, община Долна Митрополия, обл. Плевен срещу решение № 275 от 25.06.2008 г., постановено по адм. д. № 120/2008 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-13-01 от 7.01.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Плевен. В жалбата не са наведени конкретни касационни основания, но по съществото на жалбата може да се направи извод за оплакване за неправилност поради необоснованост на постановеното съдебно решение - отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и вместо него - постановяване на решение, с което да бъде уважено правото на оспорващия за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Ответникът - областният управител на област Плевен, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че доколкото в хода на административното производство не са представени официални документи, които да удостоверяват осъществена незаконна репресия, основана на произход, политически и религиозни убеждения по смисъла на чл. 1-3 от ЗПГРРЛ, Областният управител е отхвърлил като неоснователна молбата на жалбоподателите за изплащане на еднократно обезщетение при условията и предпоставките на този закон. Доколкото в рамките на съдебното производство отново не са били представени доказателства, от които да бъде направен извода, че жалбоподателят попада в категорията от лица, имащи право на еднократно обезщетение по смисъла на цитирания по-горе нормативен акт, като е преценил като законосъобразен атакувания пред него административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, съдът на свои ред е постановил законосъобразно и надлежно обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, и разгледана по същество е неоснователна. С оспорваната пред първоинстанционния съд заповед на областния управител на област Плевен, административният орган е отказал да признае на жалбоподателя право на парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ поради липса на представени доказателства за изтърпяното от него наказание "лишаване от свобода" или за друга репресия по политически причини, попадаща сред основанията за получаване на обезщетение, изброени в хипотезите на чл. 2 и чл. 3 от ЗПГРРЛ. Тази заповед е била предмет на обжалване пред АС-Плевен. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства и при тези обстоятелства правилно е приел, че основанията заради които касаторът претендира обезщетение по административен ред, не е сред изчерпателно изброените в чл. 2 от ЗПГРРЛ хипотези. С оспорваната административна заповед, издадена в условията на обвързана компетентност, областният управител правилно е постановил отказ за признаване право на еднократно обезщетение на заявителя Ненко Кузманов. След като не е изпълнен фактическия състав на някоя от нормите на чл. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, областният управител е разполагал с единствената възможност да не признае "правоимащо лице" на молителя. Административният орган е направил правилна преценка на представените пред него доказателства, налагаща единствения извод че не са налице данни, които да доказват, че по отношение на жалбоподателя е извършена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, основаваща се на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. При правилна преценка на релевантните за спора факти, съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед на областния управител и е отхвърлил оспорването й. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. 1 от ЗПГРРЛ така, както е приел областния управител в издадената от него заповед, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу нея. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение