Решение № 689 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2016 г.

Решение № 689 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. К., С. С. Ч. и Г. Б. М., и трите от гр. С., чрез пълномощника им адв. М. М., срещу Решение № 3973 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 121/2016 г. от Административен съд С.- град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Прилагат се допълнително писмени доказателства.

Ответната страна - Столична община не взема становище и не изпраща представител в о. з.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

П. С. градски съд Н. Г. К., С. С. Ч. и Г. Б. М. са подали искова молба вх. № 129789 от 26.10.2015 г. срещу Столична община, с която претендират ответника да бъде осъден да им заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в периода от 25.10.2010 г. до 25.10.2015 г. от отменен, като незаконосъобразен, административен акт и последвали незаконосъобразни действия и бездействия на СО, като искът е бил предявен частично за 13 000 лв. за С. Ч. (респ. за 132 500 лв.) и по 6 500 лв. за Н. К. и Г. М. (респ. по 66 250 лв. за всяка от тях). Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С определение № 20760 от 29.10.2015 г. съдът е прекратил производството по образуваното гр. дело № 13614/2015 г. и го е изпратил по подсъдност на АССГ.

Пред административният съд ищците са направили уточнения на претенцията си като са прецизирали вида и размера на вредите с молби от 02.02. и от 23.02.2016 г. Въз основа на уточненията съдът е приел, че искът за имуществени вреди е предявен от С. Ч. за сумата от 49 250 лв., а за неимуществени - за сумата от 2 000 лв.; искът за имуществени вреди е предявен от Н. К. за сумата от 24 625 лв., а за неимуществени - за сумата от 2 000 лв.; и искът за имуществени вреди е предявен от Г. Б. за сумата от 24 625 лв., а за неимуществени - за сумата от 2 000 лв., а исковия период е от 25.10.2010 г. до 25.10.2015 г.

След като е изяснил фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното му решаване доказателства съдът е приел иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил изцяло като е осъдил ищците да заплатят понесените от ответника разноски.

Решението е неправилно. При правилно установени факти и събрани в необходимия обем доказателства съдът е направил правни изводи, които не се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

От фактическа страна безспорно е установено следното:

1. С нот. акт № 200 от 14.11.1995 г. ищците са придобили правото на собственост, в съотношение 2/4 ид. части за С. Ч., 1/4 ид. част за Г. Б. и 1/4 ид. част за Н. К. - К., върху недвижим имот - празно дворно място, находящо се в гр. С., м. "Край ливаде", с пространство от 2 134 кв. м, съставляващо имот планоснимачен номер 1330 от кадастрален лист 620 по неодобрения кадастрален план на гр. С., местност "Витоша - Хладилника".

С влязъл в сила през 1996 г. ЧЗРП за имота на ищците се отреждат два парцела - № II-1330 и № III-1330 и е предвидено изграждането на улица, за трасето на която, на осн. чл. 262 ППЗТСУ (отм.), безвъзмездно следва да се отнемат части от имота им, общо 286 кв. м, съгласно одобрена регулация със Заповед № РД-09-50-335 от 01.08.1996 г. на главния архитект на гр. С. (л. 82).

С нот. акт № 4 от 19.02.1999 г., съставен на осн. чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.) С. Ч., Н. К. и Г. Б. са признати за собственици при идеални части съответно 1/2 за първата и по 1/4 за останалите две, на недвижими имоти, придадени по регулация към собствените им парцели, притежавани в съсобственост, а именно: 45 кв. м от имот пл. № 1397 в кв. 61А, собственост на Тодорин и Г. С. - към парцел II-1330 и празно дворно място от 254 кв. м от имот пл. № 1325, кв. 61А, собственост на "Евротрейд" ООД - към парцел III-1330 от кв. 61А.

2. Улицата, предвидена за изграждане с влязъл в сила ЧЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-50-335 от 01.08.1996 г., не е реализирана по начина, по който е предвидена в плана. Без съответните строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж - са изградени: бетонов път между кв. 58, 60,17 и кв. 61, 61а, 62 и 63а, който впоследствие е асфалтиран, водопровод и канал, ел. кабели под земята и ел. стълбове - последните, разположени в имота на ищците. Бетоновият път, в по-широката си част, навлиза с 1,90 м в имота им, а в по-тясната част на пътя от 4 м - навлиза с 1,20 м. Монтираната бетонна ревизионна шахта за канализацията попада изцяло в техния имот (II-1330, кв. 61А) на отстояние от края на парцела до шахтата 5 м и 7 м. Прокарани са В и К тръби от о. к. 273 до о. к. 267, които влизат в имот пл. № 1353. Монтирани са два броя ел. стълбове - високо напрежение - един в парцел II-1330 на отстояние от края на парцела 13 м и 13,20 м и втория в парцел III-1330 на отстояние 1,20 м от края на парцела - съгласно констативен акт от 02.06.1999 г. на специалист по контрол на строителството, съставен на осн. чл. 309 ЗТСУ (отм.); писмо изх. № 2314-06-680 от 22.08.2001 г. на началника на ДНСК; констативен акт № С1-2142-1 от 17.09.2001 г. на експерти от РНДСК - С.; Заповед № 04 от 10.11.1998 г. за спиране на строителни работи на осн. чл. 159, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 6 ЗТСУ (отм.).

Действия по премахване на незаконния строеж IV- та категория не са били предприети нито от СО, нито от ДНСК, както към момента на установяването, така и до днес.

3. С влязъл в сила, на 25.02.2011 г., съдебен акт - Решение от 25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1340/2003 г., СГС е отменил, по жалбите на С. Ч. и Н. К., т. 2 на решение № 44 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОбС, с което е одобрен проект за кадастрален план, улично- регулационен план, застроителен и регулационен план на м. "Витоша - ВЕЦ - С." в граници: бул. "Т. Каблешков", бул. "Симеоновско шосе", "Околовръстен път" и р. Драгалевска ... в частта относно предвижданията за кв. 61А - уличната регулация между кв. 61А и кв. 17А в участъка от о. т. 253 до о. т. 266-о. т. 267.

4. Изградената улица е част от второстепенната улична мрежа на гр. С., назована е "И. Р." с решение на СОбС № 23 по протокол № 33 от 24.09.1997 г. и е отразена в извадката от действащата кадастрална карта, представена по делото (л. 28 от адм. дело № 121/2016 г.).

5. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило експертизата по адм. дело № 121/2016 г. процесният имот би могъл да се ползва от "желаещ и добре информиран наемател" за складови нужди, като наемната цена, предложена от експерта, е изчислена на базата на проучени наеми за подобни имоти, разположени в близост до оценявания, със сходни функции и разположение при наличното пазарно търсене в исковия период (л. 112).

6. По предвижданията на действащия регулационен план от 1996 г. парцелите са отредени за жилищно строителство (л. 29).

При тази фактическа установеност изводът на съда, че не са налице незаконосъобразни действия, увреждащи собствениците на парцели № II-1330 и № III-1330 в кв. 61А, м. "Витоша - ВЕЦ С." гр. С. е неправилен и необоснован. Съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото, а именно, че улицата е изградена извън предвижданията на плана; без надлежен проект и строителни книжа, за което се е произнесла ДНСК още през 1999 г.; че с решение на СОбС на улицата е дадено официално название и като ул. "И. Р." тя съществува в кадастралната карта на града и в интернет пространството; че са изградени водопровод и канализация, както и електропровод също без надлежни книжа и проект; че улицата е публична общинска собственост.

Правните изводи на настоящия състав, налагащи се при анализа на приложените доказателства и приетите за безспорно установени факти, са следните:

1. Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 17, ал. 3 - частната собственост е неприкосновена.

Съгласно чл. 56 от Закона за общинската собственост за общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, като за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Независимо от факта, че за улиците и за другите линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове, те са публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 от същия закон.

2. В процесния случай е изградена второстепенна улица, която не съответства на предвижданията на действащия, и към момента, план от 1996 г. Същата е незаконно изградена, което е установено безспорно по делото.

3. След изграждането й не е издаден акт за нейното премахване, нито за отчуждаване на незаконно завзетата част от парцелите, собственост на ищците с № II-1330 и № III-1330 в кв. 61А, м. ""Витоша - ВЕЦ С." гр. С., съответно за заплащане на обезщетение на собствениците за отнетата им собственост.

4. Улицата, както и обектите на техническата инфраструктура са станали публична общинска собственост, по силата на закона, и се ползват в интерес на общността вече 20 години като практически собствениците на имота, от момента на изграждането й до настоящия момент, са лишени от възможността да ползват пълноценно имота си.

Следователно, Общината следва да носи отговорност по реда на специалния закон - ЗОДОВ, произтичаща от незаконосъобразното й действие, изразяващо се във фактическо завземане на части от недвижим имот - частна собственост без законово основание. Чрез това действие, макар и да засяга част от имота, ищците са лишени от възможността да го ползват в неговата цялост, съгласно предвижданията на плана.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от специалния закон: "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ". Съгласно чл. 4 от същия закон Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Вредите за собствениците на процесния имот, от невъзможността да го ползват, са настъпили в пряка причинна връзка с действията на общината, които в исковия период 25.10.2010 г. - 25.10.2015 г., са изчислени, от вещото лице назначено от съда (л. 110-115), общо на 109 049. 83 лева, от които за С. Ч., като собственик на 1/2 ид. част - 54 524. 91 лева; за Н. К., като собственик на 1/4 ид. част - 27 262. 46 лева и за Г. Б., като собственик на 1/4 ид. част - 27 262. 46 лева. В така посочения размер искът е и доказан.

Тъй като исковите претенции на ищците са уточнени с последната им молба от 23.02.2016 г. (л. 52 от адм. дело № 121/2016 г.), както следва: за С. Ч. - имущестевни вреди от незаконосъобразни действия на ответника, засягащи целия съсобствен имот в размер на 49 250 лв., за Н. К. и Г. Б. - имущестевни вреди от незаконосъобразни действия на ответника, засягащи целия съсобствен имот в размер на 24 625 лв. за всяка, то те са основателни и доказани до така посочените размери.

Предвид акцесорния характер на иска за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД претенцията за присъждане на лихви от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите по посочените главници е основателна и следва да бъде уважена.

Досежно претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с незаконосъобразен акт - т. 2 на Решение на СОбС № 44, по протокол № 24 от 30.03.2001 г., отменено с Решение от 25.10.2010 г. на СГС, постановено по гр. дело № 1340/2003 г., в сила от 25.02.2011 г. съдът обосновано е приел, че искът е неоснователен. Преживените емоции във връзка с продължителното водене на процеса по делото, представляващи неимуществената вреда, оценена на по 2 000 лева за всяка една от ищците, следва да бъдат реализирани по друг ред, а исковата претенция - да е насочена срещу друг ответник.

С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно в частта му, с която са отхвърлени предявените искове от С. Ч., като собственик на 1/2 ид. част; от Н. К., като собственик на 1/4 ид. част и от Г. Б., като собственик на 1/4 ид. част, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на СО в периода от 25.10.2010 г. до 25.10.2015 г., като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което исковете се уважат до претендираните размери от 49 250 лв. за С. Ч. и по 24 625 лв. за Н. К. и Г. Б..

В останалата му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски, направена от процесуалния представител на ищците е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения по делото пред първата инстанция списък (л. 141), договор за правна защита и съдействие (л. 90) и съразмерно с уважената част от исковете - в размер на 5 137 (пет хиляди сто тридесет и седем) лева.

При така изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд