Решение № 7840 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2018 г.

Решение № 7840 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- гр. К. против решение № 58 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 202/2017 г. на Административен съд К., с което е отменено решение № 2153-09-15 от 09.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. К., с което е отхвърлена жалбата на О. Делибалтов, от [населено място], срещу разпореждане № [ЕГН]/30.03.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр. К. и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Сочи, че през спорните пероди-16.11.1984 г. -13.03.1986 г. и 01.12.1988 г. -13.07.1992 г. Делибалтов не е полагал труд при осигурителя Мини "Антрацит" гр. С., а при други осигурители-СДТ "Хлебопроизводство" гр. Б. дол и МБАЛ "Д-р Стоян Сантев" гр. Б. дол, който следва да бъде зачетен като такъв от трета категория. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба О. Делибалтов чрез пълномощника си адвокат К. С. в писмения отговори и в съдебно заседание оспорва оплакванията. Счита, че с оглед на събраните писмени и гласни доказателства съдът е направил правилен извод за категорията на положения от Делибалтов труд за посочените периоди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, оплакванията са основателни, по следните съображения: С решение № 58 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 202/2017 г. Административен съд К. е отменил решение № 2153-09-15 от 09.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. К., с което е отхвърлена жалбата на О. Делибалтов срещу разпореждане № [ЕГН]/30.03.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр. К.. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства не е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО за отмяна на предходно разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигупрителен стаж и възраст и за отказ за отпускане на такава пенсия. Приел е също, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направил е извод, че осигурителния стаж на Делибалтов за посочените периоди е установен с приложените удостоверения УП-13 и УП-15 за работа на длъжност "подземен работник". Така постановеното решение е постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В производството пред административния съд е установено, че въз основа на заявление вх. № ПП-01-5158 от 29.03.2012 г. до директора на РУСО – К. на О. Делибалтов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, заявителят е представил писмени доказателства, включително Удостоверение, УП-2 №К-08-2276 от 05.01.2012 г., издадено от ТП на НОИ- С. и Удостоверение, обр. УП-15 с изх. №К-08-2276#1-427 от 05.01.2012 г., изд. от ТП на НОИ – гр. С., с което е удостоверено, че Делибалтов е работил в Мина "Антрацит" ЕООД – Своге на длъжност "подземен работник" от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. или 3 години. В удостоверението е посочено, че е изготвено след проверка на информацията, съдържаща се в системата за архивиране "SODELA" на фирма "Димяна". Към заявлението е приложен опис на документите за осигурителен стаж, в който са вписани: трудова книжка; Удостоверение №К-08-2275 на ТП на НОИ- С. за длъжност подземен работник в мина "Антрацит" и др. Приложена е заповед № 20/06.02.2012 г. на изп. директор на "Мини открит въгледобив" ЕАД – гр. П., за прекратяване на трудовия договор с Делибалтов на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 06.02.2012 г. за длъжността "работник мини". последвал е доклад за осигурителния стаж на заявителя, изготвен от длъжностно лице при ТП на НОИ, видно от който, в т. 5 и т. 7 с документ К-08-2275-1/2012 е приет осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО в Мина "Антрацит" на длъжност "подземен работник" за периодите: от 16.11.1984 г. до 13.03.1986 г. – общо 1 г. 3 мес. 27 дни и от 01.12.1988 г. до 13.07.1992 г. – общо 3 год. 7 мес. 12 дни, както и общ осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО - 10 г 08 м 15 дни. Издадено е разпореждане № [ЕГН] от 23.04.2012 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, считано от 02.03.2012 г. при осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО 10 г. 08 м. 15 дни и общ осигурителен стаж 51 г 11 м 28 дни., която първоначално е определено да се изплаща в минимален размер на основание чл. 70, ал. 7 от КСО, а впоследствие от 04.06.2012 г. е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО в действителния размер на 234, 48 лв. Последвали са изменения и преизчисления на отпуснатата ЛПОСВ периодично и с оглед допълнително представен осигурителен стаж и доход, като считано от 25.06.2016 г., размерът на пенсията е определен на 292, 51 лв. Във връзка с получен сигнал административният орган се е самосезирал и е направил проверка по пенсионното досие на Делибалтов във връзка с признатия му осигурителен стаж. С писмо от 13.03.2017 г. са изискани данни от Обединен осигурителен архив – с. Н. за това, дали Делибалтов е подавал заявление за издаване на удостоверения, обр. УП-13 и УП-15 и съответно дали са издавани такива. С писмо от 16.03.2017 г. началника отдел "ООА" е отговорил с данни за издадените удостоверение УП-15 от осигурителя СО "Минстрой", рудник "Б.", от които е видно, че са издадени на други лица и не касаят процесния период. С писмо от 14.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – К. са изискани от ТП на НОИ – С. област копия от Удостоверение УП -13 К-08-2275#1/2012 г. и Удостоверение УП -15 К-08-2276#1-427/05.01.2012 г. на Делибалтов. Получен е отговор с писмо изх. № 1029-22-729/23.03.2017 г. на директора на ТП – С. област, в който е посочено, че удостоверения с вписаните номера не са издавани; че искане от О. Делибалтов не е регистрирано; че са подавани от други лица заявления с вх. №К-08-2275/02.12.2011 г. - от И. С., и с вх. №К-08-2276/02.12.2011 г. - от Н. Н.. Въз основа на горното е изготвен нов доклад на осигурителния стаж на Делибалтов, в който процесните периоди не са отразени, а осигурителният стаж по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО е общо 05 г 09 м 06 д. При новите данни е издадено Разпореждане № [ЕГН] от 30.03.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – К., с което на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, чл. 99, ал. 1, т. 2 и чл. 114 от КСО е отменено разпореждане №[ЕГН] от 23.04.2012 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на О. Делибалтов, което е оспорено от последния. Прието е, че с оглед на събраните доказателства на Делибалтов не са издавани Удостоверение УП-13 с № К-08-2275#1/2012 г. и Удостоверение УП -15 с № К-08-2276#1-427/05.01.2012 г., същият си е послужил с документи с невярно съдържание въз основа на които му е отпусната ЛПОСВ. Прието е, че следва да се изключи осигурителния му стаж за времето от 16.11.1984 г. до 13.03.1986 г. и от 01.12.1988 г. до 13.07.1992 г. като такъв, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, в резултат на което не е налице 10 години подземен осигурителен стаж при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, а само 5 г 09 м 06 д, и пенсията е отпусната неправилно. Във връзка с оспорването на това разпореждане от Делибалтов е представено писмо изх. № 1042-09-1157#1 от 08.06.2017 г. от началник отдел "ООА" – с. Н. при ТП –К., в което е посочено, че при проверка на приетата разплащателна документация на осигурителя Мина "Антрацит" ЕАД –гр. С., липсват данни за Делибалтов за периодите 16.11.1984 г. -13.03.1986 г. и 01.12.1988 г. - 13.07.1992 г. Допълнително в писмото се сочи, че от ксерокопие на трудова книжка на лицето се установява отбелязване на положен труд в СДТ, клон "Хлебопроизводство" – гр. Б. дол на длъжност "техник" за периода 16.11.1984 г. - 13.03.1986 г., а от модул "Търсене на данни за осигурени лица в електронен формат" - се установяват данни за лицето в документацията на МБАЛ "Д-р Стоян Сантев" ЕАД-гр. Б. дол за периода 01.12.1988 г. -13.07.1992 г. Приложено е копие от трудовата книжка на оспорващия в частта с отбелязване на трудовия стаж в СДТ"Хлебопроизводство" – гр. Б. дол. Въз основа на материалите в административната преписка, директорат на ТП на НОИ – гр. К. с Решение № 2153-09-15/09.06.2017 г. е отхвърлил жалбата на Делибалтов срещу разпореждането. В съдебното производство е представено писмо изх. № 1042-22-548#1 от 07.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С. област, в което е посочено, че Удостоверение УП-13 с № К-08-2275#1/2012 г. и Удостоверение УП -15 с № К-08-2276#1-427/05.01.2012 г. на О. Делибалтов не са издавани; че са подавани заявления с вх. №К-08-2275/02.12.2011 г. от И. С. и с вх. №К-08-2276/02.12.2011 г. от Н. Н., и е издадено удостоверение № 427/21.09.201 г. на името на С. Р.. Съдът е назначил и изслушал заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице въз основа на документите към пенсионната преписка, както и след проверка на разплащателните ведомости на Мина "Антрацит" – гр. С. и лични картони на работниците, предадени в "ООА" – с. Н. с приемо-предавателни протоколи № 171-22 от 23.05.2007 г. и № 343-22 от 076.07.2009 г., е установило следното: в разплащателните ведомости за м. юли – декември 1985 г.; за м. януари – март 1986 г.; за периода 01.12.1988 г. - 13.07.1992 г. на осигурителя Мина "Антрацит" – гр. С., изготвени по рудници, участъци и други звена на мината, както и в личните картони на работниците няма записвания на името на О. Делибалтов. Съобразно вписванията в трудовата му книжка е оформен трудов стаж за периода 16.11.1.9984 г. – 13.03.1986 г. на длъжността "ел. техник" в СДТ, клон "Хлебопроизводство" – гр. Б. дол, като този стаж не е зачетен при пенсионирането му. От преглед на ведомости на МБАЛ " Д-р Стоян Сантев" – гр. Б. дол, предадени в ООА-с. Н., вещото лице е установило, че Делибалтов е назначен на работа на длъжност "шофьор" на 01.12.1988 г. и същият има пълни работни дни за месеците февруари 1989 г., август 1989 г., януари 1990 г., юли 1990 г., януари 1991 г. и юли 1991 г., като този стаж не е зачетен при пенсионирането на лицето. Във ведомости на ОД "Музика" – К., вещото лице е открило данни за Делибалтов за периода от 1988 г. до м. февруари 1989 г. за длъжност "музикант" в ресторант, който стаж не е зачетен при пенсионирането му. В настоящия случай административнотно производство е започнало по инициатива на административния орган по сигнал на длъжностно лице в хипотезата по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, което е видно от приложения Протокол № 11036-09-14/10.03.2017 г. Не съществува процесуална пречка във всеки един момент административният орган да констатира предпоставки и да предприеме действия за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсията. Тези действия са във функционалните задължения на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Ето защо не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както е приел първоинстанционният съд. Касационната инстанция приема, че анализът на събраните по делото доказателства по първоинстанционното дело относно категорията труд на Делибалтов за процесните период, разгледани в тяхната съвкупност, не установяват нищо различно от приетото, от административния орган като фактически основания за отмяна на предходно разпореждане и отказ за отпускане на пенсия, свързан с непризнаване на осигурителния стаж за посочените периоди като такъв от първа категория. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-13 и УП-15, са вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. При наличие на противоречиви данни в различните документи следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости. По делото е установено, че за периодите от 16.11.1984 г. до 13.03.1986 г. и от 01.12.1988 г. до 13.07.1992 г. в разплащателните ведомости на осигурителя Мина "Антрацит" ЕАД-гр. С. липсват записвания за О. Делибалтов да е полагал труд в това дружеството. Видно от заключението на вещото лицето не фигурира в приетата разплащателна документация, няма никаква писмена следа, че изобщо е полагало труд като "подземен работник" при този осигурител. В пенсионното досие на Делибалтов, което се съхранява в ТП на НОИ К. липсва оригинално удостоверение УП-13 № К-08-2275#1/2012 г. За пълнота следва да се посочи, че оригиналните удостоверения за осигурителен стаж до 31.12.1999 г. са връщани на заявителите от административния орган. Същите се прилагат към пенсионната преписка от 13.03.2015 г. съгласно § 6 от ПМС № 50 от 06.03.2015 г. В тази насока неправилно първоинстанционният съд е разместил доказателствената тежест. Административният съд е направил и неправилен извод, приемайки че осигурителен стаж може да се установява с удостоверение обр. УП-15, което служи за удостоверяване на осигурителен доход. Удостоверението за установяване на трудов/осигурителен стаж е УП-13 съгласно Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на изплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от НОИ. Не е обсъдена и констатацията, че посочените удостоверения УП-13 и УП-15 са издадени на името на други лица и във връзка със заявления по други производства- заявления с вх. №К-08-2275/02.12.2011 г. от И. С., и с вх. №К-08-2276/02.12.2011 г. от Н. Н.. Първоинстанционният съд не е обсъдил и обстоятелството, че в приложеното копие от трудова книжка за периода 16.11.1984 г. -13.03.1986 г. фигурира положен стаж от Делибалтов като "ел. техник" в СДТ"Хлебопроизводство" гр. Б. дол. Този трудов стаж е оформен съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. Този трудов стаж напълно съвпада с периода описан в УП-13. Не е обсъдено и заключението на вещото лице във връзка с другия спорен период- 01.12.1988 г. до 13.07.1992 г. Безспорно е установено по ведомости на МБАЛ " Д-р Стоян Сантев" – гр. Б. дол, предадени в ООА-с. Н., че Делибалтов е назначен на работа на длъжност "шофьор" на 01.12.1988 г. и същият има пълни работни дни за месеците февруари 1989 г., август 1989 г., януари 1990 г., юли 1990 г., януари 1991 г. и юли 1991 г. Като не е обсъдил в мотивите си така събраните доказателства първоинстанционият съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Трудовият и осигурителен стаж в посочените удостоверения УП-13 и УП-15 се дублира с трудовия и осигурителен стаж, положен от Делибалтов в СДТ "Хлебопроизводство" – гр. Б. дол на длъжност "техник" за периода 16.11.1984 г. - 13.03.1986 г., и МБАЛ "Д-р Стоян Сантев" ЕАД-гр. Б. дол за периода 01.12.1988 г. -13.07.1992 г. Настоящият състав на Върховния административен съд счита за правилни изводите на административния орган, че с оглед на всички събрани по делото доказателства това е действителния осигурителен стаж на Делибалтов за посочените периоди. Този осигурителен стаж не е от първа категория. Правилно с решение № 2153-09-15 от 09.06.2017 г. директорът на ТП на НОИ – гр. К. е отхвърлил жалбата на О. Делибалтов срещу разпореждане № [ЕГН]/30.03.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр. К., с което на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, чл. 99, ал. 1, т. 2 и чл. 114 от КСО е отменено разпореждане №[ЕГН] от 23.04.2012 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Делибалтов не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за наличие на 10 години осигурителен стаж, положен при условията на първа категория труд. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал и приложил материалния закон, приемайки че за Делибалтов са налице предпоставките на отпуснатата лична пенсия на осигурителен стаж и възраст. Решението на Административен съд К. следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК, с което жалбата на О. Делибалтов срещу решение № 2153-09-15 от 09.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. К., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/30.03.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр. К., следва да се отхвърли. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,