Решение № 7918 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2011 г.

Решение № 7918 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, район "Студентски" срещу решение № 2667 от 1.06.2011 г. по адм. дело № 2560/2010 г. на административен съд - София град в частите му, в които е обявена нищожността на заповед № РД-64-1 от 23.03.2010 г. за определяне застроената и незастроена част от имот № 1744, попадащи в район "Изгрев" на Столична община. Обжалва се и частта от същото решение, с която е отменена заповедта за одобряване на решение № 1 по Протокол № 1 от 22.03.2010 г. на постоянно действаща районна техническа комисия за част от 1751 кв. м от недвижим имот бивш № 1744 и същата е определена, като незастроена. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за основателност на жалбата във втората й част, в която се твърди неправилност на решението, поради липса на изследване законността на строителството. Уточнява, че за приетите от съда за заети от обществени мероприятия 325 кв. м, означени по буквите АБВГУСТА липсва достатъчна информация. Това налагало в тази му част решението да се отмени и и да се върне за събиране на допълнителни доказателства. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Зоя Александрова Митрева против заповед № РД-64-1 от 23.03.2010 г. на кмета на Столична община, район "Студентски". С нея е одобрено решение № 1 по протокол № 1 от 22.03.2010 г. на постоянно действаща районна техническа комисия. С него е определено, че бивш имот № 1744 съдържа 3518 кв. м, от които 2835 кв. м попадат в район "Студентски". От тях свободни от застрояване са само 901 кв. м. Възразила е, че заповедта е частично нищожна, доколкото кметът на район се е произнесъл по въпроси за възстановяване на собствеността, които са извън неговата компетентност, тъй като се решават от общинската служба по земеделие. Освен това е твърдяла, че имотът с изключение на частта, попадаща под улично платно на бул. "Г. М. Димитров" е незастроен. Съдът е приложил в цялост административната преписка, към която се намират и заповедите на кмета на Столична община за делегиране на правомощия на районните кметове. За изясняване на спора е допуснал и изслушал първоначално и допълнително заключения на съдебно-техническа експертиза. С първоначалното заключение е установено, че от имота, разположен на територията на район "Студентски" застроена площ е само частта от 759 кв. м - част от действащия булевард. Останалата част представлява неусвоен затревен терен, без изградени постройки и реализирани надземни и подземни комуникации и елементи на инженерната инфраструктура. При изслушването му в съдебно заседание на 28.09.2010 г., пълномощникът на административния орган - адвокат Димов за първи път е възразил, че през имота преминават подземни съоръжения на техническата инфраструктура и е представил доказателства за изградени водопровод, канализация и съгласуван проект от "Топлофикация София" АД за изграждане на отклонение от съществуващ водопровод в северната част на имота. Поставена е в тази връзка допълнителна задача на вещото лице. Видно от изготвеното допълнително заключение, прието от съда без въпроси и възражения на представители на страните още 325 кв. м от имота са определени за застроени. Те съставляват терен, попадащ в изграденото канализационно отклонение и водопроводно отклонение - обозначени с щрих на комбинираната скица, неразделна част от решението. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място нищожност на оспорената заповед в частта й, касаеща част от имота, попадаща в район "Изгрев", поради липса на компетентност на кмета на Столична община, район "Студентски". За целта се е позовал на заповед № РД-09-846 от 19.11.1998 г. на кмета на Столична община, с която е наредено на районните кметове да одобряват със заповед решенията на съответните районни технически експертни съвети за определяне на застроената част от имотите в строителните граници на София. На следващо място е изчислил по заключенията на двете експертизи, че заети от благоустройствени мероприятия са двете части от имота, попадащи под булеварда и с прокарана ВиК система от 1084 кв. м. Останалите 1751 кв. м от коментираната част от имота са свободни от застрояване. По тези съображения е отменил, като незаконосъобразна заповедта за 1751 кв. м. Решил е спора по същество и я е определил, като незастроена, конкретизирайки я по буквите, вписани от вещото лице. Приподписаната от съда скица е станала и неразделна част от решението. В останалата част е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. С определение № 4174 от 22.07.2011 г. в производство по чл. 175 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. В отхвърлителната част на жалбата, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това исканията на ответната страна в касационното производство за отмяна на решението в частта, в която са определени за застроени 325 кв. м, заети от ВИК съоръжения и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане не подлежат на обсъждане и анализ. Жалбата, подадена от представителя на административния орган е насочена само срещу обявената нищожност на част от заповедта и определянето на 1751 кв. м от имота за свободни от застрояване, доколкото само в тези части административният орган има правен интерес от обжалване. Жалбата е неоснователна. Безспорно е установено, че имотът в своята цялост попада в два различни района на Столична община - район"Студентски" и район "Изгрев". Кметът на Столична община е наредил със заповед № РД-09-846 от 19.11.1998 г. на кметовете на райони да одобряват решенията на техническите служби за определяне на застроената част на имотите. В заповедта обаче е посочено, че се касае за решения на съответните районни технически служби. На тях отделно с протоколно решение № 31 по протокол № 48 от 28.09.1998 г. на Столичния общински съвет е възложено изпълнението на функциите на общинска техническа служба по изпълнение на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Със заповедта и решението на общинския съвет е извършено делегиране на правомощия поотделно за всеки един от районите на Столична община. По този начин във всеки район компетентността е предоставена на съответната районна техническа служба. А нейните решения подлежат на одобряване от съответния кмет на район. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел липса на материална компетентност на постоянната техническа комисия и съответно на районния кмет на район "Студентски" да се произнася по застрояването на част от имот, попадаща в район "Изгрев". Налице е липса на компетентност по място, поради което издадената заповед в тази й част е нищожна. Като е обявил нищожността й, административният съд е постановил правилно решение. Жалбата срещу него е неоснователна. Налице е обаче неизпълнение на задължението на съда по чл. 173, ал. 2 от АПК при констатираната нищожност, поради некомпетентност, да изпрати преписката на компетентния орган за произнасяне. Пропускът следва да бъде отстранен в настоящото производство. Неоснователна е жалбата и в частта й, в която се обжалва решението за определяне на 1751 кв. м от имота, попадащ в район "Студентски" за незастроени. Безспорни са данните по делото, отразени в скиците, изготвени от техническата служба и в основното и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, че тази част от имота не е заета от каквито и да било благоустройствени мероприятия. Поради това възражението в пункт втори от касационната жалба за липса на изследване статута на сградите и на изброените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности и съоръжения по никакъв начин не касаят настоящия случай. Решението в обжалваните му части е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна в касационното производство, ще следва да й се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 350 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,