Решение № 10446 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х. Б. от гр.Благоевград, подадена чрез пълномощник адв.Г. Чорбаджийски. Жалбата е срещу решение 2217 от 07.05.2025 г., постановено по адм. д. 18/2025 г. на Административен съд Благоевград. С касационната жалба са релевирани доводи за касационни отменителни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК - недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и да се върне делото за разглеждане от Районен съд Благоевград, при евентуалност да се задължи кмета на Община - Благоевград да се произнеса по заявление с вх. КРЗ-0122-11/06.12.2024 г. от М. Х. Б. за издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Ответникът по касационната жалба кметът на Община - Благоевград, чрез процесуален представител адв.Л. Дамянов, с представени отговор на касационната жалба и писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Предлага то да се потвърди. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на М. Х. Б. срещу мълчалив отказ на кмета на Община - Благоевград, формиран по заявление с вх. КРЗ-0122-11/06.12.2024 г. на М. Х. Б. за издаване на скица и удостоверение по чл.13,ал.4 от ППЗСПЗЗ за поземлен имот с пл. 3438 в кв. 216, представляващ ливада с площ от 2 500 кв.м. в землището на гр.Благоевград. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата от М. Х. Б. като неоснователна. Така постановеното решение е процесуално недопустимо, тъй като административният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по спор, който не му е подсъден. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление 2 от 3.04.2018 г. по т. д. 2/2017 г. на общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата, образувани по жалби срещу откази на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 - ал. 6 от ППЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд съгласно § 19 ПЗР на ЗИД на АПК, обн. ДВ, бр. 39/2011 г. и изменен ДВ, бр. 58/2017 г. В мотивите на тълкувателния акт са разгледани характеристиката, мястото на процедурата по чл. 11, ал. 4 и значението й за реституционното производство на бивши земеделски земи, находящи се в границите на урбанизираните територии. Посочено е, че тази процедура включва два елемента: решение на техническата служба с помощен характер и заповед на кмета на общината за одобряване на решението. На обжалване по реда на АПК подлежи именно заповедта, като индивидуален административен акт, инкорпориращ и техническото решение. Акцентирано е още на обстоятелството, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не е самостоятелно, а има обслужващ характер в реституцията и съответно се подчинява на режима на реституционното производство, като цяло. След извършения правен анализ, върховните съдии от ВКС и ВАС са постановили, че делата, образувани по жалби срещу откази на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ са подсъдни на районния съд съгласно § 19 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ. бр. 58/2017 г.) Административният съд, сезиран с жалба срещу такъв отказ, макар и мълчалив, е бил длъжен да приложи тълкувателното постановление, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за съдилищата и да изпрати делото по подсъдност на Районен съд Благоевград. Неоснователно е позоваването на касационния ответник на чл.270, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според който решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Тази разпоредба е от Глава двадесета на ГПК озаглавена Въззивно обжалване, каквото няма по спора. Освен това разпоредбата касае родовата подсъдност при разпределението на делата само между гражданските съдилища. За случая относно разпределянето на делата между гражданските и административните съдилища е постановено Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на ВАС, според което съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016 г. също е задължително за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. В касационната жалба изрично се въвеждат твърдения за недопустимост на съдебното решение поради родова неподсъдност на спора пред административните съдилища. Но и съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, за наличието на това обстоятелство, касационната инстанция е задължена да следи служебно. Затова постановеното от административния съд първоинстанционно решение по спора за законосъобразност на мълчаливия отказ е недопустимо и следва да се обезсили, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Разноски не се присъждат по настоящото производство, тъй като липсва произнасяне по съществото на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение