Решение № 4173 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Г. Д. М., от гр. Хасково чрез адвокат В. Илиева обжалва решение 3031/22.07.2024 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 91/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт Р- 16002620001655-091-001/19.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в оспорената част с решение 602/08.12.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът счита, че неправилно му е възложена доказателствената тежест за оборване констатациите в ревизионния акт, без да е отчетено, че доказателствата в ревизията не потвърждават изводите на органите по приходи за наличие на основания по чл. 122, ал.1 ДОПК. В тази връзка са изложени съображения, че при липса на доказателства за основанията за провеждане на ревизията по особения ред, презумпцията по чл.124, ал. 2 ДОПК е неприложима. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на всички сторени по делото разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, чрез юрк. М. Григорова оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател с искане да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е бил ревизионен акт Р- 16002620001655-091-001/19.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която не е отменен с решение 602/08.12.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив за установени на Г. Д. М. задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 265.29 лева и съответните лихви в размер на 2 878.59 лева - общо 8 143.88 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. За периода на 2016 г. е установено несъответствие на имущественото състояние и разходите на ревизираното лице с доходите й в размер на - 52 652.90 лева. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в писмена форма, с необходимото по закон съдържание и при спазване на процедурата за провеждане на ревизия по особения ред. От доказателствата по делото, според съда, се установява извършения от органите по приходите анализ на придобитото през 2016 година движимо и недвижимо имущество и получените от ревизираното лице приходи, доходи и други източници на финансиране през периода и констатираното несъответствие между имуществото и размера на доходите й. Възраженията за недоказаност на основанията за прилагане на чл. 122, ал.1 ДОПК съдът е отхвърлил като неоснователни, тъй като са основани изцяло на твърдения за получени суми от куриерски пратки, чрез ползвани куриерски услуги за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., които не са релевантни за приходите и доходите за процесния период на 2016 г. Според съда от движенията по представените извлечения от банкови сметки по делото е установено, че ревизираното лице е правила множество парични вноски на каса в брой и е извършвала покупко - продажба на чуждестранна валута по банков път между собствени банкови сметки. Приел е, че са доказани основанията за облагане по особения ред по чл. 122, ал.1, т. 2 и/или т.7 ДОПК. Предвид факта, че жалбоподателката не оспорва фактическите констатации в ревизионното производство относно придобитото от нея движимо и недвижимо имущество, направените разходи и получените доходи, нито е оборила тези констатации с доказателства за получени доходи, които да покриват внесените парични средства, съдът е обосновал извод за наличието на облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал. 2, т.1 и 2 от ДОПК за 2016 г. и за законосъобразност на определената съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа. Решението е неправилно постановено. Преди всичко първоинстанционният съд не е установил предмета на оспорване по делото. При разглеждане на делото и при постановяване на решението съдът бланкетно е посочил, че се оспорва ревизионният акт в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, но не е установил и посочил вида, размера и периода на обжалваните задължения по ревизионния акт. Предмет на съдебен контрол е ревизионният акт единствено в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 265.29 лева и съответните лихви в размер на 2 878.59 лева - общо 8 143.88 лева. В останалата част по отношение на задълженията за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски, актът е отменен при обжалването по административен ред и преписката е върната за нова ревизия. Неизяснения предмет на оспорване е довел и до допускането и събирането на доказателства по реда на чл. 192 ГПК и съдебно - счетоводна експертиза за приходи от продажби чрез Спиди АД и Еконт Експрес ЕООД, каквито приходи не са установени в спорния период на 2016 г. При ревизията такива приходи са установени за 2017 г. и 2018 г., но в тази част ревизионният акт не е предмет на съдебното обжалване, тъй като е отменен от решаващия орган и преписката е върната за нова ревизия. По отношение на релевантните за спора факти относно доходите, разходите и имуществото на ревизираното лице за 2016 година, в първоинстанционното производство доказателства не са събирани изобщо. Съгласно чл.171, ал. 5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В разглеждания случай съдът не е давал указания на ревизираното лице да сочи доказателства за обстоятелствата от значение за облагането за 2016 г. В резултат на нарушението на чл.171, ал. 5 АПК в първоинстанционното производство са събирани доказателства, изцяло неотносими към имущественото състояние, доходите и разходите на ревизираното лице за 2016 г. В мотивите на обжалваното решение съдът е описал констатациите на ревизията за целия ревизиран период на 2014 г. - 2018 г. и е възпроизвел мотивите на решаващия орган за потвърждаване на ревизионния акт в частта на задълженията по ЗДДФЛ за 2016 г. - нарастване на наличните паричните средства по банкови сметки от 13 759.50 лева на 81 446.37 лева, но не е извършил проверка на определения от ревизиращите размер на паричните средства. Това нарушение на съдопроизводствените правила е довело до липса на фактически установявания относно имуществото, доходите и разходите на лицето за 2016 година. Необосновано съдът е приел, че жалбоподателката не оспорва констатациите в ревизионното производство относно придобитото от нея движимо и недвижимо имущество, направените разходи и получените доходи. В жалбата до съда е налице изричен довод, че неправомерно е определен размерът на приходите, разходите и облагаемата основа. От изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл.160, ал. 2 ДОПК на ревизионния акт в оспорената му част и не е изяснил и установил релевантните за спорния период факти, което препятства преценката на касационната инстанция за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред , наличието на облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал. 2, т.1 ДОПК, размера на данъчната основа, определена на основание чл.122, ал. 2 ДОПК и размера на данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. Това налага отмяна на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делотоза ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който изрично да укаже на страните, че предмет на оспорване е ревизионният акт в частта на установените на Г. Д. М. от гр. Хасково задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 265.29 лева и съответните лихви в размер на 2 878.59 лева - общо 8 143.88 лева, определени в резултат на констатирано несъответствие на имущественото състояние и разходите на ревизираното лице с доходите й за този период в размер на - 52 652.90 лева. На основание чл.171, ал. 5 ДОПК съдът следва да даде указания и възможност на жалбоподателката да сочи доказателства за нарастването на паричните средства по банковите й сметки през 2016 г. и техния размер към 01.01.2016 г. и към 31.12.2016 г. Съдът следва да назначи експертиза, която да провери размера на установените при ревизията налични парични средства към 01.01.2016 г. и към 31.12.2016 г. въз основа на движенията по банковите сметки съгласно представените по делото банкови извлечения. След изясняване на имуществото, доходите и разходите на лицето за спорния период на 2016 г. съдът следва да се произнесе по наличието на обстоятелство по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и налице ли е облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал. 2, т.1 ДОПК, съответно по размера на данъчната основа и размера на данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По разноските за настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,