Решение № 10298 от 15.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение 1502 от 19.11.2021г., постановено по адм.д. 1776/2021г. Административен съд Варна,XIV -ти състав, е отхвърлил оспорването на Имот инвест 1 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], срещу ревизионен акт Р 03000320006182 091 001/05.05..2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение 126 от 23.07.2021г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-гр.Варна, с който на дружеството жалбоподател са определени задължения за корпоративен данък за 2015г. в размер на 119 080лв. и лихви за забава в размер на 61 565,92лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДОДОП-гр.Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 336,46лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Имот инвест 1ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Р. Златанов, чрез пълномощника му адв.М. Иванов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд гр.Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт К. Димова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд град Варна е отхвърлил оспорването на Имот инвест 1 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], срещу ревизионен акт Р 03000320006182 091 001/05.05..2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение 126 от 23.07.2021г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-гр.Варна, с който на дружеството жалбоподател са определени задължения за корпоративен данък за 2015г. в размер на 119 080лв. и лихви за забава в размер на 61 565,92лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.4 и т.6 ДОПК, даваща основание ревизията да бъде определена по специалния ред, изисканите доказателства от ревизираното лице и не представянето на такива от същото, извършените действия от дружеството по извършване на апортна вноска в друго дружество и продажбата впоследствие на дружествени дялове, събраните в хода на ревизията доказателства относно пазарната стойност на апортираното недвижимо имущество. Подробно са посочени и констатациите на органите по приходите относно начина по който е следвало да бъдат отразени счетоводно извършените действия по апорта и продажбата на дружествените дялове, начинът на определяне на данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 ДОПК и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока са твърде обстойни, за да бъдат преповтаряни в настоящето изложение, като в сбит вид могат да бъдат сведени до следното: 1. Направено е тълкуване на доказателствената сила на издадения акт в производство по реда на чл.122 и сл. ДОПК. 2. Изграден е извод, че събраните по делото доказателства обосновават верност на констатацията за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и т.6 ДОПК. Акцентирано е, че въпреки отправените искания от органите по приходите, ревизираното дружество не е представило никакви доказателства относно воденото от него счетоводство и начина на отразяване на стопанските операции свързани с апорт на недвижимо имущество и продажба на дружествени дялове. 3. Прието е, че данъчната основа на облагането е определена правилно от орпгана по приходите при спазване на изискванията на чл.122,ал.2 ДОПК. 4. Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателя, че при преобразуване на финансовия резултат при условията на чл.78 ЗКПО, финансовият резултат за процесната 2015г. следва да бъде 0лева. 5. Отбелязано е, че задълженото лице не е ангажирало никакви доказателства за опровергаване на констатациите на ревизионния акт. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основното оплакване на касатора е за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в това, че неправилно е прието отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16,ал.1 ЗКПО, респективно, че при условията на чл.78 ЗКПО ревизиращият орган е следвало да отчете този разход в намаление за определяне на реалния финансов резултат. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Поначало по делото няма спор относно фактите, същите са възпроизведени подробно както в ревизионния доклад, така и в решението на директора на ДОДОП-Варна и това на първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Спорът между страните е правен и се свежда до това правилно ли са били определени задължение на дружеството за 2015г. в резултат на преобразуване на финансовия му резултат със сумата от 1 190 800лв., определена между пазарна цена на апортиран имот и стойността на продадени дружествени дялове. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал положителен отговор на спорния въпрос. Същият се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, като в допълнение и в отговор на оплакванията в касационната жалба следва да бъде посочено следното: Поначало правилно административният съд е приел, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и т.6 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Процесната ревизия е повторна, след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт и връщане на преписката за извършване на нова ревизията. Независимо от провеждането на две ревизионни производство, ревизираното лице не е представило никакви относими към предмета на облагане доказателства първични счетоводни документи,търговски документи, счетоводни регистри, на база на които да се установи каква е балансовата стойност на ДМА, който е предмет на апорт, както и начина на счетоводно отразяване на продажбата на дружествените дялове. Такива доказателства не са представени и при административното и съдебното оспорване, не се представят и пред настоящата съдебна инстанция. На практика определянето на данъчната основа е станало въз основа на доказателства, които са публично оповестени доказателства, съставени във връзка с регистрацията на новосъздаденото дружество Апарт Хотел 3210ЕООД, в това число извършен апорт и оценка на апортираното имущество при условията на чл. 72,ал.2 ТЗ, подадените годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО от двете дружества и публикуваните финансови отчети. В този смисъл оплакването, че органът по приходите, а в последствие и съдът не са изяснили действителната фактическа обстановка, се явява неоснователно, доколкото страната която законът задължава да отразява надлежно извършваните от нея стопански операции и в нейно държане би следвало да се намират съставените счетоводни документи за извършените операции. Направеното оплакване, свързано с неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл.16,ал.1 ЗКПО определя, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В конкретния случай наличието на отклонение от данъчно облагане е обосновано с това, че от една страна продажбата на дружествени дялове е извършена между свързани лица, а от друга е извършено и по цена, която значително по ниска от пазарната. Изводът за въпросното отклонението е изграден на база на анализ на конкретно установени обективни факти и обстоятелства, а не от това дали задълженото лице е отчело или не е отчело разход или счетоводна загуба, каквито доводи са развити в касационната жалба. В случая и не става ясно какъв точно разход по придобиване на дяловете е извършило дружеството, за да бъде същият отчетен от ревизиращия орган при условията на чл.78 ЗКПО. Начинът по който е следвало да бъдат отразени счетоводно извършените стопански операции по извършване на апорт на недвижим имот в дружество и по продажба на дружествени дялове са подробно описани в ревизионния акт /по-точно в ревизионния доклад/ и в решението на директора на ДОДОП- Варна. Подробно са отразени и доказателствата, въз основа на които е определена данъчната основа при условията на чл.122,ал.2 ДОПК. Предвид доказателствената сила на съставения ревизионен акт /чл.124,ал.2 ДОПК/ в тежест на задълженото лице е да обори констатациите му. Въпреки дадената му възможност, доказателства в тази насока не са ангажирани. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците сочени в касационната жалба на Имот инвест 1 ЕООД, [ЕИК], и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите - гр. София юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 11 875,83лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,