Решение № 521 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2009 г.

Решение № 521 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Х. от гр. В. срещу решение от 14.04.2009 г. по гр. д. № 898/2008 г. Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното по гр. д. № 5430/07 г. на ВРС за отхвърляне на иска за ревандикация на комплект кухненски шкафове изработени по индивидуален проект на обща стойност 1428 лв. В тази част решението е допуснато до касационна проверка с определение от 05.10.2009 г. на ВКС, I г. о., след като е намерено, че съдът е извършил процесуални действия относно обсъждането на събрани гласни доказателства в нарушение на съдопроизводствените правила и трайната практика на ВКС по прилагането им. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания. От фактическа страна по делото е установено, че касаторката и ответникът Д. И. са заживяли на съпружески начала през м. 11.2005 г., което съжителство е продължило до м. 10.2007 г. - установили са се да живеят в жилище на родителите на ответника. Тъй като кухнята е била в лошо състояние касаторката поддържа, че със средства, предоставени от родителите й, е закупила материали и възложила на майстор изработването на кухненски шкафове по индивидуален проект, които са изпълнени от материал ПДЧ в син цвят и кухненски плот в сив цвят с шарка тип мрамор. Пазарната стойност на кухненското обзавеждане е определена на сумата 1428 лв. с приета пред въззивната инстанция икономическа експертиза. По делото са разпитани като свидетели майката на касаторката, която установява, че тя е намерила майстор дърводелец за изработване на кухненските шкафове и със свои средства е закупила материалите за тях, за което й е съдействал майстора. Свидетелят И. Д. също е заявил, че кухненските шкафове са направени от касаторката със средства, предоставени от родителите й, като тя е избрала материала, а изработването им е било възложено на специалист. Бащата на касаторката, разпитан като свидетел е установил също, че средствата за кухненските шкафове са предоставени от родителите на ищцата. Като свидетел е разпитана и сестрата на ответника, която твърди, че й е известно, че брат й е платил за изработването на кухненските шкафове. При така установените факти съдът е направил необоснован извод, че не се установява, ищцата да е собственик на кухненското обзавеждане и е отхвърли иска за тези вещи като неоснователен. Показанията на свидетелите, доведени от касаторката, не съдържат противоречие. Свидетеля Д. установява, че му е известно, че родителите на ищцата са й дали пари за закупуване на кухненските шкафове. Те са я подпомогнали финансово и за закупуване на други вещи за обзавеждане на кухнята, които тя е купила заедно със свидетеля от магазин Техномаркет. Показанията на този свидетел и на майката на касаторката не са опровергани с други доказателствени средства. Свидетелите установяват и това, че родителите на касаторката са я подпомагали финансово, мотивирани както от нуждите на двамата, така и поради това, че родителите на ответника са предоставили свое жилище за нуждите на установилия се да живее на съпружески начала техен син с ищцата. Съобразно горното следва извода, че кухненските шкафове, изработени по индивидуален проект, са собственост на ищцата. Като е приел друго въззивният съд е постановил необосновано решение в тази част, което следва да бъде отменено. Вместо него ще бъде постановено друго по съществото на спора, с което този ревандикационен иск ще бъде уважен. Ответникът ще бъде осъден да заплати и направените от касаторката разноски за това производство, които възлизат на 55 лв. държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.