Решение № 10261 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12565/2017 г.

Решение № 10261 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12565/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Командира на национална гвардейска част срещу решение № 5478 от 27.09.2017 г., постановено по административно дело № 10786/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № ЛС-95/28.09.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост, а съдът не е установил правилно сложната фактическа обстановка, при което е направил неправилни изводи. Моли съда да отмени обжалваното решение, като излага подробно становището си за законосъобразност на заповедта, като претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - К. В. С., в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, тъй като в нея на първо място не са изложени конкретни доводи за пороци на обжалваното решение, а изложените твърдения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд не се подкрепят от приетите по делото доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ЛС-95/28.09.2016 г. на Командира на Национална гвардейска част, с която въз основа на описаната в нея фактическа обстановка, установена от дисциплинарнонаказващия орган въз основа на протокол с рег. № 3-5365/21.09.2016 г. е прието, че с описаните действия редник К. С. умишлено е нарушил военната дисциплина, нормативно установените правила на взаимоотношенията между военнослужещите и етичните норми на поведение, при което за нарушение на военната дисциплина - нарушаване на правилата за подчиненост и военна вежливост на основание чл. 241, чл. 242, т. 2 и т. 3, чл. 244, т. 6 във вр. с чл. 243, ал. 1 от закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) на Стойнев е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". За да отмени заповедта първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но при неспазване на установената форма - поради липсата на изложени мотиви за определяне на наказанието, което последно по тежест преди предвиденото най-тежко такова - уволнение, като липсват изложени съображения за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, както и преценка на предишното поведение на военнослужещия, което е довело и до материална незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно. От съдържанието на заповедта, както и от съдържанието на протокола за извършената служебна проверка от комисията, назначена със заповед № РД-354/14.09.2016 г. на Командира на националната гвардейска част не се установява да е извършена преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, при което обосновано в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията на чл. 247 ЗОВСРБ. Наведеният доводи, че този извод на съда е неправилен, тъй като се опровергава от констатациите по т. 3 от протокола е неоснователен, тъй като не се подкрепя от съдържанието му, в което комисията е изложила единствено изводи, че с поведението си Стойнев е извършил виновно нарушение на разпоредбите на чл. 242, т. 2 и т. 3 ЗОВСРБ и разпоредите на чл. 114, т. 7, т. 11 и 13 от Устава на войсковата служба на ВС на РБ и е направена констатация, че вредна последица е фактът, че с арогантното си поведение Р. С. умишлено накърнява достойнството на командира си в присъствието на новоназначен служител. Противно на твърденията в касационната жалба цитираните на законови и подзаконови разпоредби и фактическите констатации, направени в хода на дисциплинарното производство не обосновават извод за извършена преценка по смисъла на чл. 247 ЗОВСРБ. Това е така, предвид необходимостта от преценка на административния орган на тежестта на нарушението и избор от няколко възможни предвидени за такова нарушение наказания. Направеното тълкуване от процесуалния представил на касационния жалбодател на тези констатации, както в касационната жалба, така и в съдебно заседание, наред с изложените по недопустим начин възражения против изводите в първоинстанционното решение не водят до обратен извод. Обстоятелството, какво е становището на процесуалния представител относно законосъобразността на акта не представлява доказателство за изпълнение на законовите разпоредби при издаването му. Правилно, въз основа на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на нормата на чл. 247 от ЗОВСРБ, като извън правомощията на съда е да извърши дължимата от органа преценка за съразмерността на наложеното наказание на нарушението - т. е. да допълва административния акт, излагайки предположения за волята на административния орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Национална гвардейска част следва да бъде осъдена да заплати на К. В. С. направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 800 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, при липсата на направено възражение за прекомерност от насрещната страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение