Решение № 7329 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2015 г.

Решение № 7329 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. М. Ш.-1" ЕООД, представлявано от управителя Е. М., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "В." ..№..., против решение № 8232/29.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1312/2014 г. по описа на Административен съд - С.- град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че ищецът не се е справил с доказването на размера на причинените му вреди, както и че не е доказана по делото причинната връзка между претендираните вреди и отменения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество - неоснователна. Решението на съда е съобразено с решението по ТД № 2/2015 г. на ВАС. В периода преди отмяната на подзаконов нормативен акт не се дължи обезщетение за вреди. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - С.- град е образувано по предявен иск от "Е. М. Ш.-1" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., против Национална здравноосигурителна каса, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 69 421,24 лева - главница, мораторна лихва за периода от 30.03.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2014 г., в размер на 38 526,04 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., причинени от отменен административен акт - Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. Ищецът е посочил, че в периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г. е имал сключен с НЗОК договор за отпускане на лекарства за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НЗОК по чл. 33, т. 1 от Националния рамков договор от 2006 г. на задължително здравноосигурени лица, като договорът е сключен във връзка с дейността на аптека в гр. Ш.. На 10.01.2008 г. директорът на НЗОК утвърждава Указание № РД-16-3 за работа с лекарствен списък на НЗОК и съответно Приложение № 2 неразделна част от указанието. Приложение № 2, съставляващо Лекарствен списък на НЗОК "работна версия за аптеки" влиза в сила на 01.02.2008 г. С това указание лекарствения списък на НЗОК е изменен и допълнен, като неправомерно били определени "пределна цена за НЗОК" и "максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигурено лице в лева". Указанието е отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд /ВАС/. Твърди, че за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., когато принудително е продавал лекарствени продукти на цените, посочени в отменената аптечна версия, ищецът е претърпял вреди, тъй като е осъществявал продажби на цени, по-ниски от определените с Наредбата. Прието е, че в настоящия случай е налице първата от предпоставките за основателност на исковите претенции, а именно - отменен по съответния ред административен акт. Въпреки това, съдът е отхвърлил предявения иск като е посочил, че по делото не е установено търговската политика на ищеца, с оглед привличане на клиенти и реализиране на по-голям оборот, да е била да се продава на максимално допустими цени, като също така не е установено и цените на които ищецът е продавал процесните лекарствени продукти на свободния пазар. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че видно от представения договор № 27-348/27.12.2007 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, Допълнително споразумение към същия договор № 1 от 27.12.2007 г. и Допълнително споразумение към същия договор № 2 от 29.01.2008 г. "Е. М. Ш.-1" ЕООД е изпълнител по договора, като се е задължила да отпуска на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ), лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, съобразно условията предвидени в договора. Директорът на НЗОК е утвърдил Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г., като неразделна част от указанието е и Приложение № 2 - аптечна версия, което се прилага и към индивидуалния договор на аптеката с НЗОК. Указанието и Приложение № 2 - работна версия за аптеки са влезли в сила на 01.02.2008 г. Видно от приложението, в същото колона № 7 определя "пределна цена на НЗОК", а колона № 9 предвижда "максимална стойност заплащана от ЗЗОЛ". С решение № 6826 от 06.06.2008 г., постановено по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, съдът е отменил колона 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки" неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД-16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. Решението е потвърдено с решение № 4118/30.03.2009 г., постановено по адм. д. № 10621/2008 г. по описа на ВАС. С. извършената от съда проверка установява, че решението е обнародвано в Д. вестник, бр. 27/10.04.2009 г. и е влязло в сила на 10.04.2009 г. В допълнение на изложените съображения касационната инстанция намира, че неоснователността на иска произтича от разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 АПК, предвиждащи, че подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на обнародване на съдебното решение за отмяната на акта. Определящо за преценката за дължимост на обезщетението в настоящия случай е периодът, за който се претендират да са настъпили вредите - 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. След като подзаконовият нормативен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение на 10.04.2009 г., към момента на настъпване на твърдените вреди, този подзаконов нормативен акт е бил валиден и действащ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Същите съображения са залегнали и в ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС. О. посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Изложените съображения обуславят неоснователност на иска за периода от 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. За останалия период от 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г. съдът правилно е приел, че по делото не се установяват цените, на които ищецът е продавал процесните лекарствени продукти на свободния пазар. Обоснован е извода на съда, че не е доказана причинната връзка между отменената разпоредба и претендираната вреда от ищеца. Само фактът, че е определена пределна цена на НЗОК не доказва, че прилагането и е довело до намаляване автоматично на печалбата на дружеството. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да е в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,