Решение № 7742 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния представител юрк. Тодорова, срещу решение 5886/18.10.2021 г., постановено по адм. дело 5781/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение 405/21.04.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 355/2019 г. Иска се неговата отмяна, като в жалбата се обосновава наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна - А. Джумалиева- председател на Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че на 12.02.2019 г., в изпълнение на Решение на КЗД от 10.11.2017 г. за провеждане на кампания Достъпна България и Заповед 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, представител на КЗД е извършил проверка за състоянието на архитектурната достъпност на обект Дирекция Социално подпомагане, находящ се на адрес: гр. Асеновград, ул. Христо Ботев 18, за резултатите, от която е съставен констативен протокол - 12-11-676/26.02.2019 г. на КЗД. В протокола е отразено, че на входа на обекта има стъпала, които представляват пречка за хора в неравностойно положение, като вътре настилката е равна. Посочените констатации са онагледени със снимков материал. На основание проверката, председателят на КЗД е установил, че са налице данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предл. последно от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., с оглед на което е направено предложение за образуване на производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. за установяване на нарушението., С разпореждане 842/12.08.2019 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Правилата за производството пред КЗД и чл. 54 от ЗЗДискр., е образувана преписка 355/2019 г. по описа на КЗД, която е разпределена за разглеждане от пети заседателен състав. Касаторът е редовно уведомен за образуваното производство с писмо 11-00-276/01.11.2019 г., в което са му указани и правата по чл. 34 от АПК, както и са му връчени преписи от доклада с вх. 12-11-2057/20.05.2019 г. и констативен протокол с вх. 12-11-676/26.02.2019 г. Касационният жалбоподател е представил становище от 11.11.2019, в което е изложил възраженията си, като е посочил, че дружеството е ползвател на проверения обект, като помещенията са собственост на община Асеновград и същите са предоставени за безвъзмездно управление на Агенцията за нуждите на Дирекция Социално подпомагане- Асеновград. Посочено е, че приемното помещение е малко и се налага гражданите да изчакват реда си навън, както и че наличната база не позволява ремонтни дейности, които да осигурят достъпна архитектурна среда, съобразно нормативните изисквания. Към становището е представен и сключеният за обекта договор за предоставяне на безвъзмездно управление на недвижим имот частна общинска собственост от 19.06.2019 г. С решение 405/21.04.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети заседателен състав, постановено по преписка 355/2019 г., на основание чл. 47 вр. чл. 64, чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр. е установено, че при осъществяване на своята дейност Агенция за социално подпомагане е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Дирекция Социално подпомагане, гр., на адрес: гр. Асеновград, ул. Христо Ботев 18, с което е осъществена дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в разписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че като ползвател на обекта същият не е надлежен адресат на вмененото му задължение за изграждане и поддържане на достъпна за лицата с увреждания архитектурна среда. Първоинстанционният съд правилно е приел, че решението на Комисията е материално законосъобразно. Агенция за социално подпомагане в качеството си на доставчик на обществени услуги е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като е извършен подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак увреждане по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., като дадените задължителни предписания са законосъобразни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Основният въпрос по спора е кое е лицето, на което може да се вмени отговорност за изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм. ДВ бр. 12/12.02.2021 г., в сила към датата на проверката) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Осигуряването на достъпна среда при предлагане на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга /в случая Агенция за социално подпомагане/, в противен случай хората с увреждане са неравно третирани от него при достъпа да публичната услуга. Обратно на твърдяното в касационната жалба отношенията между ползвателя и собственика са облигационни, поради което обстоятелството кой следва да осигури достъпната архитектурна среда, при положение, че обекта е предоставен за безвъзмездно управление, именно с предназначение за предоставяне на публични услуги е ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Това задължение е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. В този смисъл обосновано административният съд е приел, че КЗД правилно е приложила ЗЗдискр, ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Съгласно чл. 9 от Конвенцията "Достъпност" - т. 1 държавите - страни по Конвенцията предприемат подходящи мерки, за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, да имат равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Държавите - страни по Конвенцията следва да предприемат също подходящи мерки за съобразяване с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика (чл. 9, т. 2 б. "б"). Предвид изложеното в съответствие с правилно разпределената тежест на доказване и последиците от недоказване на благоприятни за дружеството факти е изводът на АССГ за законосъобразност на оспорения пред нея административен акт. В заключение изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е справедлива, мотивирана, в размер, близък до минималния и няма основания за намаляването й. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от КЗД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК размерът на същото съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. За посочената сума следва да бъде осъден касатора. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,