Решение № 2164 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2017 г.

Решение № 2164 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на правосъдието срещу Решение № 356 от 04.10.2017 г., постановено по адм. дело № 349/2017 г. по описа на Административен съд - Д., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Министерството на правосъдието срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1098-1 от 05.04.2017 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Местни данъци и такси" към Дирекция "Финанси и местни приходи" на община Т., потвърден с Решение № 4/30.05.2017 г. на директора на Дирекция "Финанси и местни приходи" на община Т.. Касационният жалбоподател - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва решението като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – директорът на Дирекция "Финанси и местни приходи" на община Т., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Със съдебното решение в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на Министерството на правосъдието (МП) срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1098-1 от 05.04.2017 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Местни данъци и такси" към Дирекция "Финанси и местни приходи" на община Т., потвърден с Решение № 4/30.05.2017 г. на директора на Дирекция "Финанси и местни приходи" на община Т., с който са установени задължения на МП за такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. в размер на 2 695, 88 лв., за 2015 г. в размер на 2 695, 88 лв. и за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 1 347, 90 лв. ведно с лихвите за просрочие. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че процесният недвижим имот – държавна собственост, представляващ земя и триетажна масивна сграда, с административен адрес в гр. Т., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 4 е предоставен за управление на Министерството на правосъдието от 05 юли 2001 г. с Решение № 544/05.07.2001 г. на Министерския съвет до 16 юни 2016 г., когато с приемо-предавателен протокол представители на МП предават ползването и досието на имота на представители на ВСС. Т. предаване е извършено в изпълнение на § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, съгласно който в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. По отношение на имотите - държавна или общинска собственост, чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ предвижда, че данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. А чл. 64 от ЗМДТ предвижда, че таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Началният момент на дължимостта на данъка и таксата за битови отпадъци е уреден в чл. 15 ЗМДТ. Според чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка, съответно ТБО, от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. В случая не се спори, че Министерството на правосъдието не е заплатило на дължимата за процесния период ТБО. От ВСС е извършено плащане на ТБО в размер от 1 123, 28 лв. на 04.10.2016 г., но тя не е за процесния период, а за последващ период - за месеците от август до декември на 2016 г. Съдът е преценил като неоснователно позоваването в жалбата на § 82, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ПЗР към ЗИДЗСВ), ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г., съгласно който Висшият съдебен съвет замества Министерството на правосъдието във всички права и задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, сключени от Министерството на правосъдието. При тълкуване на разпоредбата съдът е приел, че същата не предвижда заместване на МП от ВСС в случаите на задължения за ТБО. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната проверка обхваща и допустимостта на решението, за която съдът следи служебно. В случая съдът е провел съдебното производство с участието на ВСС като заинтересована страна в нарушение на чл. 159, ал. 2, вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Адресат на процесния АУЗД и жалбоподател е единствено Министерството на правосъдието. Наличието на по-рано издаден друг АУЗД, с който за същия период и на същото основание са установени задължения за ТБО на ВСС, не обосновава правен интерес на ВСС да участва в настоящото съдебно производство, тъй като този АУЗД не е бил предмет на обжалване пред административния съд по настоящото дело. Освен това, по делото са налице данни, че същият АУЗД е бил обжалван от ВСС и отменен по административен ред. Следователно като е конституирал ВСС като заинтересована страна и е провел съдебното производство с участието на ненадлежна страна, съдът е постановил решение, което е недопустимо в частта му по отношение на тази страна и следва да бъде обезсилено в частта по отношение на нея. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е преценил, че единственият спорен въпрос е кое е данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за таксата битови отпадъци за процесния недвижим имот – държавна собственост, предоставен за нуждите на съдебната власт. Съгласно чл. 11, ал. 5 ЗМДТ, от значение за определяне субекта на задължението се явява промяната в титуляра на правомощията по управление на държавните или общински имоти. Действително с чл. 130 а, ал. 2, т. 6 КРБ (Нов – ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г.) е предвидено, че Пленумът на ВСС управлява имотите на съдебната власт, но предоставянето на имотите в управление на този орган съгласно § 83, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г. е настъпило едва през месец юни 2016 г., когато е извършено предаване на имота с приемо-предавателен протокол от 16 юни 2016 г., подписан от представители на Министерството на правосъдието и представители на ВСС (в този смисъл Решение № 9773 от 17.07.2018 г. по адм. дело № 8233/2017 г. на ВАС, VII отд. и Решение № 1922 от 12.02.2019 г. по адм. дело № 14055/2017 г. на ВАС, VII отд.). Следователно до края на същия месец данъчно задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. чл. 11, ал. 5 ЗМДТ е Министерство на правосъдието, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обсъждайки оплакванията в жалбата, съдът обосновано е преценил, че в § 82, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСВ обхватът на заместването е определен само по отношение на правата и задълженията, породени от договори, сключени от Министерството на правосъдието, т. е. заместването на МП от ВСС е ограничено до поетите задължения от Министерство на правосъдието на основание сключени договори, но не е предвидено то да обхваща и неизпълнените задължения за данъци и такси, които възникват по силата на закона. По изложените съображения решението в останалата част следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 356 от 04.10.2017 г., постановено по адм. дело № 349/2017 г. по описа на Административен съд - Д., в частта по отношение на Висшия съдебен съвет и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. Решението е окончателно.