Решение № 10191 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2019 г.

Решение № 10191 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Електрик-1" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2299/7.12.2018 г. по адм. д. № 1086/2018 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000217004232-091-001/25.01.2018 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана но същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000217004232-091-001/25.01.2018 г. на ТД на НАП-Бургас, с който е определено задължение по ЗДДС 93 423, 47 лв с 8643, 76 лв лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура от м. 12.2016 г., м. 1, 2, 4 и 5. 2017 г. на "Глобал лизинг консулт енд практис" ЕООД, "НМС груп" ЕООД, "Кея" ЕООД и "Нети шипинг" ЕООД за доставки на моторни превозни средства и електроматериали на основание чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките по фактурите не са осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства по фактурите на "Глобал лизинг консулт енд практис" ЕООД, "НМС груп" ЕООД, "Кея" ЕООД и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС в РА, породени от фактурираните неосъществени доставки на моторни превозни средства от тези доставчици. Правилен е изводът на съда, че при липса на осъществени доставки няма данъчно събитие и задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на данъка не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Представените договор и фактури са подписани от управителя на "Кея" ЕООД Д. Георгиев, който към датите на съставянето им е бил в Затвора Бургас и е дал обяснения, че не е извършвал дейност след придобиване на фирмата. Съдът е дал указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 от АПК, въпреки които не е представено пълномощно от Георгиев за трето лице за извършване на сделки от името на фирмата. При тези данни обосновано органите по приходите и съдът са приели, че представените фактури са неистински. Изводът се подкрепя от заключението на вещото лице счетоводител, според което в представената счетоводна документация на доставчика не са отразени придобити транспортни средства от Германия, нито тяхното изписване при продажба на ревизираното лице. Представените регистрационни талони на транспортните средства, установяват, че ревизираното лице е притежател на същите и те са регистрирани на негово име, но не установяват от кого са придобити спорните превозни средства. Правилни са изводите на съда за липса на осъществени доставки по фактурите на "Глобал лизинг консулт енд практис" ЕООД с управител С. Градев за доставка на моторни превозни средства. Управителят е дал обяснения, че не е извършвал дейност с прехвърлената му за 300 лв фирма, самонастанил се е в едно мазе и се изхранва с предаване на вторични суровини. При тези данни в преписката обоснован е изводът на съда, че Градев не е могъл да закупи и транспортира автомобилите от Германия, предвид и липсата на свидетелство за управление на моторно превозно средство към момента на издаване на спорните фактури. За доставката на товарен автомобил от Германия по фактура от "НМС груп" ЕООД управителят на ревизираното лице е поддържал, че автомобила е доставен до офиса на дружеството. В обясненията на управителя на доставчика Михайлов е посочено, че автомобила е транспортиран от Германия за сметка на купувача. В РД е констатирано, че Михайлов през м. 12. 2016 г. /фактурата е от 6.12.2016 г. / е работил по трудов договор в "Промедика 24 тайм БГ" ЕООД на пълен работен ден. Обосновано съдът е приел, че представения приемо-предавателен протокол не установява осъществяване на доставката по спорната фактура. Протоколът не е подкрепен от останалите доказателства, представени по делото и в преписката. Извършеното прихващане по тристранен протокол от 1.03.2017 г. не доказва плащане по фактурата на основание чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, по които за да се извърши прихващане се изисква да съществуват насрещни вземания, а "НМС груп" ЕООД не е имал задължения към доставчици по данни от оборотната ведомост, както правилно е приел съдът. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на доставка по фактурата на "НМС груп" ЕООД. Неоснователен е доводът на касатора за липса на мотиви в решението и необсъждане на събраните доказателства. Показанията на свидетелите Минев и Чолаков са обсъдени от съда. Свидетелят Минев е дал показания, че е пълномощник на "Глобал лизинг консулт енд практис" ЕООД, "НМС груп" ЕООД и "Кея" ЕООД по упълномощаване от счетоводителката на фирмите от името на собствениците, а също, че не е предавал превозните средства, а се е занимавал с документацията. Съгласно чл. 37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Договорът за прехвърляне на моторно превозно средство трябва да е сключен в писмена форма на основание чл. 144, ал. 1 от ЗДвП. След като не е представено пълномощно от управителите на дружествата за Минев представените договори за покупка на превозните средства от немски дружества правилно са преценени от органите по приходите и от съда като неистински. Правилен е изводът на съда, че фактурите на "Глобал лизинг консулт енд практис" ЕООД и "Кея" ЕООД не са издадени от посочените в тях дружества и за тях не е налице и условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. В РД и РА има подробни констатации за участие на ревизираното лице в привидни сделки по фиктивни фактури, за знание на ревизираното лице, че неправомерно ползва данъчен кредит, които съдът правилно е потвърдил. В т. 49 от решението по дело С-285/09 СЕС приема, че използването на фактура с невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно фактурите на "Нети шипинг" ЕООД съдът е приел, че управителят на предходният доставчик "Билдстрой техноинженеринг" ЕООД е заявил, че не е осъществявал търговска дейност и не е упълномощавал лица да извършват такава от името на фирмата. Приел е също, че представените приемо-предавателни протоколи сами не могат да докажат осъществяване на доставките на електроматериали по четирите спорни фактури. Доводът на касатора за необсъждане на доказателствата, събрани по делото по фактурите на "Нети шипинг" ЕООД е основателен. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. Решението в тази част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. В преписката са приложени 29 страници от РД № Р-03000317000825-092-001/27.10.2017 г. на ТД на НАП-Варна, състоящ се от ЗЗ страници, съставен на "Нети шипинг" ЕООД. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ответника да представи пълния текст на цитирания РД и съставения въз основа на него РА на "Нети шипинг" ЕООД с данни дали е влязъл в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,