Решение № 493 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5848/2007 г.

Решение № 493 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5848/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. и Й. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. № 276/06 г. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Г. С. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от Г. С. срещу касаторите иск по чл. 97, ал. 3 от ГПК - призната е неистинността /неавтентичността/ на пълномощно с нот. заверка на подписа на упълномощителя М. С. № ****/**.**.** г., дадено и използвано за прехвърляне на недвижим имот на последния с договор по нот. акт № ***/** г., като неподписано от упълномощителя. Изводът за неавтентичността на оспорения с иска документ е формиран след преценка на събраните по делото многобройни доказателства, поотделно и в съвкупността им - графологични експертизи, писмени доказателства и свидетелски показания. Въз основа на тях въззивният съд е приел, че процесното пълномощно не носи подписа на посоченото за упълномощител лице и е установил неистинността му по предявения между страните иск. По доводите на касаторите за недопустимост на въззивното решение, като постановено по недопустима искова претенция: Искът е квалифициран съответно на фактическите обстоятелства и петитума, заявени с исковата молба - там се иска установяване неистинността на пълномощното, с което наследодателят на ищеца е прехвърлил недвижим имот на ответниците, по посочен нот. акт. С иска по чл. 97, ал. 3 от ГПК може да се търси установяване неистинност /неавтентичност/ както на частен, така и не официален документ, поради което нотариалната заверка на подписа на упълномощителя не е пречка за воденето му, а се отчита при разпределението на доказателствената тежест. За наличието на правен интерес от установяването /с цел бъдещо атакуване на сключената с пълномощното прехвърлителна сделка, насочена срещу наследника - ищец/ въззивният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВКС. По доводите на касаторите за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и незаконосъобразност: На разглеждане подлежат само оплакванията, изложени в касационната жалба в преклузивния срок за подаването й. Затова нововъведеното в с.з. пред вкс оплакване на касатора Б., че не е участвал в устните състезания пред ОС е недопустимо. То е и неоснователно - в последното пред ОС с.з., в което е даден ход по същество на делото, въззивникът Б. е присъствал лично, заедно с пълномощника на въззивницата, който е пледирал по цялата жалба. При отчитане качеството на въззивниците на необходими другари в процеса и на осн. чл. 172, ал. 2 от ГПК (отм.) взетото становище по същество на спора от пълномощника на въззивницата, извършено в присъствието и без противопоставяне или допълване от страна въззивника, има значение и за него. След конституирането на съпруга на първоначалната ответница А. Б. - Й. Б., пред въззивния съд съдът е преповторил процесуалните действия по делото, извършени без негово участие и е извършил нови, вкл. е изслушал нова тройна графологична експертиза за подписа върху пълномощното, съставена от неучаствали в предишните експерти. Събраните по делото доказателства са преценени поотделно /и видово/ и в съвкупността им. Изслушаните графологични експертизи са обсъдени подробно - зачетено е явно преобладаващото категорично мнение на експертите, формирано при многоброен сравнителен материал, вкл. близък по време със съставянето на оспореното пълномощно /заключение на л.45/, че подписът върху последното не е положен от упълномощителя. Това мнение се поддържа безпротиворечиво от двете тройни експертизи, без участието на в.л. М. П., от чието експертно становище и поведение по делото се оплакват касаторите. Заключението на експерти, приети в други производства - каквото е наказателното, на което се позовават касаторите, не могат да бъдат ценени като доказателства по настоящото дело. При опровергаване на нот. заверка са отчетени и данните в показанията на св. Х/нотариус, извършил заверката/. Тя не помни в конкретност заверката на пълномощното, която извършила в дома на упълномощителя, наред с други документи - вкл. пълномощно със същите като на процесното дата и номер, записани на него, дадено на касаторката за теглене на суми от сметки на упълномощителя. От заключението на в.л. С. на л.81 от делото на ОС се установява още, че отбелязването на нотариуса за извършена в дома на упълномощителя заверка върху процесното пълномощно е с различно пишещо средство в сравнение с декларациите за прехвърляне на имота от същата дата, всички приложени по нот. д. № ***/** г. Последните две констатации - за изведеното под същия номер пълномощно за друго действие и различното пишещо средство, наред със заключенията на графологичните експертизи сочат на неистинност на нотариално удостовереното упълномощаване, както е приел и ОС. При данните по делото изводът на въззивния съд за основателност на иска са обосновани и законосъобразни. Изложените в жалбата съображения за житейската логичност на прехвърлянето на имота от наследодателя на ищеца М. С. на неговата сестра - касаторката Б., която имал основание да предпочете пред сина си - ищец в настоящия спор, са извън предмета на конкретното установяване; а и свидетелските показания за отношенията на М. С. с двете страни са разноречиви /така напр. св. А твърди, че въпреки самотата и болестта си наследодателят пазил топли чувства към единствения си син, свързвал с него житейските си усилия и предназначавал "всичко" - вкл. имота си, за него/. Извън предмета на установяването са и доводите за използването на пълномощното при сключване на прехвърлителната сделка пред заверилия го нотариус, което да изключва за него и въобще съмненията за автентичността на упълномощаването. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.