Решение № 8037 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2015 г.

Решение № 8037 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Агро Еко Лоджи" ООД със седалище гр. Ямбол, подадена чрез пълномощника му адв. Христина Кожухарова, против решение № 50 от 02.04.2015 г., постановено по адм. дело № 194/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-280-2600/2099 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за 14,8 ха, по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планински райони (НР2) за 13,32 ха, както и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1823,59 лв. В касационната жалба са подробно развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 50 от 02.04.2015 г., постановено по адм. дело № 194/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол, е отхвърлена жалбата на "Агро Еко Лоджи" ООД против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-280-2600/2099 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за 14,8 ха, по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планински райони (НР2) за 13,32 ха, както и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1823,59 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че по част от двойно заявените площи от жалбоподателя и други земеделски стопани, разрешението по тях е било в полза на жалбоподателя. За един блок на земеделското стопанство (БЗС) - № 17097-187-4-1, документи за били представени и от двамата заявители, а за други три БЗС-№ 17097-716-3-1, № 17097-716-4-1 и № 17097-710-2-2 жалбоподателят не е представил документи, установяващи правото му на ползване на заявените за подпомагане имоти. Административният съд е приел, че са тези четири БЗС правилно е прието от административния орган, че не се дължи финансово подпомагане. Освен това първоинстанционният съд е приел, че за всички имоти или части от тях, които са извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" правилно е прието от административния орган, че не се дължи финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Закона за подпомагане не земеделските производители (ЗПЗП). В тази насока първоинстанционният съд е развил мотиви, че специализираният слой е приет с издадената заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, която подлежала на самостоятелен контрол и не подлежала на разглеждане в производството по делото в АС Ямбол. С процесното уведомително писмо административният орган действал в условията на обвързана компетентност и бил обвързан от приетия специализиран слой. Освен това извод за обратното не следвал и от заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза. Били извършени административни проверки, а проверки на място не били извършвани, но те не били задължителен елемент от процедурата. Размерът на отказаното подпомагане и наложената санкция за бъдещ период били в съответствие с чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията. Затова административният съд е счел разглежданата от него жалба за неоснователна и я е отхвърлил с обжалваното пред настоящия съд съдебно решение. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. С процесното уведомително писмо на касатора е отказано финансово подпомагане по подаденото от него заявление за това, на две основания по СЕПП и НР2. Първото основание касае пет заявени за подпомагане БЗС, както по СЕПП, така и по НР2, и това са: БЗС № 17097-187-4-1, БЗС № 17097-710-2-2, БЗС № 17097-716-3-1, БЗС № 17097-716-4-1 и БЗС № 17097-740-2-2. За тях са установени по СЕПП основанията по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а по НР2 - основанията по чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Съдържанието на двете разпоредби е идентично и предвижда задължение на разплащателната агенция да намали размера на плащането или да отказва плащане когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В случая се установяват предпоставките на тези законови разпоредби за посочените пет БЗС. С уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/3869/14.09.2013 г. касаторът е уведомен за установеното двойно заявяване. По делото е приложена подадена от него декларация за установяване на принадлежност и приложение към нея /л. 254, л. 257-258/, от които е видно, че касаторът се е отказал от искането си за подпомагане и за петте посочени БЗС. Административния съд неправилно е приел, че за БЗС № 17097-187-4-1 документи, установяващи право на ползване, били представени и от двамата земеделски стопани, подали искане за подпомагане за част от този имот /застъпената площ/. В действителност жалбоподателят е представил договори за наем за частта от този БЗС, касаеща кадастрален имот № 17097-070-082 със застъпена площ от 0,57 ха и кадастрален имот № 17097-070-083 със застъпена площ от 0,55 ха. За тези части обаче не му е отказано подпомагане с процесното уведомително писмо. Отказано му е такова за БЗС № 17097-187-4-1, в частта му относно кадастрален имот № 17097-000-895 със застъпена площ от 0,29 ха и кадастрален имот № 17097-001-021 със застъпена площ от 0,04 ха. За тези застъпени площи той се е отказал с посочената декларация. Тази необоснованост в тази му част на обжалваното решение обаче не се отразява на същото като краен резултат, тъй като за частта от 0,33 ха от БЗС № 17097-187-4-1 е била налице недопустимост за подпомагане, и правилно е отхвърлена жалбата и в частта му и за това БЗС. Второто основание за отказа за подпомагане е поради наддеклариране - по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР2 на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Това е видно от попълнените колони 5, 6 и 7 от таблиците към уведомителното писмо и поясненията към тях. Установява се наличието и на тези основания за постановения отказ от административния орган. Тъй като заявените за подпомагане от касатора земи са пасища, за тях се прилагат изискванията на Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/2010 г.). Изискванията на тази наредба са приложими за СЕПП и НР2 на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 от същата наредба. В случая частично заявените пасища са били неподходящи за подпомагане по смисъла чл. 15, ал. 1 от наредбата, тъй като са били заети от дървесна, храстовидна растителност, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Предпоставките по тази разпоредба са установени от извършените административни проверки, чиито констатации се потвърждават от приложените по делото скици. Изводите са потвърдени и от назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Вещото лице неправилното се е позовало на данни от компютърната програма Google Earth, които правилно не са ценени с оспорваното решение от доказателствата по делото, тъй като не са допустими от закона доказателствени средства. Независимо от това в с. з. на 19.03.15 г. вещото лице е посочило, че "... съгласно снимките с които разполага ДФЗ и които ми предостави, те имат основание да ги определят като недопустими ...". А също "... От моя гледна точка, съгласно снимковия материал на ДФЗ, тази територия и аз бих я кръстил "недопустима". Установеното от вещото лице потвърждава правилността на изводите на административния орган. Неправилно административният съд е приел, че след като площите по уведомителното писмо са извън специализирания слой, приет със заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, то съдебната проверка се ограничава само до това дали площта попада в така приетия специализиран слой. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от аерозаснемане и изготвената цифрова фотокарта, респективно данните от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила в съдебното производство. Затова дори административният орган да следва да постанови акта си съобразно приетия специализиран слой, то съдът не е обвързан от приетото от административния орган и следва да извърши собствена проверка за законосъобразност на уведомителното писмо, респ. да провери дали за посочените в уведомителното писмо части от БЗС са били налице предпоставките по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП и по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 по НР2. Разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, приета с ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., не е действала при приемането на специализирания слой със заповед № РД09-114/27.02.2014 г. Затова тя не може да намери приложение за неприключили административни производства. В случая обаче от събраните доказателства се установяват предпоставките на предходно посочените разпоредби. Затова решението на административния съд е правилно като краен резултат. Неоснователни са оплакванията на касатора, че в уведомителното писмо липсват мотиви за постановения отказ. В тази насока административния съд е изложил мотиви, които се споделят и от настоящия състав, поради което е безпредметно тяхното повтаряне. Следва да се посочи само, че коментираните по-горе мотиви в уведомителното писмо са налице, тъй като позволяват да бъдат направени изложените по-горе мотиви и от съда. Неоснователно е оплакването на касатора и относно неизвършването на проверка на място на имотите, за които е отказано подпомагане с процесното уведомително писмо. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,