Решение № 15188 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2010 г.

Решение № 15188 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна срещу решение № 630 от 23.03.2010 г. по адм. дело № 2953 по описа за 2009 г. по описа на административния съд - Варна, с което по жалба на "Топ Копи" ООД е отменен частично РА № 030901166 от 10.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 597 от 9.10.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, по повод облагането на дружеството по реда на ЗКПО. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "Топ Копи" ООД, гр. Варна, не взима становище по нея. Представителят на Върховна админиистративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанцинния съд, като накратко се изразява в това, че през 2007 г. и 2008 г. ревизираното дружество е получило заеми от граждански дружества, които са свързани с него лица на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, за които заеми е прието, че по естеството си съставляват неотчетен приход на задълженото лице, поради което е прието, че за тези суми е налице хипотеза по чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО - отклонение от данъчно облагане и с тях е преобразуван финансовия резултат за съответните данъчни периоди и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Правилно от страна на административния съд е формулиран и основният спорен въпрос между страните - дали заемодателите са могли реално да предоставят в заем сумите на жалбоподателя и с оглед на това налице ли са условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. В тази насока първоинстанционният съд е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства, като по- подробно се е спрял на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за задача да установи след проверка в счетоводствата на задълженото лице и заемодателите дали последните са имали в наличност сумите, които са предоставили в заем на "Топ капи"-ООД. Съдът е възприел заключението на експерта, който е установил, че всички дружества са имали редовно водено счетоводство и заемодателите са разполагали в наличност със сумите, които са предоставили в заем на ревизираното лице. За да отговори на спорния въпрос административният съд е извършил анализ и на разпоредби от Счетоводен стандарт 18 - приходи и по специално на т. 2, която дава легално определение на понятието "приход". Направен е и анализ на договора за заем съгласно чл. 240 от ЗЗД. На база на това е направен краен извод, органът по приходите неправилно е констатирал, че заетите суми в размер на 61 000 лв. за 2007 г. и 125 000 лв. за 2008 г., отчетени като парични средства по кредита на сметка 499 "други кредити" следва да бъдат квалифицирани като приход, както и че те са суми с неустановен произход. Като продължение е посочено, че не са налице условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения по ЗКПО. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се прави в иначе бланкетната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Направеното оплакване е неоснователно. От страна на административния съд правилно е възприета фактическата обстановка по спора. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - дали въпросните суми от 61 000 лв. за 2007 г. и 125 000 лв. за 2008 г. съставляват укрит приход на ревизираното лице, за който са налице хипотеза по чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, което обуславя преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък или същите са получени в заем от трети лица. Даденият отговор на спорния въпрос е логически издържан и обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. При изграждане на изводите си в тази насока съдът се е позовал на анализ на всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, възприета в съдебно заседание на 12.01.2010 г., която не е оспорена от страните. Въз основа на него правилно е прието, че дружествата- заемодатели, макар и да свързани лица с жалбоподателя, са притежавали по касова наличност предоставените в заем парични средства, че всички дружества, в това число и ревизираното, са имали редовно водено счетоводство, и е налице правилно отразяване на предоставените в заем парично средства. На база на това следва да бъде споделена констатацията на първоинстанционния съд, че не е налице укрит приход за ревизирания период, което да обуславя преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък, поради което издаденият РА се явява незаконосъобразен и правилно е прието от съда, че следва да бъде отменен. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.