Решение № 5316 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9479/2011 г.

Решение № 5316 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9479/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, против Решение № 2417/18.05.2011 г. по адм. дело № 122/2011 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - "Акуарио Варна шопинг център" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител - адв. Младенов, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения подробно изложени в писмено възражение. Претендира за направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, в частта на доставките по фактури издадени от "Ранахер и Вурм" СД и от адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници". По отношение на останалите доставки, намира обжалваното решение за правилно.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил РА № 2001001698/18.06.2010 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1897/10.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му, с която по отношение на "Акуарио Варна шопинг център" ЕООД, гр. София е отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от СД"Ранахер и Вурм", Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници", "Куубуус Риъл Имобилиен" - Австрия, "Ермионе имобилиенинвест" - Австрия, "Калърфиш риъл истейт имобилиенмаклер" и "Куубуус Планунгс Гезелшафт" - Австрия, в общ размер на 219 602.16 лева, за д. п. 1.06.2008 г. - 30.06.2008 г., и вместо него се е произнесъл по същество признавайки правото на данъчен кредит на дружеството, в посочения общ размер.

За да уважи жалбата на "Акуарио Варна шопинг център" ЕООД, съдът е приел, че отказът да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от посочените доставчици е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1-4, чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, за признаване на това право.

Решението е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на реални доставки на стоки и услуги по фактурираните доставки, предмет на оспорения РА, за д. п. м. 1.06.2008 г. - 30.06.2008 г., даващи основание на ответното дружество да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по тях.

1.Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че фактура № 1/20.06.2008 г. издадена от "Куубуус Планунгс Гезелшафт" - Австрия не обективира реално извършена доставка на услуга по третия етап от сключения договор за архитектурни и инженерни услуги, а именно изготвяне на окончателен проект, за който ответника е заплатил ДДС в размер на 101 753.89 лв. /върху 9% от стойността на договора/. За този етап от фактурираната доставка, съдът обосновано е приел, че е налице реално изпълнение, като се е позовал на установените по делото данни за приемане на работата по трите етапа, с протокол за приемане от 20.06.2008 г., подписан от възложителя-ответник, с извършеното от последния плащане на цялата цена, съгласно този договор, с начисляването на данъка във фактурата и отразяването й в дневника за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период, установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В подкрепа на направения извод за наличието на реално извършена услуга по изработване на окончателен проект, като трети етап от изпълнение на сключения с този доставчик договор, съдът се е позовал на издаденото Разрешение за строеж № 313/29.09.2010 г., като необходим пети етап от изпълнение на проекта за изграждане на шопинг център "Акуарио Варна", което не би било възможно при неизпълнение на предходните етапи, както и на наличието на влязъл в сила РА № 200805896/27.01.2009 г. по отношение на същия доставчик, с който е налице констатация, че ДДС по процесната фактура е начислен правилно и липсват основания за корекцията му.

Настоящата инстанция споделя крайните изводи на съда за наличието на реална доставка на услуга по тази фактура, вкл. и по спорния трети етап, по следните съображения: От съдържанието на договора за архитектурни и инженерни услуги е установено, че предмет на изпълнение е изработването на проектантски услуги, като плащането по него е на три етапа: сключване на договор, идеен и окончателен идеен проект, които проекти имат характер на предварителни разработки /разработване на чертежи и детайли, основи за изчисление разходите за тръжните процедури, архитектурен авторски надзор, съдействие при проектирането на техническите проекти и пр./, преди същинското изработване на инвестиционен проект за изграждане на посочения обект "Шопинг център". За това, че предмета на тази услуга касае изработването на предварителни чертежи, неправилно наименовани "идеен" и "окончателен идеен проект", като частни творчески проекти, без изискване за съгласуване с общинската администрация, се установява от уговореният четвърти етап по договора от 1.11.2008 г., който предвижда изработване на проект, при наличие на вече влязъл в сила ПУП-ПЗ, и предаването му на български архитект за съобразяването му с българските закони. Следователно за признаване на процесния, трети етап от фактурираната услуга, не е било необходимо издаването на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, нито пък е било необходимо съгласуването му с гл. архитект на общината, по чл. 141 от ЗУТ, както неправилно се поддържа в касационната жалба, защото към този момент не е имало одобрен ПУП-ПЗ, като основа за изработване на окончателните проекти. За извършване на услугата е достатъчно наличието на приемо-предавателен протокол от 20.06.2008 г., с който инвеститора е приел и трите етапа за извършени, поради което е наредил плащане. В случая неправилно е прието, че Разрешението за строеж /РС/, удостоверява извършването на тази услуга, защото последната, съобразно изложеното по-горе, не обективира изработването на инвестиционен проект, по смисъла на ЗУТ. Правилно обаче съдът се е позовал на доказателствената стойност на издадения спрямо прекия доставчик РА от 27.01.2009 г., с който е извършена проверка и на процесната фактура и са налице констатации за правилно начислен ДДС по нея.

При тези данни крайните изводи на съда за наличието на реално осъществена услуга по изработване на предварителни чертежи, наименовани идейни проекти, за процесния шопинг център, вкл. и в частта по уговорения трети етап, се явяват правилни, а с това и изводите му за незаконосъобразност на отказа да бъде признато правото на данъчен кредит на ответника по тази фактура, на основание чл. 25, ал. 2, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

1. Неоснователни са оплакванията за нереалност на доставките и по фактури: № 1/18.06.2008 г. с издател "Куубуус Риъл Имобилиен"; № 1/18.06.2008 г. с издател - "Ермионе имобилиенинвест"; и № 1/18.06.2008 г. с издател - "Калърфиш риъл истейт имобилиенмаклер". Основание за издаването им е сключен договор /без дата/ между трите дружества и ответника, с предмет - проектен мениджмънт на строителния обект. В първата фактура като предмет е посочено - услуги по договор за управление на проект, по втората предмета е - частично плащане по договор за управление на проект и по третата фактура - същото. От съдържанието на сключения договор и анексите към него съдът е приел, че издадените фактури обективират доставки на услуга - изработване на проект, като последващ етап на предходните. За тези доставки е установено, че също има съставени приемо-предавателни протоколи, както и плащане на трите дружества, съобразно договорената цена и проценти. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че ДДС е начислен правилно, че фактурите са намерили отражение в дневника за продажби и в справки-декларации за периода. Установил е също така, че по отношение на тримата доставчици има издадени РА /потвърдено и от вещото лице/, касаещи процесния данъчен период, с констатации и за тримата, че начисления по тези фактури ДДС е правилен и не подлежи на корекции. С ревизионни актове от 16.07.2009 г. и от 1.12.2009 г. по отношение на ответника пък е признато наличието на реални доставки по четвъртия етап, следващ този по процесните фактури. При тези данни и наличието на обвързаност между отделните етапи, предхождащи изработването на окончателен инвестиционен проект за процесния обект, съдът е извел извод за реалност на процесните доставки.

Настоящата инстанция споделя тези изводи. По идентични на изложените в т. 1 съображения, наличието на приемо-предавателни протоколи за приемане на извършените от тези доставчици услуги и нареждания за плащане, обуславят реалност на доставките. За изпълнение на тези услуги не е било необходимо наличието на заверки /съгласувания/ от общината, поради характера им на предпроектни работи, обвързващи само страните по този договор. Коректното начисляване на данъка и отсъствието на счетоводни грешки при отразяване на фактурите от тези доставчици, ведно с наличието на влезли в сила РА по отношение на тях и получателя, с проверки на тези фактури и липсата на корекции, обуславят изводи за правилност на обжалваното решение и в тази част.

1. Правилни са изводите на съда и по отношение издадената от СД "Ранахер и Вурм" данъчна фактура от 11.06.2008 г., с предмет: "услуги свързани с придобиване на имот в гр. Варна".

По делото е установено, че основание за издаването й е Споразумение от 19.02.2008 г. между "Куубуус риъл истейт енд дивелопмънт България" ООД и СД "Ранахер и Вурм". Възложителят и ревизираното лице принадлежат към една холдинговата компания "Куубуус Бългериън Холдинг". В изпълнение на споразумението между същите страните е сключен и предварителен договор за продажба на недвижим имот. Установява се от съдържанието на споразумението, че в него има клауза, съгласно която придобиването на недвижимия имот в гр. Варна може да е или от възложителя, т. е "Куубуус риъл истейт енд дивелопмънт България" ООД, или от трети лица. Окончателният договор за покупко-продажба е сключен между издателя на фактурата и ревизираното лице - "Акуарио Варна шопинг център". При тези данни по спорния въпрос, относно получателя на услугата по издадената фактура, за който е налице правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е приел, че това е ответното дружество "Акуарио Варна шопинг център", като приобретател на недвижимия имот.

Настоящата инстанция споделя тези изводи. Това следва от вида на услугата - поемане на задължение за действия по придобиване на недвижим имот, което придобиване настъпва със сключването на окончателния договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт /чл. 18 ЗЗД/. Субект на това придобиване се явява ответното дружество, а не "Куубуус риъл истейт енд дивелопмънт България", като тази възможност е предвидена изрично в подписаното споразумение от 19.02.2008 г. и в предварителния договор. Като получател на имота ответното дружество разполага с правото на данъчен кредит.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в случая е налице договор в полза на трето лице, по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, в който ответното дружество не участва. Видно е от изложеното по-горе, че ответното дружество участва като самостоятелна страна-купувач в договора за покупко-продажба на недвижимият имот, с който всъщност се осъществява доставката по споразумението, поради което не е налице договор по чл. 22 от ЗЗД.

Като неоснователна в тази част жалбата следва да се остави без уважение.

По идентични на изложените съображения неоснователна е касационната жалба и по отношение доставката по фактура № 384/23.06.2008 г. издадена от Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници", с предмет "правни услуги, съгласно отчет". Отчетът включва: проучване на документи за правото на собственост върху имота, който ще се продава, статуса му, наличието на вещни тежести, придобиването му от "Бългериън Риъл Естейт енд Девелопментс" ЕООД, преговори и изготвяне на предварителен договор, нотариален акт и участие в сделката по подписване на окончателния нот. акт за продажба, по отношение на договарящите страни: "Бългериън Риъл Естейт енд Дивелопментс" ЕООД /продавач/ и "Куубуус Риъл Истейт енд Дивелопмънт България" ЕООД /купувач/. По делото е установено, че правните услуги са извършени, но крайният им получател се явява ответното дружество, което е закупило имота, вместо "Куубуус Риъл Истейт енд Дивелопмънт България" ЕООД, на основание чл. 23 от предварителния договор, позволяващ това. Като реален получател на тези услуги, по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1 и 5 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съдът законосъобразно му е признал правото на данъчен кредит по тази фактура.

От изложеното следва, че касационната жалба като цяло е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Съобразно този резултат основателно е искането на ответното дружество за присъждане на разноски, но само пред касационната инстанция, в размер на 5 450 лева, на основание представеното платежно нареждане за извършването им. В останалата част искането е неоснователно, поради наличието на влязло в сила определение № 3493/24.06.2011 г. на първоинстанционният съд, което не е обжалвано.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение