Решение № 207 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 277/2011 г.

Решение № 207 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 277/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Ж. П. Ж. и М. Н. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1722/23.12.2009 г. по гр. д. № 2175/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. срещу молителите и Е. К. Х. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с пл. № 1660 по ПНИ на СО"М. р., Б. ч. и Д. " с площ от 1291 кв. м., в землището на [населено място]. Поддържат, че са били лишени от възможността да участвуват в производството по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като първоинстанционния съд неправилно е разпоредил призоваването им по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), чрез публикация в Държавен вестник, въпреки че върнатите от домашния им адрес призовки, съдържащи сведения, че не живеят там, не са били редовно оформени, тъй като не са посочени трите имена и адреса на лицето, което е дало сведенията, а за свидетел е приет колега на длъжностното лице по призоваването. Освен това длъжностното лице по призоваването не е изпълнило точно задълженията си - неправилно е оформил призовката, като в нея е удостоверил неверен факт, поради което е налице и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Подадена е и молба от Е. К. Х. за отмяна на същото влязло в сила решение. Поддържа, че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване, което го е лишило от възможността да участва в развилото се съдебно производство. Основният му довод е, че за времето през което е разгледан настоящия спор е имал в седалището на съда пълномощник адвокат по друг правен спор, а назначеният служебен защитник не е обжалвал неправилните решения - първоинстанционно и въззивно. Ответниците по молбата - К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. изразяват становище, че молбата е недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение, основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, се подава в 3-месечния срок от деня на узнаване на решението. По делото няма данни, че молителите са узнали за влязлото в сила решение преди датите, които са посочили в молбите си - 28.11.2010 г. за Ж. и С. и месец март на 2011 г. за Х., поради което именно тези дати следва да се приемат за меродавни. Спрямо тях подадените молби на 9.12.2010 г. и 4.04.2011 г. са в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая нито една от тези хипотези не е налице. В развилото се производството пред Варненски районен съд по гр. д. № 7768/2007 г. изпратените до Ж. П. Ж. и М. Н. С. призовки на постоянния им адрес са върнати в цялост, с данни, че не живеят на посочения адрес. Сведението в първата призовка от 14.12.2007 г. е дадено от Ц. Ц., а във втората призовка от 27.03.2008 г. от живущи в блока. Призовките изпратени до Е. К. Х. на постоянния му адрес са върнати в цялост с отбелязване, че не живее постоянно на адреса, тъй като живее в Германия. Сведението в първата призовка от 14.12.2007 г. е дадено от живуща в ап. 10, която отказва да се подпише и да си каже имената, което се повтаря и във втората призовка от 26.02.2008 г., и в третата от 12.03.2008 г. Всички призовки до молителите-ответници в производството носят подпис и трите имена на свидетел, който удостоверява невъзможността за връчване. При тези условия районният съд е разпоредил призоваването по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), чрез обявление в Държавен вестник, като е отправил искане по реда на чл. 25 във вр. чл. 21, т. 3 и 4 ЗПП до ВАК. Всички процесуални действия, касаещи разглеждане на спора са се осъществили след назначаването на особен представител и съответно са реализирани с негово участие. Въззивното производство е било инициирано от особения представител на молителя Ж., а другите молители - С. и Х. са били представлявани от особените си представители. При тези фактически данни молбата за отмяна е неоснователна. Молителите, като ответна страна в развилото се производство са били надлежно представлявани. Не е налице нередовност на процедурата по чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), съгласно която призоваването на ответника по делото може да се извърши чрез публикация в Държавен вестник, само ако в продължение на един месец той не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостовери с подпис поне на един свидетел, като връчителят отбележи трите му имена и адреса. Тези изисквания в случая са спазени - призовките са изпратени в разстояние на повече от един месец и в тях има подпис и трите имена на свидетел, който удостоверява отсъствието на лицето от адреса. Неоснователно е поддържаното от молителя Х. становище, че освен на адреса му е следвало да бъде призован и чрез адв. С. Л., в качеството й на негов пълномощник и съдебен адрес по чл. 42, ал. 1 ГПК (отм.). Действително, по приложените решения по в. гр. д. № 785/06 г. на В. и адм. д. № 2238/08 г. на ВАС адв. Св. Л. е била пълномощник и съдебен адрес на молителя, но съгласно чл. 22, ал. 4 ГПК (отм.) представителната власт на упълномощеното лице е ограничена изрично до приключване на делото във всички инстанции. Следователно упълномощаването по другите развили се производства не е създало права на адв. Л. да представлява Х. и в производството по гр. д. № 7768/07 г. на В. и в. гр. д. № 2175/09 г. на В., поради което и за съда не е съществувало задължение да призовава Х. чрез нея. Липсват данни, че адв. Л. е посочена като съдебен адрес на Х. по смисъла на чл. 42, ал. 1 ГПК (отм.), поради което твърдението на молителя е недоказано. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като призовката е официален свидетелствуващ документ, който установява отразените в него данни и докато не бъде осъществено обратно доказване, то не е оборена нейната доказателствена сила. С оглед изложеното молбите за отмяна на влязлото в сила решение следва да се оставят без уважение, а молителите да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски в размер на 2 000 /две хиляди/лв., представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение