Решение № 2169 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2015 г.

Решение № 2169 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кудад Рашид - гражданин на Мароко, против решение № 1388 от 9.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11862/2014 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Касационният жалбоподател е марокански гражданин, напуснал е Мароко легално, не е имал проблеми с официалните власти и не е преследван по причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ, като от бежанската му история е видно, че е напуснал Мароко по семейно-битови причини. Не съществува опасност за живота и здравето му, ако се върне обратно в страната по произход. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Кудад Рашид - гражданин на Мароко, против решение № 7855 от 11.11.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Кудад Рашид по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Мароко поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Причините за напускане на страната по произход са от семейно-битов характер и са извън приложното поле на ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Кудад Рашид - гражданин на Мароко, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход Мароко, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Кудад Рашид по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Мароко. Също така, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин Кудад Рашид да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, както и данните, съдържащи се в справка № 01-11301 от 25.09.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, от която е видно, че в Мароко няма никакви данни за въоръжени конфликти. Изтъкнатите от Кудад Рашид причини за напускането на Мароко са от семейно-битов характер, поради и което същите са извън приложното поле на ЗУБ. Видно от представените доказателства, Кудад Рашид е сключил брак с българска гражданка, което е основание за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Този закон предвижда специален режим за лицата, приложим при брак между български гражданин и гражданин на държава извън ЕС. Доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за прилагането на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила; на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход, и на трето - преценката на тяхната основателност. С оглед факта, че Кудад Рашид не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материалния закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно, респ. че същият е законосъобразен. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,