Решение № 11297 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба от адвокати А. Т. Богданов - АК Пловдив и Н. С. Пенев от АК - Пловдив, съдружници и управители в адвокатско дружество "Богданов и Пенев", Булстат:[номер] в качеството на процесуални представители на "М. 13" ЕООД, ЕИК203773171 с адрес в гр. Пловдив, [улица], против Решение 418/12.01.2024г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 1591/2023г. С него се отхвърля оспорване по жалба на представляващия дружеството срещу Решение 2153-15-153/1.06.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, оставящо без уважение жалба срещу предписания ЗД-1-15-01346591/3.05.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив дадени на "М. 13"ЕООД. С предписанията се нарежда на "М. 13" ЕООД да коригира данните по чл. 5, ал. 4 КСО за самоосигуряващото се лице М. Л. Д., собственик на дружеството с код за вид осигурен 12 и процент ДОО за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство" за периода от месец януари 2023г. до месец март 2023г. вкл. в т. 16.1- законоустановените работни дни за съответния месец и в т. 21-осигурителен доход в размер на 710 лева. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, тъй като не е установено, че собственика на дружеството е извършвал трудова дейност по време на осигурителен риск бременност и раждане и отглеждане на дете. Изводите на административния орган се основават на обстоятелството, че макар и да има трудов договор с друг управител на фирмата за два часа на ден за периода, няма вписване в търговския регистър на това обстоятелство, а дружеството е извършвало дейност. Наред с това се поддържа, че има практика на ВАС, в която се посочва необходимото установяване от фактическа страна, кои дейности на управителя в конкретния осигурителен риск са допустими и се съвместяват с получаването на осигурителното обезщетение и управлението на фирмата, тъй като в този период управителят не е недееспособен в условията на осигурителен риск. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на управителя на дружеството против цитираното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив. С него се приема, че за периода 1.01.2023г. до 9.03.2023г. за Д. са подадени данни от осигурителя " М.13" ЕООД, че е във временна неработоспособност, бременност и раждане, от 10.03.2023г. до 31.03.2023г. с дни в отглеждане на малко дете. Прието е, че за този период в Търговския регистър по партидата на дружеството Д. фигурира като управител на дружеството и има наето лице по трудов договор. Снети са обяснения от управителя. При установеното е изведен извод, че след като няма вписан в Търговския регистър друго лице за управител, а има установено извършване на дейност на дружеството, то тази дейност е извършвана от управителя и собственик М. Л. Д., за което следва да подаде коригиращи данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел доводите на административния орган, че след като не е било вписано в ТР като управител друго лице, тази дейност е извършвана от собственика М. Л. Д.. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. От фактическа страна административният орган е следвало да установи, извършването на трудова дейност от М. Л. Д. в периода 1.01.2023г. - 31.03.2023г. Извършването на такава дейност е установено като извод от факта, че дружеството е извършвало дейност в периода, в който е получавала обезщетение за осигурителен риск несъвместимо с извършване на дейност от управителя-собственик. Изводът е необоснован, тъй като има наето лице по трудов договор И. Д. М. на длъжност управител на два часа. Не е обсъдено и възражението на М. Д., че е извършвана дейност от управителя И. М., като в останалото време не е извършвана дейност от дружеството. Вписването в Търговския регистър е форма за доказване и действие спрямо трети лица, а не за действителност, и при безспорен факт, че е налице трудов договор с управител в процесния период това обстоятелство е обективен факт за административния орган. Следвало е да се установи обемът на извършеното от управителя по трудов договор, отговаря ли на работното време по трудовия договор. Следвало е също така административният орган да изследва и да обсъжда въпросите относно предмета на дейност на дружеството и кои дейности от управителя собственик са съвместими с дейност по управление на дружеството и едновременно с това са съвместими с хипотезата на осигурителния риск, за който се получава обезщетение. Управителят на дружеството не е недееспособен и не може да му се отрече напълно каквато и да е дейност по управление, преценена за съвместимост с условията на осигурителния риск. Въпросът за установяване на трудова дейност в настоящият случай е първо фактически, а лицето, наето по трудов договор не е дало обяснения, което е нарушение на административно производствените правила с последица отмяна на акта като незаконосъобразен. На следващо място спорът е правен и в нарушение на материалния закон административният орган и съдът са приели, че вписването в Търговския регистър на управител на дружеството е единствено и само от значение за управлението, а от там и приложението на осигурителното законодателство. Когато се установи различие от вписаните обстоятелства с действителните административният орган и съдът са длъжни да зачетат действителното положение по вътрешните отношения в дружеството. Предвид изложеното решението на съда е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и задължителните предписания бъдат отменени като незаконосъобразни. При този изход на делото искането на касатора за разноски за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено в размер 1450 лева за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение