Решение № 115 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2007 г.

Решение № 115 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение от 23.07.2007 г. по гр. д. № 213/2007 г. Окръжен съд гр. К. е отменил решение № 54 от 17.01.2007 г. по гр. д. № 1705/2004 г. на Районен съд гр. Д.. П. е решение, с което е поставил на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) в дял на В. Д. Б. УПИ * в кв. 30 по плана на с. Я. с площ 910 кв. м., сега ПИ № 8* по КК на селото, с площ по картата 897 кв. м., заедно с едноетажна масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска постройка. Осъдил е В. Б. да заплати в 6 м. срок от влизане на решението в сила за уравнение на дяловете 8 147.91 лв. на И. Л. К., 5 703.54 лв. на А. Й. Б. и 2 444.37 лв. на Й. Г. Б.. С. решението на въззивния съд са подадени жалби от Й. Б., от И. К. и А. Б. Оплакванията развити в жалбите са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация В. Б. оспорва жалбите. Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното: За да постави в дял неподеляемия недвижим имот на В. Б. въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 288 ал. 3 ГПК (отм.) е относима и при делба на съсобствен имот. В. Б. отговаряла на условията за възлагане, тъй като към момента на откриване на наследството живяла в имота и не притежавала друг имот. Двете касационни жалби са идентични по съдържание. В тях се твърди че имотът следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като съсобствеността е смесена. Освен това, посочената от съда цената на имота не била актуална към момента на постановяване на решението. Жалбите са основателни. По реда на чл. 288 ал. 3 ГПК (отм.) може да се възлага само неподеляемо наследствено жилище и то ако собствеността върху него е възникнала по пътя на наследяването. В този смисъл са и разясненията дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС. Когато има смесена съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288 ал. 3 ГПК (отм.) не може да се извърши. Делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан, на основание чл. 288 ал. 1 ГПК. Видно е от данните по делото, че страните са наследници на Л. Б., починал на 26.05.2003 г. Ищцата В. Б. е съпруга, ответницата И е негова дъщеря от предходен брак с Т. Б., а ответниците й са наследници на починал син на наследодателя от предходния му брак. С решение № 109 от 30.01.2006 г. по гр. д. № 1705/2004 г. Районен съд гр. Д. допуснал извършването на съдебна делба на процесния имот при квоти 4/24 ид. ч. за В. Б., 10/24 ид. ч. за И. К., 7/24 ид. ч. за А. Б. и 3/24 ид. ч. за Й. Б. Според техническа експертиза, имотът е неподеляем. Делбата обаче не може да бъде извършена по реда на чл. 288 ал. 3 ГПК (отм.), тъй като съсобствеността е възникнала въз основа на два юридически факта. Обстоятелствата дали ищцата има жилищна нужда и дали е живяла в имота са ирелевантни за изхода на настоящия спор и не е следвало да бъдат обсъждани. Установено е, че наследодателят Л сключил брак с Т. Б. на 15.03.1945 г., а с нот. акт № 135 от 9.10.1970 г. бил признат са собственик на процесния имот. Съгласно чл. 13 от СК от 1968 г. (отм.), недвижимите и движимите вещи и права върху вещи придобити от съпрузите през време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Затова първата съпруга Т също е била съсобственик на процесния имот, независимо че за собственик по обстоятелствена проверка е признат само съпругът Л. Б. Тодорка Б. починала на 21.01.1975 г., с което имуществената общност между нея и Л. Б. била прекратена. Делът на Т. върху имота бил разпределен между наследниците и затова нейните деца И. и Й. са станали съсобственици на идеални части от имота заедно с баща си. Вторият юридически факт е смъртта на Л. Б. От този момент между децата от една страна, включително техните наследници, и преживялата втора съпруга от друга, е възникнала съсобственост върху идеалната част на Л. Б. върху процесния имот. Затова, след като съсобствеността между страните не е възникнала само и единствено в резултат на наследяването на Л. Б., разпоредбата на чл. 288 ал. 3 ГПК (отм.) не може да намери приложение като способ за ликвидиране на спорната съсобственост. Решението е обжалвано и в частта, в която съдът е определил действителна пазарна цена на делбения имот. Нормата на чл. 288 ал. 5 пр. 2 ГПК /отм./ касае извършването на делбата по чл. 288 ал. 2 и 3, чл. 289 и чл. 292 ГПК (отм.), но не и когато имотът се изнася на публична продан. При извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан действителната пазарна цена на имота не е елемент на съдебното решение. Тя се определя в изпълнителното производство и ако страните не са съгласни с определената цена, тяхната защита следва да се реализира в това производство. Определената в хода на делбения процес пазарна цена има значение само за определяне на дължимата държавна такса. С оглед на изложеното, въззивният съд е допуснал нарушение по квалификацията на фактите и приложимостта на материалния закон, което налага касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав по извършване на делбата. При постановяване на решението въззивният съд следва да се произнесе и по отношение на разноските направени за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС