Решение № 1065 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14185/2017 г.

Решение № 1065 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14185/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 103 от 03.11.2017 г., постановено по административно дело № 194/2017 г., Административен съд – В. е: 1) отхвърлил жалбата на К. Кочев против решение № 1040-05-16/03.08.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - В., в частта, в която е потвърдено разпореждане № РВ-3-05-00293760/12.07.2017 г. на началник отдел "КПК" ("Краткосрочни плащания и контрол") при ТП на НОИ - В. за възстановяване на неправомерно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност за 2012 г. и преписката е върната на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - В. за произнасяне, като неоснователна; 2) осъдил К. Кочев от [населено място] да заплати на ТП на НОИ - В. разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от К. Кочев от [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че обезщетенията за временна неработоспособност са платени в резултат на вярно декларирани данни и сумата за 2012 г. е правомерно получена и не се дължи. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и първоначалната му жалба да се уважи. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ - В., действащ чрез надлежно упълномощената юрк. Младенова, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли то да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ - В.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде отменено, както и да бъде отменен потвърдения с него административен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. е било решение № 1040-05-16 от 03.08.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - В., в частта, в която е потвърдено разпореждане № РВ-3-05-00293760 от 12.07.2017 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - В. за възстановяване на неправомерно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност за 2012 г. и преписката е върната на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - В. за произнасяне. Със същото решение горестоящият административен орган е отменил разпореждането в частта относно получените от Кочев обезщетения за 2011 г. поради погасяването на задължението за възстановяване по давност, а по отношение на задълженията за 2012 г. е приел, че същите не са погасени по давност и са дължими, поради което в тази част е върнал преписката на началника на отдел "КПК". От фактическа страна по делото е било безспорно установено, че с разпореждане № РВ-3-05-00293760/12.07.2017 г. на началник отдел "КПК" в ТП на НОИ - В. К. Кочев е задължен да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения поради общо заболяване в посочения в разпореждането размер, изплатени му за 2011 г. и 2012 г. За да издаде административният акт, органът е приел за установено, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, а за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. е подало данни в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) с обхват на осигуряване и за общо заболяване и майчинство, като в изпълнение на задължителни предписания поради некоректно подадени данни в РОЛ лицето е променило обхвата на осигуряването, считано от 01.10.2010 г., и за процесния период е декларирало осигуряване единствено за фонд "Пенсии". Прието е от началника на отдел "КПК", че към момента на настъпване на временната неработоспособност - 01.04.2011 г., лицето не е осигурено за съответния риск и няма право на парично обезщетение, а е декларирало право на изплащане на парично обезщетение, поради което изплатените парични обезщетения са неправомерно получени и подлежат на възстановяване. Недоволен от постановения административен акт, К. Кочев го е обжалвал пред по-горестоящия административен орган - ръководителят на ТП на НОИ - В., който с оспореното решение е отменил разпореждането в частта относно получените обезщетения за 2011 г. поради погасяването на задължението за възстановяване по давност, а по отношение на задълженията за 2012 г. е приел, че същите не са погасени по давност и са дължими, поради което в тази част е върнал преписката на началника на отдел "КПК". За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон, като в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е приел, че с оспореното решение законосъобразно е разпоредено на К. Кочев да възстанови в бюджета на ДОО (Държавното обществено осигуряване) неправомерно изплатените му парични обезщетения за временна нетрудоспособност за 2012 г., тъй като същият ги е получил недължимо, като изплащането е в резултат на невярно декларирани от жалбоподателя обстоятелства. Предвид това съдът е приел, че сумите за изплатени обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по чл. 40, ал. 1 от КСО по болничните листове за 2012 г. подлежат на възстановяване като недобросъвестно получени ведно със законната лихва от датата на изплащането на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, като за вземането за 2012 г. давността съобразно чл. 115, ал. 1 от КСО не е изтекла. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на административния акт. Изводът на съда за законосъобразност на атакуваната пред него част от процесното решение на директора на ТП на НОИ – В., е в нарушение на материалния закон, което има за последица постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Решаващият съдебен състав е постановил решението си в противоречие с приложимите материалноправни норми от КСО и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Като самоосигуряващо се лице на основание чл. 5, ал. 2 от КСО същото е длъжно да внася осигурителните вноски за своя сметка и се смята за осигурено лице съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО за времето, през което е внесло дължимите осигурителни вноски. През процесния период К. Кочев като собственик на "М. И." ЕООД е бил самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, спрямо което е задължително осигуряването за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Той е декларирал упражняването на дейност в Регистъра на осигурените лица с подадена декларация от 18.03.2005 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция до 01.01.2010 г., действала преди допълнението й с изречение трето - ДВ, бр. 2/2010 г.) видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При тази редакция на посочената разпоредба Кочев, подавайки декларацията и посочвайки вид на осигуряване - за общо заболяване и майчинство, считано от 18.03.2005 г., е действал съобразно смисъла на разпоредбата, която в действащата тогава редакция е позволявала да се декларира начало на трудова дейност и вид на осигуряване със забава. Едва с въведеното с § 2, ал. 2 от ПМС № 332/2009 г. изменение на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ този 7-дневен срок е станал преклузивен и при пропускането му лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това правило е в сила от 01.01.2010 г. и поради това не е било приложимо към датата 18.03.2005 г., на която дата К. Кочев е подал своята декларация по чл. 1, ал. 3 от цитираната наредба и на основание чл. 4, ал. 4 от КСО е заявил осигуряване за общо заболяване и майчинство. Горецитираните разпоредби имат материалноправен характер и не им е придадено обратно действие, поради което не следва да се прилагат за декларации по чл. 1, ал. 1 от Наредбата, подадени преди 01.01.2010 г. Гореизложеното налага извод, че това изменение е последващ действията на касатора факт, по силата на който като санкционна последица се променя видът на осигуряване, вкл. и при несвоевременно деклариране и поради това не следва да се отчита като проява на недобросъвестност - за гражданите е позволено всичко, което не е изрично забранено или ограничено с нормативен акт. При подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на 18.03.2005 г., с която Кочев е заявил, че ще се осигурява за общо заболяване и майчинство, той не е декларирал умишлено неверни данни и извършените действия от негова страна на са били в нарушение на нормативната уредба, действала към този момент. Тази декларация е валидна и поражда свързаните с нея правни последици – било от датата 18.03.2005 г., от която е заявил, че е започнал дейност като управител на "М. И." ЕООД, било от датата 01.01.2005 г., защото според чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. Уместно е да се спомене в този контекст и даденото от самата администрация разяснение № 24-31-229 от 13.11.2007 г. относно прилагане разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ: "В случай, че не са подали заявление за промяна, но редовно са внасяли осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, на осигурените лица следва да се признае видът на осигуряването. Лицата следва да бъдат задължени да подадат заявление, като им бъде наложена глоба на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. ". Няма данни по делото на К. Кочев да е наложена глоба във връзка с приложението на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от наредбата. Дори и да е налице неточност или нередност по декларираните от Кочев данни, е налице бездействие от страна на административния орган по отстраняването им. По изложените съображения е неправилен изводът на административния съд, че в случая К. Кочев е действал недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО и съответно дължи връщане на посочените в административният акт суми. В същия смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена в решение № 15215 от 13.12.2010 г. по адм. дело № 8568/2010 г., решение № 15309 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 6336/2010 г., решение № 9259 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 2508/2012 г., решение № 2546 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 13527/2011 г., решение № 811 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 238/2012 г., решение № 12008 от 01.10.2012 г. по адм. дело № 5685/2012 г., и др. Решението на Административен съд - В. е и необосновано. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 – 3. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт - съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, както и да събере служебно доказателства, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт. В разглежданият случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че К. Кочев съзнателно е декларирал неверни данни за своя избор на осигуряване или че декларираните от него обстоятелства, че се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, са неверни. Липсват и конкретни незаконосъобразни действия, извършени от Кочев, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права, а единствено са направени недоказани предположения, че Кочев не е действал в условията на добросъвестност, и че за процесния период не е бил осигуряван за осигурителния риск общо заболяване. В случая и административния орган в издадения от него акт и съдът по съществото в постановеното от него решение, са мотивирали изводите си, че Кочев към момента на настъпване на осигурителния риск не е осигурено лице за риска "общо заболяване" обосновавайки се и позовавайки се на подадена от Кочев декларация от 07.04.2017 г. до НАП. Нито в приобщените по делото доказателства, нито в приложената по него административна преписка такава декларация от 07.04.2017 г до НАП е налична. С оглед на това направения от съда извод, че касаторът с декларация от 07.04.2017 г. е променил обхвата си на осигуряване и е декларирал минимално осигуряване като самоосигуряващо се лице: за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - 12, 8% върху декларирания доход, е недоказан и необоснован. Административният орган не е доказал наличието на материалноправните предпоставки за издаване на обсъжданите разпореждане и решение. От приложените по делото доказателства няма такива, който да доказват, че е подадена друга, нова, последваща декларация, различна от подадената през 2005 г. Т. е. няма данни по делото К. Кочев да е променил ретроактивно вида и обхвата на избраното от него осигуряване, поради което към процесния период е бил осигурен и за осигурителния риск "общо заболяване". Поради това е необоснована преценката на Административен съд – В., че в случая е доказана недобросъвестност на получилото осигурителните плащания лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Предвид изложеното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното административно решение и потвърденото с него разпореждане. С оглед на това, при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което решението на административния орган се отмени. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а касаторът не е претендирал присъждане на деловодни разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 103 от 03.11.2017 г. на Административен съд - В. по административно дело № 194/2017 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 1040-05-16 от 03.08.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - В., в частта му, с която е потвърдено разпореждане № РВ-3-05-00293760/12.07.2017 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - В. за възстановяване на неправомерно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност за 2012 г., и преписката е върната на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ-В. за произнасяне. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.