Решение № 10232 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2012 г.

Решение № 10232 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 4589 от 07.08.2012 г. по адм. дело № 4262/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/21469 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 2894,71 лева по отношение на Любомир Иванов Станимиров във връзка с подаденото от него заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 22/150609/22109. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Любомир Иванов Станимиров не е взел становище Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Любомир Иванов Станимиров подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 22/150609/22109. След разглеждане на заявлението, на Любомир Иванов Станимиров били отпуснати суми за подпомагане, както следва: в размер на 12 037,22 лева - по Схемата за единно плащане на площ за 124,93 хектара земя и 13 120,48 лева по НР 1 - Планински райони за 124,93 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, годната за подпомагане площ била намалена, поради което част от получената субсидия била определена като недължимо платена. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-6500/21469 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 2894,71 лева по отношение на Любомир Иванов Станимиров. Съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсвали фактически основания за издаването на административния акт, поради което не можело да се направят изводи относно съображенията, ръководили административния орган. Субсидията не подлежала на връщане при положение, че отпускането й било извършено поради грешка на административния орган. Поради това административният съд отменил като незаконосъобразен оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за допуснати при издаването на административния акт нарушения на административнопроизводствените правила е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, което включва фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната му. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на Любомир Иванов Станимиров, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие част от площта е характеризирана като недопустима за подпомагане. Фактическите и правни основания не могат да се изведат от представените пред съда писмени доказателства. Съгласно правилата на административния процес, съдът не може да прави собствени фактически констатации и да се произнесе вместо административния орган, като замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Изводът се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според тази разпоредба, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е било извършено по причина на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат не следва да се разглежда, тъй като няма данни за заплащането на такова възнаграждение от ответника в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд