Решение № 9677 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2708/2020 г.

Решение № 9677 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2708/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на ТП на НОИ гр. П. срещу решение № 2717/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1767/2018 г. по описа на Администратитвен съд гр. П., с което е отменено Решение № 2153-15-109 от 22.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 2140-15-211 от 16.03.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П. и преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата Д. Попов, [населено място], чрез адв. Калчев взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да са изяснени всички факти от значение за случая. От друга страна съгласно чл. 1, ал. 4 от ЗУТОССР, при установен осигурителен стаж по реда на този закон категорията труд се установява в производството по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване. Направил е извод, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за незаконосъобразно Решение № 2153-15-109 от 22.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 2140-15-211 от 16.03.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П.. С цитираното разпореждане е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на Д. Попов, [населено място]. Спорният между страните въпрос е по отношение на стаж за пет различни периода, посочени в жалбата и в актовете на пенсионните органи, положен според жалбодателя в ЕТ "РУСИЯН ИНЖЕНЕРИНГ – РМ – Р. РУСИНОВ". Прието е, че този стаж не може да бъде удостоверен, съответно същият е изключен изобщо при преценката за правото на пенсия, в това число не са изложени никакви мотиви по отношение вида и характера на този стаж, съответно към коя категория евентуално да бъде отнесен. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Прецизно и законосъобразно е позоваването от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от ЗУТОССР. В хода на съдебното производство е представено влязло в сила решение, с което е признато за установено, че ответникът по касация е работил на длъжност "дърводелец", вид дейност "строителство", в посочения ЕТ, през всички спорни периоди, което е отбелязано и в трудовата му книжка. Следователно, преценката за категорията труд за установения по съдебен ред стаж следва да бъде извършена именно от пенсионните органи, като същата е от съществено значение, тъй като при евентуално признаване на този стаж за втора категория за жалбодателя ще е налице право на пенсия. При непризнаването на стажа за втора категория правото на пенсия следва да бъде отречено, като за жалбодателя отново ще възникне право на жалба. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация. Основателно обаче е направеното възражение за прекомерност, при което съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът преценява като справедлив размер на разноските 350 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,