Решение № 10679 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2012 г.

Решение № 10679 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1140 от 23.01.2012 г. по адм. дело № 3298 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. В искането са изложени съображения, че е налице основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 5 от АПК, а именно, че страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В искането са изложени също съображение, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, а именно, че са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С искането такива доказателства са приложени по опис и подробно посочени в самата молба. Ответната страна по искането за отмяна - "Лесил" АД оспорва същото като неоснователно чрез процесуалния представител адв. Лъчезар Мурджев, както и чрез депозирано становище по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК от Димитър Неделчев Димитров, изпълнителен директор на акционерното дружество. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложените в него съображения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадена в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Административният съд - Варна е бил сезиран от "Лесил" АД с жалба срещу ревизионен акт № 190800194 от 5.01.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, потвърден с решение № 96 от 19.03.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, като е образувано адм. дело № 1131 по описа за 2009 г. С решение № 48 от 13.01.2011 г., постановено по него, съдът частично е уважил жалбата на акционерното дружество, а в друга част е отхвърлил същата. По повод на това решение в отменителната, съответно в отхвърлителната му част са депозирани две касационни жалби от акционерното дружество и от органа по приходите, като е образувано адм. дело № 3298 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение. По него е постановено решение № 1140 от 23.01.2012 г. по адм. дело № 3298 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. С него е прогласена нищожността на посочения ревизионен акт, като е прието, че заповед № 4 от 2.01.2008 г. на и. д. директор на териториална дирекция - гр. Силистра, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК са определени органите по приходите, които могат да възлагат извършването на ревизия е нищожна. Прието е също, че няма представена заповед на Изпълнителния директор на НАП, с която е възложено на лицето Димитър Димитров да изпълнява длъжността на териториален директор на териториална дирекция на НАП - гр. Силистра. Според съда от представеното допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение на лицето от 1.01.2007 г. и от представените три броя болнични листове за отсъствие на титуляра на длъжността Милена Цолчовска за различни периоди от време, не може да се установи, че лицето, което е осъществявало възлагането на ревизии и определяне на компетентни органи за издаване на ревизионни актове има материална компетентност затова. Изложените в искането за отмяна доводи за наличие на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК не могат да бъдат приети като такива, предвидени в цитираната разпоредба, които да обосноват прилагането й и отмяна на съдебното решение по извънредния способ за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. В искането са изложени фактически съображения относно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от касационния съдебен състав, като: направено за пръв път пред него възражение за нищожност на ревизионния акт на друго фактическо основание, поради което според молителя е следвало да се отмени първоинстанционното решение и спорът се върне за разглеждане от административния съд, с цел гарантиране правото на защита в процеса и спазване на принципа за равенство на страните. Сочи се като нарушение и недаването от страна на касационния състав на указания за ангажиране на доказателства в тази насока, респективно осигуряване на възможност на страната за събиране на доказателства дори в касационната инстанция при съобразяване с чл. 219 от АПК. Всички тези аргументи могат да бъдат квалифицирани като касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съществено нарушаване на съдебнопроизводствените правила. Те обаче не могат да обосноват основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, още повече, че препис от касационната жалба е бил пратен на молителя, с оглед спазване на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. В същата се съдържа това възражение макар и основаващо се на други факти. Освен това същият е бил редовно призован и за проведеното открито съдебно заседание на 16.11.2011 г. Последните две обстоятелства, които по съдържанието си представляват процесуални действия като част от съдебното производство сами по себе си гарантират нормалното му развитие. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК има предвид нарушение на такива правила, което да ограничи или препятства в пълен обем правото на защита на страните, което в процесния случай не се доказва. Изложените в искането за отмяна доводи за наличие на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК с представяне на заповед № 38 от 4.02.2008 г., с която считано от 1.03.2008 г. е прекратено трудовото правоотношение на Милена Цолчовска като директор на ТД на НАП - гр. Силистра и допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение под № 85 от 19.02.2008 г., с което на Димитър Димитров е възложено да изпълнява длъжността на директор на ТД на НАП - гр. Силистра, считано от 1.03.2008 г. по трудов договор за неопределено време, не могат да бъдат споделени. За да е основателно искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение на посоченото основание, е необходимо писмените доказателства да са нови, да са от съществено значение за делото и при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито едно от кумулативните изисквания не е налице. Представените писмени доказателства не са нови, били са известни на страната, същата е могла да ги представи, още повече, че вече е имало постановено съдебно решение при аналогична фактическа обстановка (решение № 4584 от 31.03.2011 г. по адм. дело № 10004 по описа за 2010 г. на ВАС, I а отделение). Дали изпълняването на длъжността териториален директор на териториална дирекция на НАП по силата на допълнително споразумение по чл. 119 от КТ за изпълняващ длъжността за определено време (отсъстващ служител) се явява достатъчно при преценяване на неговата компетентност да определя органите по приходи, които ще издават актове по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК или затова е необходима нарочна заповед на изпълнителния директор на НАП, то следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 11 от ЗНАП, като с оглед на характера на настоящото съдебно производство това не следва да се обсъжда. Искането за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,