Решение № 11474 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7918/2010 г.

Решение № 11474 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7918/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Стоянов Белев от гр. Пловдив срещу решение № 5815 от 3.05.2010 г. по адм. дело № 7826 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Влаевска, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 5815 от 3.05.2010 г. по адм. дело № 7826 от 2009 г. Върховният административен съд - пето отделение, е отхвърлил жалбата на Светослав Стоянов Белев от гр. Пловдив против заповед № РД-15-286 от 17.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд e приел, че към 17.04.2009 г. жалбоподателят е страна по служебно правоотношение, има статут на държавен служител и допускането до изпълнение на задълженията му след временно отстраняване не е равнозначно на назначаване. Независимо от временното отстраняване от длъжност служебното правоотношение с Белев не е приключило с уволнение, лицето е продължило да има статут на държавен служител. Изискването за подписване на декларация за несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл е предвидено при назначаване. От удостоверението от 17.04.2009 г. на Агенцията по вписванията е видно, че към тази дата Светослав Стоянов Белев е управител на "Грийнконсулт" ЕООД. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител, която норма във връзка с тази на чл. 7, ал. 2, т. 2, предложение 3-то от същия закон определя установеното обстоятелство като пречка за продължаване на съществуването на служебното правоотношение. По отношение на възраженията за по-късното вписване на промяната и по-ранното подаване на заявлението съдът правилно е обосновал тезата си с оглед разпоредбите на чл. 141, ал. 6 във връзка с чл. 599, ал. 3 от Търговския закон. По изложените в настоящите мотиви съображения петчленният състав на Върховния административен съд приема, че при постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. В касационната жалба не са обосновани конкретни нарушения на съдопроизводствените превила, независимо че такова нарушение е посочено в настоящата жалба. В тази връзка след проверка съдът преценява, че подобни нарушения липсват. Първоинстанционният съдебен състав е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните и е обосновал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките вследствие на нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответника се присъжда сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение - чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, II колегия,