Решение № 328 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1608/2011 г.

Решение № 328 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1608/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане на осъдения Р. С. С. от [населено място] чрез неговия защитник - адвокат И. А. от САК за възобновяване на внчхд № 4231/2010 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановената по него присъда № 373/24.11.2010 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 420, ал. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК се иска неговата отмяна по реда на възобновяването и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което атакуваният съдебен акт, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 373/24.11.2010 г. Софийски градски съд, наказателно отделение, IV-ти въззивен състав, на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменил присъда от 4.05.2010 г. по нчхд № 11366/2008 г. на СРС, с която Р. С. С. е бил признат за невиновен и оправдан по обвиненията по чл. 130, ал. 2 и по чл. 146, ал. 1 НК и е постановил нова присъда като С. е признат за виновен в това, че на 20.06.2008 г. около 18.30 часа в [населено място], [жк], [жилищен адрес] умишлено причинил на Р. Л. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК го е осъдил на триста лева глоба; по същото време и място е казал обидни за честта и достойнството на Р. Л. Б. думи и изрази /посочени в присъдата/, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на хиляда лева глоба. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание на осъдения от хиляда лева глоба. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски и по разноските направени от частния обвинител, които присъдил в тежест на осъдения. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но е неоснователно. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Присъдата на въззивния съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието, на които да са основания за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Доводът, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339 НПК не се подкрепят от данните по делото. Видно от мотивите на присъдата, в съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурено е правото на защита. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Разпоредбата на чл. 305, ал. 4, изр. 2 НПК /относима и при постановяване на нова присъда по реда на чл. 339, ал. 3 НПК/ изисква в диспозитива й да се посочи съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. Съгласно чл. 346, т. 2 НПК предмет на касационното обжалване са новите присъди, постановени от окръжния съд, на какъвто съобразно чл. 88 от ЗСВ е приравнен Софийския градски съд. Затова, като е постановил, че въззивната присъда не подлежи на обжалване, съдът е допуснал нарушение на закона, но това нарушение не е съществено, тъй като осъденият се е възползвал от възможността за проверка на постановения съдебен акт по реда на възобновяването и в това производство да развие оплакванията си, основани на тезата за неправилно приложение на закона. Ето защо, не е налице релевираното основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 2, т. 1 НПК, тъй като нарушението не е довело до ограничаване на процесуалните права, а правото на защита на осъдения е реализирано чрез образуваното производство по реда на глава ХХХIII НПК и проверка на искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. На следващо място, посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат до твърдения, че осъденият не е извършил престъпните деяния и че липсват доказателства доказващи вината му. При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанция, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, авторството на осъществените в съвкупност деяния са доказани по несъмнен начин, а правната им квалификация е напълно законосъобразна. Установените данни от преките доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите Ц. К. и Р. М., непосредствени очевидци на инцидента, в посочените от въззивната инстанция части, на които е дадена вяра, подкрепени, допълнени и кореспондиращи с приложените писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение № 1-207/2008 г., издадено на 21.06.2008 г. от доц. д-р Х. и заключението по съдебномедицинската експертиза на д-р Е. К. - приобщено към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд в хода на проведеното на 6.11.2009 г. съдебно следствие, относно констатираните увреждания на Б. и механизма на причиняването им, правилно са оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК и законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият С. е автор на инкриминираните с тъжбата деяния. Посочените свидетелски показания, експертно заключение и писмени доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че той е автор на двете престъпления. Обясненията на осъдения и показанията на свидетелите Сепаревска, Д. - Сепаревска и Д., са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и са изложени подробни и убедителни съображения защо и в кои части следва да бъдат кредитирани, свързани с развилите се събития в обитаваното от тъжителката жилище и за изначално започнало от С. словесно, а след това и физическо стълкновение между него и пострадалата. В мотивите си въззивният съд се е занимал с обективната и субективна страна на престъпленията и е направил законосъобразен извод, че С. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 130, ал. 2, във вр. ал. 1 и по чл. 146, ал. 1 от НК предмет на обвинението. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно, излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Ето защо, не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на внчнд № 4231/2010 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановената по него присъда № 373/24.11.2010 г. По тези съображения и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,