Решение № 7013 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Оувърсийз фрут трейдинг ЕООД срещу решение 7164 от 01.12.2021 г., постановено по адм. д. 6809/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Национална агенция за приходите (НАП), в съдебното заседание пред настоящата инстанция, чрез процесуалния си представител юрк. Божкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че съдът неправилно и необосновано е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата молба на "Овърсийз фрут трейдинг" ЕООД. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението административният съд е отхвърлил исковете, предявени от Оувърсийз фрут трейдинг ЕООД, да бъде осъдена Национална агенция за приходите, да му заплати сумата от 42 893,89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), вкл. транспортни разходи 2 400 лв. за иззети стоки; сумата от 9 832,61 лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на стойността на печалбата от нереализирана продажба на стоките, изчислена като разлика между пазарната цена и нейната счетоводна стойност; законната лихва върху главниците, считано от 23.04.2019 г. - датата на влизане в сила на Определение 3227/23.04.2019 г., постановено по адм. дело 4355/2019 г. по описа на АССГ. Обжалваното решение е постановено след като с решение 7679/25.06.2021 г., постановено по адм. дело 11269/2020 г., Върховният административен съд е отменил решение 4575/12.08.2020 г., постановено по адм. дело 8188/2019 г. по описа на Административен съд София-град и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че в Протокол 050901136410_3/16.02.2019 г. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск са описани действия по чл. 40 ДОПК, за обезпечаване на доказателства, като са иззети стоки (описани) и е учредено обезпечение, в размер на 30 % от стойността като гаранция за заплащане от страна на дружеството на изискуеми задължения за ДДС в размер на 201 548,87 лв. Изготвеният протокол е отменен с Определение 2000/23.03.2019 г., постановено по адм. дело 2623/2019 г. по описа на Административен съд София-град след като съдът е приел че мотивите, изложени в акта са изцяло бланкетни и формални, поради което не обосновават обезпечителна нужда. В Протокол серия АА 1276516/22.02.2019 г. са описани действия за изземване в полза на Държавата" на стоки с висок фискален риск (описани), натоварени от склад на дружеството и транспортирани до ул. Първа Българска армия 80, поради това че не е била платена в срок определената гаранция за погасяване на задължение за заплащане на ДДС. Този протокол също е отменен с Определение 3227/23.04.2019 г., постановено по адм. дело 4355/2019 г. по описа на Административен съд- София-град. Въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, съдът е приел, че за ищеца не са настъпили претендираните имуществени вреди, доколкото от негова страна не е било изпълнено в срок задължението по чл. 121а, ал. 4 ДОПК да представи определеното обезпечение и не твърди или доказал да е предявил по надлежния ред - чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК искане за спиране действията, свързани с определяне на обезпечението по ал. 3 на чл. 121а ДОПК. В тази връзка съдът е изложил съображения, че ищецът е дължал изпълнение на обективираните в Протокол 050901136410_3/16.02.2019 г., волеизявления на органите по приходите и с бездействието си дружеството само е предпоставило резултата, а именно погиване на стоките. По отношение на претенцията за пропуснати ползи нереализирана печалба от последваща продажба на стоките съдът приел, че след като не са представени никакви данни и/или доказателства за реалното им настъпване, от които да е видно, че е имал намерение да ги препродаде, но не го е направил поради наложената възбрана от органите по приходите, то претенцията е неоснователна и недоказана. Отделно посочил, че заключението на приетата при първоначалното разглеждане на делото експертиза, не опровергава изложените от съда изводи, тъй като не се позовава на конкретни и обективни данни, а само на декларираните от самото дружество - ищец счетоводни данни. Постановеното решение е неправилно. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. В случая е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменени като незаконосъобразни административни актове, издадени в процес на упражняване на административна дейност. Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество - ищец, което обуславя основателността на претенцията за обезщетение. По делото е установено, че в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства, 050901136410_3/16.02.2019 г. са обективирани фактически действия, извършени от органи по приходите, основаващи се на чл. 121а, вр. чл. 40 ДОПК, по отношение на стоки с висок фискален риск, като стоките са предадени на отговорно пазене, със забрана за разпореждане. С последващ Протокол серия АА 1276516/22.02.2019 г., след като дружеството не е внесло наложеното обезпечение в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и разноските по изземването и съхранението й, е счетена за изоставена в полза на държавата. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствената си стока, закупена с негови средства, както и от възможността да реализира печалба от нейната продажба, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи. Вредата се изразява в невъзможността да се разпорежда с иззетите стоки, които са унищожени или реализирани на публичен търг. Налице е пропусната полза, представляваща липсата на закономерна очаквано благоприятно изменение в имущественото състояние на търговското дружество. Неоснователно решаващият съд е приел, че не се установява пряка причинна обусловеност между издаването на незаконосъобразните протоколи и загубата на стоката, поради поведението на дружеството бездействие за внасяне на дължимата гаранция. Настоящата инстанция счита, че е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния административен акт. В случая претърпените имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането. Причинната връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите и ограничаване правото на ползване на стоките с наложеното обезпечение, е безспорно доказана, тъй като ако не е било предприето незаконосъобразното действие от орган на ответника, ищецът не би се лишил от правото да ползва собственото си имущество. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което Национална агенция за приходите бъде осъдена да заплати на Оувърсийз фрут трейдинг ЕООД на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 42 893,89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби); сумата от 9 832,61 лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на стойността на печалбата от нереализирана продажба на стоките, изчислена като разлика между пазарната цена и нейната счетоводна стойност; законната лихва върху главниците, считано от 23.04.2019 г. - датата на влизане в сила на Определение 3227/23.04.2019 г., постановено по адм. дело 4355/2019 г. по описа на АССГ. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора се дължат разноски в претендирания размер от 9 387,50 лв. за всички инстанции. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение