Решение № 13043 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2016 г.

Решение № 13043 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1298 от 05.07.2016 г., постановено по адм. д. № 620/2016 г., Административен съд - Б. е отхвърли жалбата на Т. П. Т., против решение № 1012-2-18-1/26.02.2016 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Б., с което е оставено в сила разпореждане № 51 от 27.11.2015 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Б., като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Т. П. Т. от с. Ч. море, обл. Б., с оплакване за незаконосъобразност. Счита, че при преизчисляване на пенсията му за осигурителен стаж и възраст и на инвалидната пенсия за общо заболяване, е определен неправилно индивидуалният му коефициент, тъй като не е приложен правилно чл. 70, ал. 5 от КСО. Като основен довод сочи, че вещото лице извършило съдебна експертиза през 2013 г., е изчислило индивидуалния му коефициент 1.471, а при извършената експертиза пред първата инстанция, заключението на вещото лице е посочило същия индивидуален коефициент, при условие, че лицето има още три години трудов стаж. Моли обжалваното решение да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане на делото или за произнасяне по същество по първоинстанционната жалба. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, а ответникът - директорът на ТП на НОИ - Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно съдът е приел, че определеният размер на пенсията на жалбоподателя е правилно и законосъобразно изчислена, поради което не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Б.. Н. представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактът, че вещото лице извършило експертизата пред първата инстанция е участвал, като вещо лице по друго съдебноадминистративно производство. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна. След проследяване на относимата материалноправна уредба за изчисляване и преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на предпоставките по § 51 от ПЗР на ЗИДКСО, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че преизчисляването на пенсия от страна на административния орган съобразно разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДКСО, е законосъобразно. Настоящата инстанция намира правните изводи в мотивите на обжалваното решение за правилни. Правото на пенсионера да иска изменение на пенсия при отпускането й с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, произтича от разпоредбата на § 51 от ПЗР ЗИДКСО, считано от 15.08.2015 г., съгласно която лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването ?, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд "Пенсии". От данните по делото се установява, че производството по преизчисляването на пенсията е започнало въз основа на подадено от Т. Т. заявление от 30.09.2015 г. до директора на ТП на НОИ - Б., с което е заявил, че желае пенсията му за осигурителен стаж и възраст да се преизчисли на основание § 51 от ПЗР на ЗИДКСО и е уведомил пенсионния орган, че желае набраните в универсален пенсионен фонд средства, да бъдат прехвърлени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Установено е, че на заявителя му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 5/07.02.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Б., считано от 01.11.2012 г. при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като размерът на пенсията му е определен при индивидуален коефициент 1,292, пенсията е изчислена в размер на 545,08 лв. Т. е оспорил това разпореждане пред директора на ТП на НОИ - Б., който го е отменил. С разпореждане № 263/13.03.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Б., пенсията на Т. е определена в нов размер - 616.37 лв. поради по-голям осигурителен стаж при същия индивидуален коефициент. Последният отново е оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ - Б., който с решение № 94-Т-2619-2/10.06.2013 г. е потвърдил административния акт. При съдебно обжалване на решението на директора на ТП на НОИ - Б., Административен съд - Б. с решение по адм. дело № 1778/2013 г. е отхвърлил жалбата на Т. Т. С решение № 9807/11.07.2014 г. по адм. д. № 5817/2014 г. на Върховния административен съд, първоинстанционното решение е оставено в сила. Т. се е възползвал от предоставената му възможност през 2014 г. и 2015 г., регламентирана в чл. 102 от КСО за преизчисляване на пенсията, тъй като е продължил да упражнява трудова дейност, с оглед на което размерът й е увеличаван, като с разпореждане № 126/27.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Б. е определена на 666.02 лв. Както бе посочено с разпореждане № 51/27.11.2015 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Б., на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО е определил, че при 72 г. 08 м. 03 дни и същият осигурителен доход за отделните периоди, индивидуален коефициент на заявителя е 1,471, при което доходът за изчисляване е в размер на 903,87 лв., от които предвид осигурителния стаж, на Т. Т. пенсията следва да се определи в размер на 722,46 лв., и след увеличението с останалите индивидуални коефициенти по § 3 от ПЗР на ЗБДОО/2013 и чл. 100 от КСО 2014 г. и 2015 г., пенсионният орган е определил окончателен размер на пенсията - 772.70 лв. В производството по чл. 117, ал. 3 от КСО по обжалване на горното разпореждане, директорът на ТП на НОИ - Б. с оспореното решение е отхвърлил жалбата против разпореждането, по съображения, че при преизчисляването на пенсията на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО, пенсията се изчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Вследствие на това индивидуалният коефициент на Т. Т. е нараснал от 1.292 на 1.471, а размерът на пенсията от 678.67 лв. на 772.70 лв. Директорът на ТП на НОИ - Б. е приел, че при преизчисляване на пенсията по § 51, ал. 1 от ПЗР на КСО на ЗИДКСО индивидуалният коефициент без намаление винаги се изчислява от целия осигурителен доход за базисния период, при който е определен намаления индивидуален коефициент. Изложил е, че до този момент пенсията на Т. е преизчислявана през 2014 г. и 2015 г. само от придобит след пенсионирането трудов стаж, т. е. по чл. 21, ал. 1 от НПОС, като е определен осигурителен доход 78788.87 лв., на база на брутното трудово възнаграждение, получено от базисния период от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. и задължителния осигурителен период от 01.01.1997 г. до 31.10.2012 г. вкл. След този период пенсията е преизчислявана и на основание чл. 21, ал. 2 от НПОС, от осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, но индивидуалният коефициент и размерът на пенсията са били в по-неблагоприятен размер за лицето, поради което е запазен индивидуален коефициент - 1.292, изчислен от базисния период до 31.10.2012 г. По-горестоящият орган е аргументирал полученият коефициент, съответно размерът на пенсията с факта, че доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава със сумата, образувана от по процент 1.1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента на месеците осигурителен стаж, след което се актуализира със следващите се осъвременителни коефициенти. Решаващият орган е приел, че пенсията за ОСВ на Т. Т. е определена правилно, при съобразяване с разпоредбите на закона, въз основа на целия осигурителен стаж, зачетен до 01.10.2015 г., поради което жалбата срещу разпореждането се явява неоснователна, заради което е потвърдил същото. По делото е приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че изходните данни за определяне на размера на пенсията са точни, както за периода 01.01.1992 г. - 31.12.1994 г., така и за периода 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г., а също и за периода 01.07.1999 г. - 31.10.2012 г. Вещото лице е потвърдило и индивидуалният коефициент, който е изчислил пенсионният орган - 1.471, както и дохода за изчисляване на пенсията. Посочил е, че всички стойности съвпадат и със заключението по СИЕ по адм. д. № 1778/2013 г., образувано по жалба на Т. Т. срещу разпореждане, с което е преизчислена пенсията му и по която той е поискал вещото лице да изчисли какво би получил жалбоподателят, ако не се редуцираше осигурителният доход със среднопретегления коефициент и не се намаляваше осигурителният доход за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО за сметка на бъдеща пожизнена пенсия от универсалния пенсионен фонд. Вещото лице е извършило подробно изчисления по реда на чл. 70 от КСО във връзка с преизчисляването на пенсията на Т. и още през 2013 г. е достигнал до извода, че без намалението по чл. 127, ал. 3 от КСО, среднопретегленият индивидуален коефициент е 1.471 лв., а месечният размер на пенсията със съответния коефициент актуализация съгл. § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО е 717.20 лв. Единствената разлика в размера на пенсията идва от допълнително изработения след този период и представен допълнителен трудов стаж, който е в размер на 72 г. и 8 м., и съответно увеличава процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО от 77.64% на 79.93 %. С оглед тези данни вещото лице е дало заключение, че стойностите, послужили, като изходни за изчисляване на размера на пенсията с реалния коефициент са верни, годините трудов стаж са зачетени правилно и правилно са приложени ежегодните актуализации на пенсиите, като размери. Спорът между страните е, дали правилно осигурителният орган е преизчислил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Т. и правилно ли е формиран индивидуалният коефициент с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КСО. На основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО, лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд "Пенсии". На основание чл. 127, ал. 1 от КСО (отм.) жалбоподателят като лице, родено след 31.12.1959 г. и осигурено при условията и по реда на част първа, е подлежал на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. При определяне на индивидуалния му коефициент по чл. 70 се е прилагала ал. 3 на чл. 127 (отм.), която е предвиждала намаление на коефициента на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" по ред, определен с акт на Министерски съвет. Впоследствие с изменението на КСО (ДВ, бр. 61, в сила от 15.08.2015 г.) жалбоподателят е подал заявление за преизчисляване на пенсията му на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО. Видно от заключението по СИЕ по адм. д. № 1778/2013 г. на Административен съд - Б., на което се е позовало вещото лице по настоящото дело среднопретегленото съотношение по ал. 1 на чл. 70 се намира, като вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване се раздели на вноската за фонд "Пенсии" за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода. Съгласно чл. 70, ал. 5 от КСО, индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, включени в двата периода. Осигурителният орган е приел, че за периода 01.01.1992 г. - 31.12.1994 г. общият доход на жалбоподателя, който е роден през 1967 г., е в размер на 234922.00 лв. За периода 01.07.1997 г. - 30.06.1999 г. - 7593958.00 лв., а за периода 01.07.1999 г. - 31.10.2012 г. - 85436.19 лв. В оспореното разпореждане не е отразен среднопретеглен коефициент (SPK), който да се ползва за преизчисляване на пенсията и липсват данни за начина, по който е извършено изчисляването на индивидуалният коефициент. Изясняването на въпроса във връзка с правното определяне на коефициента по чл. 21а, ал. 1 от НПОСВ във вр. с чл. 127 от КСО изисква специални икономически знания. Назначената от първоинстанционния съд икономическа експертиза е дала заключение, като се е позовала и на предходното заключението по адм. д. № 1778/2013 г. на Административен съд - Б., съгласно което среднопретегленият коефициент е 0.191. Приетата по делото експертиза е направила математически изчисления в съответствие с относимите разпоредби на КСО и НПОС, поради което наведените възражения от касатора в тази насока са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо кредитира приетата по делото СИЕ, които настоящият съдебен състав споделя и намира за ненужно да преповтаря. Както в издадените административни актове, така и в заключението на вещото лице, липсват данни за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноските за фонд "Пенсии", дължими за жалбоподателя за съответния период. Посочено е схематично при изчисляването на среднопретегленото съотношение в заключението по адм. д. № 1778/2013 г. (по задача 1), начина на определяне на среднопретегленият коефициент. Вещото лице е определило коефициента две години по-рано, като е използвало процентите на осигурителните вноски за фонд "Пенсии", установени със Закона за Държавното обществено осигуряване за съответната година и процентите осигурителни вноски за ДЗПО, установени с чл. 157, ал. 1 от КСО, като приложеният механизъм, довел до крайното изчисление, съвпада с извода на пенсионния орган две години по-късно, при преизчисляване на пенсията по реда на § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО. Както вече се посочи, осигурителният орган, не е отразил среднопретеглен коефициент, но индивидуалният коефициент е правилно изчислен. Придобитият нов осигурителен стаж е определен въз основа на изчисления индивидуален коефициент, което се е отразило върху размера на пенсията. Новопридобитият осигурителен стаж не може да се отрази върху индивидуалния коефициент, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Предвид изложеното промяната на индивидуалния коефициент е направена на основание регламентацията на § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО и възможността за възстановяване на удържаните за УПФ осигурителни вноски, които след 15.08.2015 г. участват при определяне на индивидуалния коефициент, съответно при прехвърлянето им във фонд "Пенсии", като те се отразяват съответно и върху размера на пенсията. В случая допълнително придобитият стаж след пенсионирането се е отразил само върху размера на пенсията, която е правилно изчислена от пенсионния орган, но не и върху индивидуалния коефициент. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КСО е правилно приложена от административния орган, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по адм. д. № 1778/2013 г. на Административен съд - Б.. В. от експертизата изготвена е схема, в която в четвъртата колона е отразено съотношението по чл. 70, ал. 4 от КСО, в петата колона - броят на месеците, а в шестата колона е умножено съотношението по броя на месеците. В резултат на това изчисление е получено среднопретегленото съотношение, като сборът от получените произведения от съотношението и сборът от броя на месеците е разделено на общия брой на месеците. Тези изчисления, обаче, касаят само базисния период, до 2012 г., когато е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст. Правилно е приетото от административния орган и относно началния момент на преизчисляване на пенсията, а именно от първо число на месеца, следващ подаването на заявлението за преизчисляване по § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО. По изложените съображения настоящият състав счита, че по делото не е налице отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,