Решение № 8979 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2014 г.

Решение № 8979 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 4785 от 8.04.2014 г., постановено по адм. д. № 7066/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед № К-3193 от 25.03.2013 г. за преместване на държавен служител в МВР на основание чл. 192а от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал приложението на нормативноопределения срок за преместване на Серафим Георгиев на друга длъжност, като не е съобразил, че предходно издадената заповед за преместване по чл. 192а от ЗМВР е прекратена. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Серафим Георгиев жалба бъде отхвърлена или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционен съдебен състав. Претендира присъждане на разноски по делото за защита от юрисконсулт. Ответникът Серафим Асенов Георгиев, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Съдът правилно е установил, че със заповед № К-3965/02.04.2012 г. касационният ответник Георгиев е преместен на длъжност, различна от тази по служебното му правоотношение, на основание чл. 192а от ЗМВР, за срок от една година. Тази заповед е оспорена по съдебен ред и е потвърдена с влязло в сила решение по адм. д. № 953/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Със заповед № К-3191/25.03.2013 г. министърът на вътрешните работи е прекратил преместването и на същата дата е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която отново е преместил Серафим Георгиев на същата длъжност и място. За да отмени атакувания административен акт, тричленният съдебен състав е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като служителят е преместен за повече от една година на същото работно място, на което е бил съгласно предходно издадената заповед на основание чл. 192а от ЗМВР. Посочил е, че срокът на преместването е определен императивно в законовата норма и това нарушение е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Върховният административен съд е посочил в приетото от Общото събрание на съдиите Тълкувателно решение № 2/26.02.2014 г., че служебно правоотношение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи може да възникне само за конкретно определена длъжност в структурата на ведомството, т. е. за определено място на изпълнение на службата. Мястото на изпълнение на държавната служба за конкретна длъжност по служебното правоотношение представлява място в точно пространствено определена структура, съдето служителят ще изпълнява съдържанието на функциите, обективирани в неговата длъжност. То е съществен елемент от служебното правоотношение, възникнало между страните. В конкретния случай за Георгиев мястото на изпълнение на службата му е група "Оперативно-издирвателна дейност" на Гранично полицейско управление - Златарево към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Кюстендил при Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР. Като основен елемент на служебното правоотношение неговото изменение без прекратяване на съществуващото правоотношение и възникване на ново такова, т. е. без съгласие на страните по правоотношението и последвало от това назначаване по смисъла на чл. 191 и 192 от ЗМВР, е допустимо от законодателя чрез института на преместване при условията на чл. 192а от ЗМВР. Правомощието на министъра е чрез едностранно волеизявление да предизвика директно правна промяна в служебното правоотношение на държавния служител, която касае изпълняваните от него функции - длъжността, и мястото - структура и териториална определеност, в която се изпълнява службата. Със заповед № К-3965/02.04.2012 г. на министъра на вътрешните работи тази едностранна промяна в правоотношението е реализирана и то - за максималния срок по чл. 192а от ЗМВР. В тази връзка неоснователен е касационният довод, че преместването на държавния служител по силата на предходна заповед е прекратено изрично, т. е. не е нарушен законовоопределения срок по чл. 192а от ЗМВР. В случая са ирелевантни постановените актове за сдаване на длъжност и встъпване в длъжност, приложени по делото, защото служителят не е изпълнявал длъжността си по местоназначение съгласно възникналото служебно правоотношение между страните, а вече е бил преместен на основание чл. 192а от ЗМВР за максималния срок, непосредствено след което еднолично от органа му е разпоредено преместване на същото място, за същата длъжност за нов максимален срок. Първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като фактически с последващата заповед се продължава вече реализирано едногодишно преместване на служителя, т. е. органът е упражнил правомощието си по чл. 192а от ЗМВР за максимален срок. Неоснователно е касационното възражение, че административният орган е упражнил предоставено му право по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съдът, с оглед на изричната разпоредба на чл. 169 от АПК, извършва контрол за законосъобразност и на индивидуални административни актове, които органът издава при условията на оперативна самостоятелност. При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките на закона. Действително, служебната необходимост или изменението на оперативната обстановка са изцяло в преценката на министъра, но срокът за упражняване на неговото правомощие по чл. 192а от ЗМВР е законовоопределен и спазването му е част от изискването за законосъобразност на административния акт. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед № К-3193 от 25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, тричленният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски и представените доказателства - договор за правна защита и съдействие № 0000106270, съгласно който същите са реално направени, в полза на Серафим Георгиев следва да се присъдят такива в размер на 250 лв. Направеното от административния орган възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е в срок, но е неоснователно, доколкото договореният размер на адвокатското възнаграждение е дори под минималния, определен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав