Решение № 1964 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2012 г.

Решение № 1964 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", гр. София против решение № 89 от 09.01.2012 г., постановено по адм. д. № 8543/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - Георги Емилов Георгиев, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град е отменил заповед № 3319/22.08.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на Георги Емилов Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 19.05.2011 г. около 07.50 ч. - 8.00 ч. в района на Митническо управление Лом при отиване на работа полицай Георги Георгиев е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол. В 9.00 ч. на Георгиев е извършена проверка с техническо средство "Алкотест дрегер 7410+", фабр. № 0279, при която с проба № 03353 е отчетено наличие на 1,86 промила алкохол в издишания въздух. Около 10.30 ч. служителят е дал кръвна проба, при която се установило наличие на 2.2 промила алкохол в кръвта. Със заповед № 201/17.06.2011 г., издадена от началника на база "Гранични полицейски кораби" - Видин, към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе на Георгиев за същото дисциплинарно нарушение е наложено наказание "порицание" за срок от една година, като в заповедта е описана същата фактическа обстановка, без да е споменато вземането на кръвна проба. Заповедта е връчена на служителя на 17.06.2011 г. Следователно за едно и също нарушение на Георгиев са наложени две наказания - порицание и уволнение. Съгласно правило на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Нормата е императивна и нарушението й води до незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалния закон. Доводите на касатора, че не са налице две наказания за едно и също деяние, тъй като първото наказание е наложено на Георгиев за това, че се е явил на работа в нетрезво състояние, а втората заповед, е за това че при отиване на работа е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, са неоснователни. Фактическите основания за издаване на двете заповеди са едни и същи, един е и дрегерът, с който е направена пробата за алкохол, съответно и фабричният му номер, еднаква е и алкохолната проба, като едни и същи факти са квалифицирани веднъж като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, а след това като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Ето защо в случая е била налице хипотезата на чл. 235, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Фактите относно извършеното дисциплинарно нарушение са напълно изяснени с приложената по делото справка № 9921/02.06.2011 г., с която е завършило дисциплинарното производство относно издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "порицание", в т. ч. и че на 19.05.2011 г. Георгиев е отишъл на работа, управлявайки собствения си автомобил, не е слязъл от него и е потеглил към града, след което му е направена и пробата за алкохол. Следователно в правомощията на дисциплинарно наказващия орган е било да прецени дали действията на Георгиев осъществяват различни дисциплинарни нарушения, в какъвто смисъл са направените в последствие изводи. В този случай е следвало да се приложи хипотезата на чл. 238 от ППЗМВР с налагане на съответно наказание за всички нарушения. Посоченото нарушение при издаване на оспорената заповед е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна, поради което в случая не следва да се обсъжда дали при издаване на акта са спазени административнопроизводствените правила и дали служителят е извършил описаното в заповедта нарушение на служебната дисциплина т. е. дали спрямо него е осъществен фактическият състав за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,