Решение № 59 от 11.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 157/2019 г.

Решение № 59 от 11.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 157/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на адв. С. С., защитник на подсъдимите Г. Г. М. и С. Г. М. срещу решение № 369/15.10.2018 г. по внохд № 1004/17 г. на Софийския апелативен съд. Сочи се, че решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и се отправя искане подсъдимите да бъдат оправдани, алтернативно- да бъдат намалени наложените наказания или делото да се върне на прокурора за установяване на действителните извършители. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 129/16.05.2017 г. по нохд № 2533/16 г. Софийският градски съд, 26 състав признал подсъдимия Г. М. за виновен в това, че на 19.03.2015 г. разпространил- продал на Е. Г. 0.46 гр. марихуана на стойност 2.76 лв. и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Признал подсъдимия С. М. за виновен, че на същата дата държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества с общо тегло 31.7 гр. на стойност 950.60 лв. /марихуана, амфетамин, метамфетамин и кокаин/ и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и пет хиляди лева глоба. На осн. чл. 66 от НК изтърпяването на наказанията на двамата подсъдими е отложено за срок от пет години. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като намалил изпитателния срок на четири години и я потвърдил в останалата й част. Жалбата е неоснователна. Преди да отговори на развитите в нея оплаквания Върховният касационен съд обръща внимание, че искането за оправдаване на касаторите не е съобразено с правомощията на касационната инстанция. ВКС е съд по правото и няма правомощия да събира доказателства и да приема нови фактически положения /освен в хипотезата по чл. 354, ал. 5 от НПК/, поради което може да оправдае подсъдимите само в рамките на приетите от въззивната инстанция факти, когато те не сочат на извършено престъпление. Очевидно е от съображенията в касационната жалба, че жалбоподателите оспорват приетата от решаващите съдилища фактология, твърдейки допуснати процесуални нарушения. В тази хипотеза и при основателност на оплакването, касационният съд разполага с правомощието да върне делото за ново разглеждане, но не и да оправдае жалбоподателите. Процесуално недопустима е и претенция за връщане на делото на прокурора за установяване на действителните извършители на престъплението, защото съгласно действащия процесуален закон ВКС не разполага с такова правомощие. В подкрепа на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения е посочено, че такива се установяват при огледа на местопроизшествието/ вероятно се има предвид при претърсването и изземването/, който според защитата е проведен с участието само на едно поемно лице, в отсъствие на обитателите на жилището, че вторият етаж на къщата е лесно достъпен и всеки може да остави намерените там наркотични вещества, че подсъдимите са жертва на "постановка" от техни връстници, с които са в лоши отношения, че е нелогично инкриминираните вещества да са оставени на видно място и не са укрити, че липсват преки доказателства за авторството на деянията, защото полицейските служители не са възприели какво точно си разменят подс. Г. М. и св. Г., че вратата на втория етаж не е била заключена и поради това някой друг е оставил там наркотиците, че по опаковките, в които се намират наркотиците няма пръстови отпечатъци на подс. С. М., че не е отчетен факта, че не С. М., а св. О. живее на този адрес, както и обстоятелството, че съседите са подали сигнал на тел. 112 за присъствие на непознати лица в къщата на подсъдимите. Върховният касационен съд намира, че посочените съображения разкриват несъгласието на подсъдимите и защитата им с направения от съда анализ на събраните по делото доказателства, като предлагат собствен прочит на доказателствената съвкупност, мотивирайки извод за недоказаност на обвинението. Доводите изцяло са насочени към обосноваността на решението, която не е касационно основание. Касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. При извършената в тази насока проверка на въззивния съдебен акт касационният състав не установи да са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимите и даващи основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Даден е отговор и на всички възражения по обосноваността на първоинстанционната присъда, които отново се навеждат и в касационната жалба. Софийският апелативен съд е направил необходимото за разкриване на обективната истина, като е подложил събраните пред първата инстанция и при въззивното съдебно следствие доказателства на внимателна и пълна проверка. Анализирал е показанията на всички свидетели, съпоставил ги е помежду им и е изложил подробни и убедителни съображения защо кредитира с доверие изложеното в разпитите на свидетелите Г., С., Х., М. и С. относно продажбата на цигарата с марихуана от подс. Г. М. Изключително внимание е отделено на начина, по който е проведено изземването на наркотичните вещества от втория етаж на къщата, като съдът е отговорил изчерпателно на възраженията за опорочаване на процесуално –следственото действие и ги е отхвърлил със съображения, които касационният състав споделя изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. Следва само да се отбележи, че твърденията, че изземването е проведено без участието на две поемни лица и в отсъствие на обитателите на помещенията са лишени от фактическо основание и това ясно е мотивирано в решението / л. 13-15/. Софийският апелативен съд е обсъдил внимателно и обясненията на подсъдимите, в които те отричат авторството и излагат версията за "постановка" от техни врагове, тъй като вратата на втория етаж не се заключвала и всеки можел да проникне вътре, като е изложил съображения за тяхната недостоверност, позовавайки се на свидетелските показания, протоколите за претърсване и изземване и заключението на дактилоскопната експертиза. Затова ВКС намира, че фактическите изводи на съда не са изградени на база на превратна интерпретация на доказателствата, нито на подценяване или надценяване на едно от тях за сметка на други. Несъгласието на защитата с решението на съда да не кредитира с доверие част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимите не е основание за извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Заключението за безспорна установеност на авторството на деянията е изведен при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК и не почива на недопустими предположения. Липсва основание за отмяна на решението. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. Съдът е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдимия- чистото им съдебно минало, възрастта им, семейното положение на подс. С. М. и наркотичната зависимост на подс. Г. М., които са ценени като смекчаващи отговорността им. Правилно са съобразени завишаващите степента на обществената им опасност обстоятелства- количеството на държаните от С. М. наркотици и факта, че продажбата на цигари с марихуана не е изолиран случай в живота на Г. М. Съдът е определил наказанията в рамките на минимума на предвиденото в закона, с приложение на института на условното осъждане. ВКС не намира основание за приложение на чл. 55 от НК или на чл. 9, ал. 2 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение