Решение № 12984 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6591/2025 г.
ВАСШесто отделение16.12.2025 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 15493/08.05.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 12846/2024 г.
ОСЪЖДА МАРКАН ПРО ООД, ЕИК 203352806 да заплати на Дирекция Инспекция по труда - София разноски по делото пред касационната инстанция в размер от 200 лева (двеста лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на МАРКАН ПРО ООД, ЕИК 203352806, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], представлявано от управителя инж. А. Р. против Решение 15493/ 08.05.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 12846/2024 г., с което съдът отхвърля жалбата на МАРКАН ПРО ООД, против предписание по т. 3, дадено с Протокол за извършена проверка ПР2439427/27.11.2024 г. от длъжностни лица в Дирекция Инспекция по труда -София и осъжда МАРКАН ПРО ООД, ЕИК 203352806 да заплати на Дирекция Инспекция по труда - София разноски по делото в размер от 100 (сто) лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, защото съдът постановил своя акт в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" - София, чрез юрисконсулт Тодоров, в проведеното открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна. С оспореното Решение 15493/08.05.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 12846/2024 г., е прието за установено, че на 09.10.2024 г. е възникнала трудова злополука на строителен обект Високо застрояване със смесена функция (магазини, офиси, жилища, ателиета, обслужващи обекти, многоетажен подземен паркинг и трафопост)" УПИ 1-4089.591, кв.1А, м. Младост 3 р-н Младост", гр. София. Във връзка със злополуката, на 14.10.2024 г. и на 27.11.2024 г. са извършени проверки от страна на МАРКАН ПРО ООД по спазване на трудовото законодателство. Констатирано е от компетентните длъжностни лица, че при прегледа на предоставените трудови досиета, М. И. М. е бил в дружеството на длъжност Монтьор вътрешноотоплителни инсталации", но няма протокол удостоверяващ, че лицето е допуснато до самостоятелна работа, след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, отнасящи се за извършваната от него дейност. Това обстоятелство според компетентните длъжности лица нарушава чл. 13, ал. 3 от Наредба РД-07- 2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009 г.). Поради констатираното нарушение на касатора и на основание чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса за труда (КТ) е предписано в трудовите досиета на работниците и служителите, за работата, която е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и др. технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, да се съхранява протокол удостоверяващ, че лицата са допуснати до самостоятелна работа само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009 г.). Предписаното е обективирано в т. 3 от Протокол за извършена проверка ПР2439427 от 27.11.2024 г., връчен на представител на дружеството на същата дата. За установяване на фактическите твърдения на страните по делото, съдът е събрал гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели - И. П. Н. работещ в Маркан Про ООД като специалист по ЗБУТ, както и на Е. Н. Гогова главен инспектор в Инспекция по труда гр. София. Показанията са съотнесени към писмените доказателства по делото и са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а изводите относно релевантните факти са обосновали констатацията на административния съд за неоснователност на първоинстанционната жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд вярно и обективно е установил относимата фактическа обстановка по делото. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административно- производствените правила от категорията на съществените и да налагат неговата отмяна. Оспореното решение е издадено от материално компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при надлежно мотивиране. Не са допуснати сочените от касатора нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, актът е съобразен с целта на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на КПК, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Видно от разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В случая първоинстанционният административен съд правилно е преценил, че дружеството работодател е нарушило предписаното в чл. 128б КТ., а именно задължението, което му е вменено да води трудово досие на всеки работник или служител. То следва да съпътства работника/служителя от възникване на трудовото правоотношение до неговото прекратяване и е свидетелство за надлежното документиране на всички действия между страните по трудовото правоотношение, във връзка с неговото съществуване, изменение и прекратяване, включително и по предприети действия във връзка с безопасността на труда, който работникът или служителят полага. В този смисъл в чл. 16, ал. 2а ЗЗБУТ е предвидено, че при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа. Сред основните дейности на службите по трудова медицина е оценката на професионалните рискове и анализа на здравното състояние на работещите - чл. 25а, ал. 1, т. 2 ЗЗБУТ. Обоснован е правният извод на административния съд, че приложението на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба 3 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина въз основа на медицинските документи от извършения предварителен преглед, изисква службата по трудова медицина да изготвя заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа, в контекста на задължението на службите по трудова медицина да извършват цялостно наблюдение, анализ и оценка на здравното състояние във връзка с условията на труд на всички обслужвани работещи. Работодателят, в изпълнение на своите задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и като страна по договора със службата по трудова медицина, е задължен да поиска от нея да депозира заключение за пригодност на работещите да изпълняват дадения вид работа, съответно да го приложи към досието на работника или служителя. Инспекторите при Дирекция Инспекция по труда София вярно са установили, че в трудовото досие на М. И. М. на длъжност монтьор вътрешноотоплителни инсталации не се съдържа издадено удостоверение за успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, отнасящи се за извършваната от него дейност, съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009 г.). Правилно, същите са предписали в т. 3 от Протокол за извършена проверка ПР2439427/27.11.2024 г., издаден от инспектори при Дирекция Инспекция по труда София, неговото прилагане към досието на работника и във връзка с предотвратяване на риск за живота и здравето, както на него самия, така и на останалите работници/служители на работодателя при осъществяване на възложените им трудови функции. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените в касационно производство съдебни разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция Инспекция по труда - София, сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,