Решение № 919 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 203/13.01.2022 г., постановено по адм. д. 8807/2021 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил констатираната касова разлика при проверката в търговския обект, която сочи към системни нарушения на отчетността. Подчертава, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установената фактическа установеност и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерността. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба - "Елитмобил София" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК- С1186- 0456525 от 09.08.2021 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, но същият не е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви са бланкетни и нито кореспондират с конкретната фактическа установеност, нито обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неиздаване на фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба на стойност 30 лв. Противно на доводите на касатора, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка обосновано решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Несподелима е тезата в касационната жалба за системност на нарушенията, осъществявани от търговеца поради констатираната положителна касова разлика в обекта на стойност 25 лв. Тази разлика е в размер, който не обосновава 14- дневна продължителност на налагането на ПАМ, нито съразмерност с произлезли от нарушението конкретно определени вредни последици за фиска. Ето защо следва да се приеме, че така определената продължителност на срока засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава и е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до възражението в касационната жалба за прекомерност на заплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, то по аргумент от чл. 248, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК същото е следвало да бъде заявено пред АССГ чрез искане за изменение на решението в частта му за разноските. Върховният административен съд не е родово компетентен по него, поради което и не следва да го обсъжда. При този изход на спора, НАП следва да бъде осъдена да заплати на Елитмобил София ЕООД адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение