Решение № 11302 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител, срещу решение 9982 от 21.03.2025 г., постановено по административно дело 11983/2024 г. от Административен съд София-град, с което е отменено нейно решение ППН01-785/2021/04.11.2024 г. в частта му по т.т. 3 и 4 и е осъдена да заплати на Министерство на вътрешните работи деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата срещу посоченото решение на КЗЛД, а алтернативно делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и ѝ бъдат присъдени направените деловодни разноски в производството. Ответникът по касационната жалба Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представители и в представени от последния писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Ответникът И. Н. М. не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответникът Националната агенция за приходите не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответникът - министерство на електронното управление. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било решение ППН01-785/2021/04.11.2024 г., постановено от КЗЛД по жалба на М., в частта му по т.т. 3 и 4, с което жалбата на М. с твърдения за осъществен достъп до личните му данни на 14.01.2020 г. от Министерство на вътрешните работи е приета за основателна е наложена имуществена санкция на администратора на лични данни - Министъра на вътрешните работи. За да отмени акта в обжалваната му част АССг приема, че същият е незаконосъобразен като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът се е произнесъл по нередовна жалба и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като при налагане на санкцията не са съобразени разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Наказателния кодекс (НК), регламентиращи съответно редът за налагане на административни наказания и на погасителната давност. Решението е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. При това доколкото в жалбата подадена в КЗЛД на 18.10.2021 г. се твърди, че Министерство на вътрешните работи е достъпило данни на М. на 14.01.2020 г. в регистъра на НАП, който факт е безспорно установен по делото, следва извод, че жалбата е подадена в двегодишния срок по цитирания законов текст, при което следва извод, че жалбодателят е упражнил правото си да сезира КЗЛД в рамките на законовия срок. Обстоятелството, че в изпълнение на дадените му с писмо изх. ППН-01-785(2021)#4/06.12.2021 г. на КЗЛД указания, че може в 7-дневен срок от получаването му да посочи доказателства и да приложи писмени такива, като представи разпечатка от направената от него персонална справка на ФЛ за достъп до лични данни по идентификатор и период чрез услугата Моите данни в регистрите предоставяни от Държавна агенция Електронно управление, посочени в жалбата му и обстоятелството, че същият е предоставил такава с дата 13.12.2021 г. не води до извод, че жалбата е подадена извън посочения законов срок, а още по-малко, че на жалбодателя са дадени указания за отстраняване на нередовност на жалбата, която не е отстранена. От съдържанието на писмото на КЗЛД безспорно се установява, че в случая жалбодателят е поканен да представи доказателства, а не да отстрани нередовност на жалбата си. В случая, след като е установен достъп до личните данни на М. от служител на МВР, с надлежно възложени му права по реда на Закона за Министерство на вътрешните работи, в регистър администриран от НАП, чрез информационна система за обмен на справочна и удостоверителна информация, администрирана към онзи момент от Държавна агенция Електронно управление, а към момента на постановяване на акта на КЗЛД от Министерство на електронното управление(МЕУ), както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство МВР не представя доказателства, от които да се установи действителното правно основание за осъществения достъп до лични данни на жалбодателя, въпреки изрично дадените му указания. Поради така установеното правилно КЗЛД приема, че в случая е налице извършено нарушение по чл. 45, ал. 4 във връзка с ал.1, т. 1, предл. 1 ЗЗЛД от администратора на лични данни Министърът на вътрешните работи. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 85, ал. 3 от с.з., съгласно която за извършени нарушения по чл. 45 ЗЗЛД на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, § 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), която в случая е съобразена с конкретните данни за поведението на ответника и с резултата от нарушението. При липсата на спор, че производството е по ЗЗЛД, който урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 неправилно първоинстанционният съд приема, че след установяване на нарушения по реда на ЗЗЛД, респ. ОРЗД, при налагане на административните наказания, предвидени за тези нарушения, в посочените приложими нормативни актове, КЗЛД следва да налага предвидените наказания по реда на ЗАНН. За нарушения на описаните правила, които се отнасят за администраторите на лични данни, които могат да бъдат както публични органи, така и частноправни субекти, КЗЛД има право да наложи административно наказание (глоба или имуществена санкция), установено по вид и размер в общностното право. В тази насока следва да бъде съобразено, че КЗЛД при упражняване на правомощията си по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, включително и когато налага глоби и имуществени санкции, действа като колегиален независим надзорен орган, като в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД - с един общ акт се установява нарушението при обработване на лични данни се разпореждат мерки и/или се налага санкция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като незаконосъобразно, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на Министъра на вътрешните работи против решение ППН01-785/2021/04.11.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т.т. 3 и 4 бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото следва МВР да бъде осъдено да заплати на КЗЛД деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по 200 лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение