Решение № 13015 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5843/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) със седалище и адрес на управление в София, бул. Княз Ал. Дондуков 8-10, представлявана от нейния председател доц. д-р И. Иванов, приподписана от ст. юрк. Д. Дуевски, съдържаща искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, на влязло в сила Решение 6972 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело 6997/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на Решение 978 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело 1700/2020 г. по описа на Върховния административен съд. С Решение 6972/18.11.2019 г. по адм. дело 6997/2019 г. на Административен съд София-град, във връзка с предявени от Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. Владислав Варненчик 258 два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), искателят (КЕВР)е осъдена да заплати на акционерното дружество сумата от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-394 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по н.а.х.д. 465/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по к.н.а.х.д. 73/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сума в размер на 553, 81 лв. (петстотин петдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), представляваща съдебни разноски пред първоинстанционния съд, като претенцията на дружеството за разликата до пълния предявен размер от 842, 00 (осемстотин четиридесет и два) лв. е отхвърлена, като неоснователна. С Определение 9797 от 16.12.2019 г., постановено по същото дело на АССГ, е уважена молбата на ищеца по чл. 248 ГПК и Решение 6972 от 18.11.2019 г., постановено по същото дело, е изменено в частта за разноските, като КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД 842, 00 (осемстотин четиридесет и два) лв. разноски за първоинстанционното производство. С Решение 978/26.01.2021 г. по адм. дело 1700/2020 г. на Върховния административен съд е отменено Решение 6972/ 18.11.2019 г. по адм. дело 6997/2019 г. на Административния съд София-град в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лв. за имуществени вреди, причинени от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление НП-394 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на същото постановление по н.а.х.д. 465/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево и обезщетение в размер на 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лв. за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в производството по к.н.а.х.д 73/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, за разликата над 500, 00 (петстотин) лв. до 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лв., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. Вместо решениете в отменената част, Върховният административен съд е постановил, че отхвърля за разликата над 500, 00 (петстотин) лв. до предявения размер от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лв. исковете на Електроразпределение Север АД против КЕВР за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. 465/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево и по к.н.а.х.д. 73/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. Върховният административен съд е оставил в сила останалата част от Решение 6972/18.11.2019 г., постановено по адм. дело 6997 по описа на Административен съд София-град за 2019 г. Отменил е Определение 9797/16.12.2019 г. по адм. дело 6997/2019 г. на Административен съд София-град за разликата над 310, 00 (триста и десет) лв. до присъдения размер от 842, 00 (осемстотин четиридесет и два) лв. разноски за първоинстанционното производство. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за изхода на делото и които, при решаването му, не са били известни на страната, която се позовава на Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Определение на Съда по публичната служба от 27.09.2011 г. по делоF-55/08 DEP. Развиват се съображения за недобросъвестност от страна на Електроразпределение Север АД по повод организиране на защитата му в рамките на н.а.х.д. 465/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево и на к.н.а.х.д. 73/2016г. по описа на Административен съд Габрово, като се твърди, че електроразпределителното дружество е злоупотребило с правата си, тъй като е разполагало с юрисконсулти, които са могли да го представляват, поради което не е имало необходимост от ангажиране на адвокат. Акцентира се, че по този начин КЕВР е била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо дружеството, добросъвестно ангажирайки наличния си човешки ресурс за осъществявана на правната защита по производствата, инициирани от Електроразпределение Север АД. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 АПК се изразява становище, че са налице две съдебни решения, които по противоречив начин са разрешили идентичен правен спор Решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на Административен съд София-град и процесното Решение 978/26.01.2021 г. по адм. дело 1700/2020 г. на Върховния административен съд. Поддържа се приложимост на разрешението, дадено с Тълкувателно решение на Върховния административен съд 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело 4/2010 г. и неприложимост на Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Допълва се, че, по отношение на същите страни за същото искане и на същото основание, са налице и други влезли в сила съдебни актове, подробно описани в искането за отмяна. Предвид изложеното искателят настоява, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Прави искане за отмяна на влезлите в сила Решение 6972 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело 6997/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на Решение 978 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело1700/2020 г. по описа на Върховния административен съд, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Алтернативно иска отмяната на Решение 6972 от 18.11.2019 г. по адм. дело 6997/2019 г. на Административен съд София-град и Решение 978 от 26.01.2021 г. по адм. дело 1700/2020 г. на Върховния административен съд, като неправилни. Ангажира, като писмени доказателства, цитираната от него съдебна практика. В съдебно заседание упълномощеният представител на КЕВР гл. юрк. Т. Бельова претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът Електроразпределение Север АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Георгиева, оспорва искането за отмяна. По подборни съображения, изложени в депозиран писмен отговор, счита същото за частично недопустимо поради липса на правен интерес. В тази връзка твърди, че има отменителна част в диспозитива на атакуваното решение на Върховния административен съд, която е благоприятна за искателя, тъй като в нея претенциите на електроразпределителното дружество по ЗОДОВ са само частично уважени. Счита, че искането е неоснователно, като излага аргументи, че не са налице сочените основания по чл. 239 т. 1 и т. 4 АПК. В съдебно заседание ответникът, чрез преупълномощения представител адв. А. Тодорова поддържа становището си и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК, но е частично недопустимо. Искането за отмяна на Решение 6972 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело 6997/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта, която е вече отменена с Решение 978 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело 1700/2020 г. по описа на Върховния административен съд, както и на Решение 978 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело 1700/2020 г. по описа на Върховния административен съд в отменителната му част, е недопустимо поради следните съображения: Извънредният способ за контрол по реда на чл. 237 и сл. АПК е приложим по отношение на влезли в сила съдебни актове. След като Решение 6972/18.11.2019 г. по адм. дело 6997/2019 г. на Административен съд София-град в частта му, която е отменена с Решение 978/26.01.2021 г. по адм. дело 1700/2020 г. на Върховния административен съд не е влязъл в сила съдебен акт, то и искането за отмяната му в тази част е процесуално недопустимо. В случая, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено от Върховния административен съд отхвърляне на предявените от Електроразпределение Север АД искове срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно наказателно производство по отмяна на наказателно постановление НП-394 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), както следва: за разликата над 500, 00 (петстотин) лв. до предявения размер от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лв. по н.а.х.д. 465/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево и по к.н.а.х.д. 73/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 16.05.2016 г. Със същото решение на касационната инстанция е отменено Определение 9797 от 16.12.2019 г. по адм. дело 6997/2019 г. на Административен съд София-град за разликата над 310, 00 (триста и десет) лв. до присъдения на Електроразпределение Север АД размер от 842, 00 (осемстотин четиредесет и два) лв. разноски за първоинстанционното производство. С оглед на това настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че искането е частично недопустимо в гореописаната част, поради липса на правен интерес от отмяната. Решение 6972/18.11.2019 г., постановено по адм. дело 6997/2019 г. на Административен съд София-град в частта му, оставена в сила с Решение 978/26.01.2021 г., постановено по адм. дело 1700/2020 г. на Върховния административен съд, като влязъл в сила съдебен акт, подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. За искателя КЕВР е налице правен интерес от отмяна на решението на Административен съд София-град, само в частта, която е неблагоприятна за него, т.е. тази част, която е оставена в сила с Решение 978/26.01.2021 г. по адм. дело 1700/2020 г. на Върховния административен съд. По основателността на искането за отмяна Върховният административен съд, в решаващия петчленен състав счита, че същото, в допустимата му част, е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които, спрямо конкретния спор, имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, може да представлява основание за отмяна, решение на СЕС, постановено в производство по чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (в този смисъл Решение 12503 от 21.10.2014 г. по адм. дело 7663/2014 г., Решение 3288 от 17.03.2017 г. по адм. дело 14425/2016 г. и Решение 4547 от 10.04.2018 г. по адм. дело 7177/2017 г., и трите по описа на Върховния административен съд). Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Това е така, защото решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат и следва да бъдат съобразени при формиране волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по реда на чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила съдебни решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Както се посочи по-горе новите обстоятелства от съществено значение за делото следва да не са били известни на страната. В конкретния случай, в искането за отмяна, по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, като нови обстоятелства и доказателства се сочи, че въпросът за реализиране на ефективна съдебна защита е от съществено значение за изхода на делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело 6997/2019 г. по описа на Административен съд София-град с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Това обстоятелство се обосновава с Решение на СЕС от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. Това решение обаче не може да се разглежда като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси подлежат на публикуване. Съобразно чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се приема, че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Безспорно цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официален вестник на Европейския съюз, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, респ. същото не попада в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство и цитираното от искателя Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. Очевидно е, че двата съдебни акта са съществували към момента на разглеждане на производствата през двете съдебни инстанции, съответно към датите на постановяване на процесните съдебни актове, като при полагане на дължимата грижа страната, която се позовава на тях, е могла да ги представи по конкретното дело и да се позове на тях като изложи аргументите си. По изложените съображения така формулираното искане за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли.