Решение № 6178 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2020 г.

Решение № 6178 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 14 от 02.01.2020 г. по административно дело № 12294/2018 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 513 з-7932/19.10.2018 г. и СДВР е осъдена да заплати на жалбодателя деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изложени са подробни съображения свързани с неправилна според жалбодателя оценка на доказателствата по делото. Ответникът по касационната жалба – Д. Д. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на изискванията за форма, тъй като в заповедта липсва конкретно и точно описание на деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание, в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Обоснован и съответен на закона е изводът на АССГ, че заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка, тъй като от доказателствата събрани в хода на дисциплинарното производство, а също и от събраните в хода на съдебното такова не се установява извършване на деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. При това заповедта е издадена в нарушение на изискването за постановяването й след събиране на достатъчно доказателства за извършеното дисциплинарно нарушение, следващо от разпоредбата на чл. 209, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение от страна на Д.. Обстоятелството, че по делото са представени доказателства за привличане на служителя като обвиняем води до извод за наличие на доказателства обосноваващи извод за наличие на обосновано предположение за извършване на престъпление и не установяват извършването на такова, а още по-малко на извършено нарушение на служебната дисциплина. Отделно от това дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за нарушение на етичните правила, което безспорно е налагало дисциплинарно наказващия орган да постанови акта си след събиране на доказателства в хода на дисциплинарното производство, от които да може да се установи по безспорен и несъмнен начин извършване на нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. В конкретния случай оспорената пред АССг заповед и приложените с административната преписка обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган преповтарят констатациите и актовете на прокуратурата без да са събрани конкретни доказателства по дисциплинарното производство, въз основа на които да може да бъде обоснован извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Обстоятелството, че Специализираната прокуратура е отказала да предостави материалите от досъдебното производство, не освобождава дисциплинарно разследващия орган от задължението му да проведе собствено разследване дали служителят е извършил дисциплинарно нарушение, което се поддържа и от процесуалния представител на касатора, който в съдебно заседание твърди, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР и се разграничи дисциплинарното от наказателното производство. При така установеното нарушение на съдопроизводствените правила и при правилната констатация, че в заповедта не са конкретизирани фактите, въз основа на които дисциплинарнонаказващият орган приема, че е извършено нарушение на етичните правила обоснован и правилен е и изводът в обжалваното решение за постановяване на заповедта при неправилно приложение на материалния закон. При липсата на доказателства за извършени действия уронващи престижа на службата и нарушаващи етичните правила от служителя, събрани в хода на дисциплинарното производство правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в касационното производство деловодни разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение