Решение № 2787 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 91/2025 г.

Производство по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на Балкан МК ЕООД, с ЕИК: 113568235, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [улица], подадена чрез процесуален представител адв. Х. Хинов, срещу Решение 3118/14.10.2024 г., постановено по адм. дело 563/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 3227-1/04.03.2022 г., издаден от младши експерт МП при Община Симитли, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци и такси при Община Симитли, в частта на установените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и лихви за забава в общ размер на 42 649,83 лева. В касационната жалба се излагат доводи неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационният жалбоподател излага същите доводи като тези, поддържани в рамките на първото касационно производство. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, в приложимата редакция на закона към процесния период от 2018 г. до 2021 г., включително, първоинстанционният съд е приел, че основа за изчисление на таксите за битови отпадъци може да бъде данъчната оценка. В този смисъл и по аргумент от § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИДЗМДТ), обнародван в Държавен вестник (ДВ) бр. 97 от 06.12.2016 г. счита определения с процесния АУЗД размер на ТБО за незаконосъобразен. На следващо място, по подробно изложени съображения касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на чл. 5 АПК и чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като съдът не е приложил Директива 2008/98/ЕО. Наред с доводите за нарушение на материалния закон, касаторът сочи, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил относими и допустими доказателства, а обсъдените е тълкувал превратно. В тази връзка е изложено, че административният орган не е доказал реалното предоставяне на услугите, включени в обхвата на ТБО обстоятелство, потвърдено, според касатора, с показанията на разпитаните по делото свидетели. В контекста на изложеното, касационният жалбоподател поддържа и становище, че актът е незаконосъобразен и в частта досежно начислените върху главницата лихви за забава. Отделно от изложеното и по аргумент от чл. 111, б. в от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), твърди, че лихвите за ТБО за 2018 г. са погасени по давност. В касационната жалба повторно е инкорпорирано искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) по въпроси, идентични с поставените с молба от 06.02.2024 г. в първото касационно производство. Наред с това според касатора разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е противоконституционна, като противоречаща на разпоредбите на чл. 141, ал. 4, чл. 19, ал. 2, чл. 15, чл. 60, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) и не следва да бъде прилагана от съда, за което са изложени подробни доводи и е направено искане да бъде сезиран Конституционния съд (КС) на РБ. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Благоевград, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания АУЗД в частта му, в която са установени задължения за ТБО и свързаните с тях лихви за забава. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък с разноските. Ответникът - директор на дирекция Местни приходи и общинска собственост при Община Симитли, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на Балкан МК ЕООД. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на Решение 5139 от 24.04.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 6655/2023 г., с което е отменено Решение 518 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело 554/2022 г. по описа на АС Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото, съдът да укаже на ответника, че носи доказателствената тежест да установи факта на реално престиране на услугите и да му даде възможност да ангажира относими доказателства. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Благоевград отново е бил АУЗД 3227-1/04.03.2022 г., издаден от младши експерт МП при Община Симитли, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци и такси при Община Симитли, в частта на установените задължения на Балкан МК ЕООД за ТБО в размер на 52 978,69 лева и лихви за просрочие в размер 10 966,91 лева, за периода 01.01.2018 г. 31.12.2021 г. С решението си, АС Благоевград е отменил АУЗД 3227-1/04.03.2022 г., издаден от младши експерт МП при Община Симитли, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци и такси при Община Симитли, в частта на установените задължения за ТБО и лихви в общ размер на 21 295,77 лева и отхвърлил жалбата на Балкан МК ЕООД срещу АУЗД, в останалата част на установените задължения за ТБО и лихви. При повторното разглеждане на делото, АС Благоевград в изпълнение на дадените му указания с Разпореждане 1403 от 30.04.2024 г. е разпределил доказателствената тежест по делото и е задължил административния орган да представи писмени доказателства за реалното предоставяне на услугите. В мотивите на съдебния си акт повторно е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка, описал е представените в изпълнение на разпореждането му писмени доказателства, а именно: 50 бр. протоколи за извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци на територията на Община Симитли за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. и фактури към тях (л. 7 - 156), Договор 690/29.12.2017 г. между Община Симитли и Община Разлог за приемане и обезвреждане чрез депониране на отпадъци (л. 157 - 160); 2 бр. анекси към този договор (л. 161, 162), договори между Община Симитли и Вранещица ЕООД за извършване на сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци и почистване на уличната мрежа, площади, тротоари, алеи и други територии за обществено ползване на територията на Община Симитли, Договор между Община Симитли и Община Разлог за приемане и обезвреждане чрез депониране на отпадъци (л. 163 - 198), Приложение 1 (7 бр.) и Приложение 2 (12 бр.) към месечни отчети по договор от 30.04.2020 г. (л. 199 - 247), 3 бр. Справки от ОП Регионално депо Разлог за доставени отпадъци и фактури за периоди съответно 01.05.2020 г. - 31.05.2020 г., 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. (л. 248 - 283), възпроизвел е и показанията на разпитаните по делото свидетели - Д. Н. В. и Р. Д. А. (л. 320, 321). При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства, решаващият съд е достигнал до същите изводи като първия състав на административния съд, като по същество мотивите му дословно се припокриват с тези по адм. дело 554/2022 г. по описа на АС - Благоевград, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни отново. Решението е валидно и допустимо и правилно. При постановяването на решението, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила разпределена е доказателствената тежест между страните в процеса, установени са релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложен правилно материалния закон. На първо място настоящата касационна инстанция счита за неоснователни доводите на касатора, че първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, в приложимата редакция на закона към процесния период от 2018 г. до 2021 г. ( ДВ бр.97 от 06.12.2016 г., в сила от 01.01.2018 г. ) е приел, че основа за изчисление на TБO може да бъде данъчната оценка. В тази връзка следва да се посочи и че забраната за използване на данъчната оценка на имотите като основа за определяне на ТБО е неприложима на процесния период на 2018 - 2021 г. Ограничението в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ основата, определена от общинския съвет да не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена е въведено със § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013), като съгласно § 13 от ЗР на този закон § 6 влиза в сила от 01.01.2015 г. Преди да влезе в сила § 6, § 13 от ЗР към ЗИДЗМДТ е многократно изменян (ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., бр. 81 от 2024 г., в сила от 24.09.2024г.), като с последното изменение влизането в сила на § 6 е отложено за 31.12.2025 г. Следователно ограничението в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ основата, определена от общинския съвет да не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена и понастоящем не е част от действащото право. За процесния период от 2018 г. до 2021 г. е приложима редакцията на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ без предвиденото ограничение, въведено със § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013), като за 2018г. и 2019 г. е приложима редакцията от ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. За 2020г. и 2021г. е приложима редакцията на чл.67, ал.2 от ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2020 г.) съгласно която размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62,се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62. В ЗМДТ са регламентирани два способа за установяване размера на дължимата такса битови отпадъци - според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. Но във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срока, определен в Наредбата, приета от общинския съвет. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че неподаването на такава декларация води до отпадане на възможността ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци, както и че неизпълнението на задължението за подаване на такава декларация не следва да се тълкува в полза на задълженото лице. Видно от регламентираното в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, таксата се определя върху основа, определена от общинския съвет. Същата хипотеза, в съответствие с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, е предвидена и в чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредбата. В случая правилно при издаването на оспорения АУЗД таксата е определена съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ при прилагане на данъчната оценка на имотите, собственост на Балкан МК ЕООД за услугите по чл. 66 ЗМДТ, при съобразяване с правилото на чл. 21 ЗМДТ. На следващо място, неоснователни са доводите на касатора, че съдът е приложил чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ вместо Директива 2008/98/ЕО. Съгласно т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по делo С-551/13, SETAR, при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. Съставът на ВАС в първото касационно производство, при анализ на поставените с искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС въпроси, е дал отговор по отношение на приложението чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ в съотношение с Директива 2008/98/ЕО, като изводите му за липса на противоречие с Директивата се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че административният орган е доказал реалното предоставяне на услугите, включени в обхвата на ТБО. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ предвижда, че Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В тази връзка със заповеди 645/30.10.2017 г., 573/29.10.2018 г., 497/24.10.2019 г., 457/28.10.2020 г., и четирите издадени от кмета на Община Симитли за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени: 1. границите на районите и вида на предлаганите от общината услуги: по събиране, извозване на битови отпадъци, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; 2. честотата на сметоизвозването; както и 3. районите, за които не се предоставят горепосочените услуги. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че доколкото от представените по делото доказателства се установява, че Балкан МК ЕООД гр. Перник е придобило право на собственост върху обособена част от Мина Пирин ЕАД, рудник Ораново , включващ 14 имота, описани в Договор РД-01-721/06.01.2005 г. за приватизационна продажба на Рудник Ораново , обособена част от Мина Пирин ЕАД гр. Симитли, находящи се в землището на гр. Симитли, то същият не попада в предвидените в заповедите изключения. Предвид изложеното и доколкото общината е определила вида и границите, в които се предоставя конкретната услуга, където попадат и имотите на Балкан МК ЕООД, за да възникне задължението за такса сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване , е необходимо наличието и на последната трета материалноправна предпоставка, а именно фактическо престиране на услугите от страна на общината. По делото са представени : 1. графици за сметосъбиране (л. 285, л. 291, л. 297, л. 303 от първоинстанционното дело); 2. договори: 2/08.03.2018 г. (л. 163 от първоинстанционното дело), 1/08.03.2019 г. (л. 168), без номер от 08.03.2020 г. (л. 176) и без номер от 08.03.2021 г. (л. 194), сключени между Община Симитли като възложител и Вранещица ЕООД с предмет: извършване на сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци и почистване на уличната мрежа, площади, тротоари, алеи и други територии за обществено ползване на територията на Община Симитли и срок на всеки от договорите: 12 месеца; 3. Представени са и 50 бр. протоколи са извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци на територията на Община Симитли за периода 01.01.2018 г. 31.12.2021 г. с приложени към тях фактури за извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване и допълнителни вдигания , издадени от ЕТ И. Т. (л. 7 л. 156 от първоинстанционното дело). Настоящата съдебна инстанция счита, че така представените документи, в своята съвкупност, удостоверяват реалното извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината по сключените с Община Симитли договори в района, в който се намират имотите на Балкан МК ЕООД, като отсъствието на схема за разположение на съдовете за смет следва да се приеме като несъществена и неопределяща за действителното изпълнение на услугата. Този извод не се разколебава и от показанията на разпитаните по делото свидетели - Д. В. и Р. А., като правилно в тази връзка първоинстанционния съд е приел, че свидетелските показания не са установили липсата на изхвърляне на смет от дружеството или бездействие от страна на общината да извършва дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в района на рудника за въпросните периоди. Наред с това правилен е и изводът на първоинстанционния съд за дължимост и на компонентата от ТБО обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо . Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане. Въпреки това - по делото са представени множество доказателства, установяващи действителното предоставяне на услугата, а именно: 1. договори: 690/29.12.2017 г. между Община Симитли и Община Разлог за приемане за обезвреждане чрез депониране на отпадъци и анекси към него 113/22.03.2018 г, и 332/02.09.2019 г.; без номер от 30.01.2020 г. между Община Симитли и Община Разлог за приемане за обезвреждане чрез депониране на отпадъци; 98-00-63/06.04.2020 г. между Община Благоевград и ДЗЗД Регионално депо Благоевград 2019 за Избор на оператор за експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъци, регион Благоевград, обслужваща общини Благоевград, Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево; без номер от 30.04.2020 г. между Община Симитли и Унитрейд Благоевград ЕООД за сепариране на битови отпадъци; 2. приложения 1 и 2 към месечен отчет по договор от 30.04.2020 г. между Община Симитли и Унитрейд Благоевград ЕООД за сепариране на битови отпадъци, съответно за всеки от периодите - от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г. (7 броя) и от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. (12 броя); 3. три броя справки от ОП Регионално депо Разлог за доставени отпадъци съответно за периодите: от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., от 01.11.2019 г. до 30.11,2019 г. и от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г.; 4. протоколи са извършени дейности по депониране на твърди битови отпадъци на територията на Община Симитли за периода 01.01.2018 г. 31.12.2021 г. Първоинстанционният съд правилно е анализирал представените доказателства, в резултат на което е достигнал до обоснован извод, че по делото е доказано използването на депото в Разлог и собствено депо за неопасни битови отпадъци, което е единствената предпоставка за дължимост на ТБО по компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо . С оглед установеното реално изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване , поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо - неоснователно касационният жалбоподател поддържа становището за недължимост на ТБО и лихви за забава. Наред с това по отношение на възражението, направено от Балкан МК ЕООД, за изтекла погасителна давност на лихвите за ТБО за 2018 г. настоящият съдебен състав съобрази следното: В разпоредбата на чл. 171, ал.1 и ал. 2 ДОПК е уреден институтът на погасителната давност. На първо място очевидно за задълженията за ТБО за 2018 г. към датата на приключване на устните състезания по делото не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. От своя страна правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвижда че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В тази връзка следва да се приеме, че и този срок не е изтекъл към датата на издаване на обжалвания АУЗД. Погасителната давност по отношение задълженията за 2018 г. е започнала да тече на 01.01.2019 г. и е следвало да изтече на 31.12.2022 г., но с издаването на АУЗД от 04.03.2022 г. давността по отношение не само на задълженията за 2018 г., но и за периода от 2018 - 2021 г. е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, поради което същите, а очевидно и задължението за ТБО за 2018 г. не са погасени по давност. Освен това следва да се посочи, че от 04.03.2022 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, като във връзка с обжалването на АУЗД на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК давността е спряла да тече до евентуалното му потвърждаване с решение на ВАС. Този извод важи и за начислените лихви по отношение на тези задължения, като поради акцесорния им характер - те следват режима на главното задължение. Предвидената в чл. 111, б. в от ЗЗД 3-годишна давност за погасяване на задължения за лихви и периодични плащания е неприложима поради приложение на разпоредбите на ДОПК, който урежда правния режим на публичните вземания, каквито са задълженията на Балкан МК ЕООД, поради което твърденията на касатора в обратния смисъл следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Наред с това доводите, изложени в касационната жалба, че задълженията за лихва не представляват задължения за местни данъци и такси също са неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 3 от ДОПК, според която Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. . На следващо място направеното от Балкан МК ЕООД искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение по причина, че по отношение на така формулираните въпроси е налице произнасяне от страна на първия касационен състав по адм. дело 6655/2023 г. по описа на Върховния административен съд, които мотиви напълно се споделят и от настоящия касационен състав. По отношение на твърденията на касатора за противоконституционност на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ поради противоречието ѝ с нормите на чл. 141, ал. 4, чл. 19, ал. 2, чл. 15, чл. 60, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от КРБ и направеното в тази връзка искане за сезиране на КС на РБ, настоящият касационен състав намира, че последното следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 150, ал. 2 от КРБ, Върховният административен съд може да спре производството и да сезира КС при установено от него несъответствие между закона и Конституцията - тоест при противоречие на законова норма с Конституцията. Анализът на изтъкнатите от касатора в тази връзка съображения не обуславя извод за наличие на условията за сезиране на КС. Въпреки подробно изложените доводи в касационната жалба настоящият касационен състав не констатира твърдяното от касатора противоречие на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ с нормите на чл. 141, ал. 4, чл. 19, ал. 2, чл. 15, чл. 60, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от КРБ, поради което няма основание за упражняване на правомощието по чл. 150, ал. 2 от КРБ, и съответно - искането следва да бъде оставено без уважение. С оглед всичко изложено решението, в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,