Решение № 4889 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2010 г.

Решение № 4889 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Беритан Ахмед Таджедин, гражданка на Сирия, против решение № 336/19.07.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок жалба, е неоснователна в предвид следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателката е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на установени основания на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложените от нея опасения, че ще има проблеми с местните власти поради политическото членство на баща й в гр. Камишли, административният орган е приел, че не обосновават предоставяне на исканата закрила. От интервютата е видно, че чужденката е пристигнала н Република България нелегално през месец декември 2009 г., придружавана от баща си Ахмед Абдула Таджедин и брат си Хаки Ахмед Таджедин, роден на 05.01.1992 г. При провеждане на интервютата разказва, че баща й бил ръководител на партията Демократичен съюз - PYD за гр. Камишли и като такъв постоянно бил тормозен от властите и викан на разпити в полицията. Баритан Ахмед Таджедин твърди, че се опасява, че заради проблемите на баща й, нещо можело да му се случи. Разказва още, че заради кюрдската й етническа принадлежност, нямала никакви права в Сирия и когато завършела образованието си, нямало да може да си намери работа. В хода на административното производство е установено, че за Беритан Ахмед Таджедин не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. Фактите, които посочва в бежанската си история, не доказват наличието на основателен страх от преследване. Общата обстановка в страната и трудностите по намирането на работа, не са основания за предоставяне на бежански статут. Въпреки твърденията й, че в Сирия кюрдите нямат никакви права и към тях не се отнасят добре, от материалите по административната преписка става ясно, че персонално кандидатката не е преследвана поради етническата й принадлежност. От справка с вх. № 1031/25.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, става ясно, че в днешна Сирия кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност, се третират като араби. На тях дори е позволено в частни разговори и в семеен кръг да говорят на "кюрдски диалект". Властите не ограничават провеждането на кюрдски фолклорни представления и организирането на концерти с кюрдска музика. Чужденката не е преследвана във връзка с твърдяното членство на баща й в партията PYD, нито е имала конкретни проблеми в тази връзка. Според цитираната справка сирийските служби за сигурност наблюдават и контролират цялото публично пространство в страната, но по принцип не всяка политическа дейност поражда причини за преследване от страна на властите, което да води до напускане на страната. Заплахата от преследване по политически причини на отделно лице зависи от преценката на сирийските служби за сигурност за опасността, която представлява дадено лице или група хора. В тази връзка обичайната критичност спрямо порядките, обикновената ангажираност с политическа дейност или редовото членство в редица политически партии и организации в Сирия, не са основание за напускане на страната поради страх от преследване. В същото време властите проявяват толерантност и към партии, които не влизат в общата организация на легалните партии в Сирия. Молителката не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Заявените конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Не се установява спрямо нея да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Поради това искането й за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Спрямо Беритан Ахмед Таджедин не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдения, релевантни на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, тя не прави. Изложената фактическа обстановка не дава основания да се приеме че е била принудена да отпътува от Сирия поради реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. До напускането на Сирия, тя не е имала проблеми с властите там и лично не е била репресирана. Срещу нея не са предприемани никакви конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността й, нито от официалните сирийски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Институциите в държавата й по произход няма никакво отношение спрямо нея и тя е напуснала родината си легално, с редовен национален паспорт, без да има проблеми. Опасенията й от евентуално преследване заради баща й, не са основателни. От изложеното следва изводът, че чужденката не е била изложена и за нея не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Към Беритан Ахмед Таджедин не са били отправяни заплахи и тя не е била принудена да напусне и да остане извън държавата си по произход, поради заплаха за живота й. Решението й да замине от Сирия не е продиктувано от тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Предвид липсата на въоръжен конфликт, както и на тежки и лични заплахи в тази връзка, не се установяват и предпоставите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От изложеното може да се направи извод, че за молителката не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Искането й за закрила и в тази му част е неоснователно. За кандидатката липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявила член на семейството й да има предоставен статут в Република България. Посочените от нея лични мотиви за желанието й да живее тук, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. При преценката на свързаните с личното положение на чужденката и държавата й по произход относими факти, се налага изводът, че искането за предоставяне на статут е изцяло неоснователно, както законосъобразно е приел административния орган. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,