Решение № 15401 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2018 г.

Решение № 15401 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на В. Мърцев, подадена чрез процесуалните му представители адв. П. Тодоров и адв. Ц. Крушевска, против Решение № 794 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 2355/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, за което са изложени и подробно развити основания по смисъла на по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от процесуалния представител юрск. Бъчварова, както и в становище по съществото на спора, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА №Р-16001616007660-091-001/28.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 440/24.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, се вменява отговорност на В. Мърцев, в качеството му на управител на "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД, за установените и невнесени данъчни задължения по РА №Р-161401474/-091-001/5.02.2015 г. в размер на 392 578, 36 лв. главница и лихви – 72 493, 93 лв. за данъчен период 1.09.2012 г. -28.02.2014 г. и РА № 16001615000582-091-001/16.09.2015 г. – в размер на 188 297, 95 лв. главница и лихви 26 576, 66 лв. за данъчен период 1.03.2014 г. -31.1.2.2014 г., или общо – за 580 876, 31 лв. главница и 99 070, 59 лв. лихви, ведно с доначислени лихви в размер на 119 621, 67 лв. за невнесените в срок задължения за ДДС, изчислени до датата на издаване на всеки от РА. Първоинстанционният административен съд е възприел изцяло установената от приходните органи фактическа обстановка и е възпроизвел направените от тях фактически и правни изводи относно наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на РЛ като управител на на "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД в периодите, за които на същото дружеството са издадени цитираните по-горе РА от 5.02.2015 г. и 16.09.2015 г. В съдебната фаза на производството съдът е събрал представените с административната преписка писмени доказателства, както и данни за влизането в сила на двата РА. Назначена е и е приета съдебно-счетоводна експертиза относно размера на активите на дружество "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД към 13.05.2015 г. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса като е указано на приходните органи, че тяхно е задължение а да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав по чл. 19 ДОПК. Указано е също, че издадените ревизионни актове спрямо дружество "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД имат доказателствено значение относно наличието и размера на установените задължения за данъци и лихви само спрямо дружеството, но не и по отношение на жалбоподателя. Отговорността на РЛ за несъбраните задължения на дружество "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД по цитираните два ревизионни акта и изтеклите по тези задължения лихви за забава е вменена на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК /ред. ДВ бр. 105/2005 г., в сила от 1.01.2006 г. / на В. Мърцев като управител на задълженото лице "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД, укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или ЗОВ. В акта си съдът е направил опит да разграничи и да установи наличието на всеки от кумулативно необходимите елементи на фактическия състав на приложимата разпоредба. Счел е за безспорно установено обстоятелството, че в периодите, за които са установени задължения на дружеството по двата ревизионни акта Мърцев е бил управител на същото дружество - "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД. Счел е, че спорните въпроси касаят установяването на поведение на Мърцев, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които да е бил длъжен да обяви пред органа и пряка причинна връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Съдът правилно е отчел приложимия закон и правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Изводите на съда обаче не съставляват същински мотиви. В решението не се съдържат собствени изводи по подлежащите на доказване факти и обстоятелства, съотнесени конкретно и релевантно към елементите на ФС, подлежащи на установяване. Преди всичко е видно буквално преповтаряне на изводите на приходните органи. На следващо място се отчита, че дори и това преповтаряне е формално. Не са обсъдени детайлно двата ревизионни акта - по отношение на установените в тях задължения по периоди, по страни и предмет на доставките във връзка с конкретните действия на управителя Мърцев и в какво се изразяват неговите действия или бездействия. Следва точно и ясно за целия период, предмет на обжалвания РА, да се отграничат укритите факти и обстоятелства и в какво се състои законовото задължение за обявяването им пред приходните органи. Декларативно приетото принципно задължение на управителя да подава СД по ЗДДС, в което вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди, не може да бъде възприето за мотиви в същинския им смисъл и препятства възможността за касационна проверка на законосъобразността. Още повече, че по делото няма събрани данни от кого са подадени СД по ЗДДС за периодите, предмет на двата ревизионни акта предвид обстоятелство, което не е обсъдено от съда, а именно, че за по-голяма част от релевантните периоди - от 5.08.2010 г. до 13.06.2014 г. управители на дружество "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД са били В. Мърцев и И. Мърцева, които са представлявали дружеството заедно и поотделно, т. е. съществува възможност другият управител да е подавал СД по ЗДДС и други документи пред приходните органи. Не е обсъдена по никакъв начин субективната страна на деянието – дали разминаването между декларираното и действителното е умишлено укриване, т. е. управителят да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си /в случая - бездействието си/, да е предвиждал неговите последици и да е искал или допускал настъпването им. Относно другите елементи на ФС по чл. 19, ал. 1 ДОПК, съдът също декларативно е счел, че с действията си РЛ е допринесло за установяване на задължения на дружеството, като е бил наясно, че те няма да бъдат събрани, тъй като предприятието вече не осъществява дейност, няма никакво имущество, а по запорираните сметки – няма постъпления. Липсва позоваване на доказателства, установяващи причинна връзка между евентуално укритите данни и неудовлетвореното вземане, както и за това, че органите по приходите са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията си към основния длъжник. Не е обсъдено наличието и уникалността на причинно-следствена връзка между конкретното поведение на РЛ и неудовлетвореното вземане по двата РА, вкл. и действията на приходните органи по събиране на вземанията. Не е обоснована връзката между неправилното деклариране и несъбраните данъчни задължения на дружеството. Досежно невъзможността за събиране на вземанията като имуществено състояние е направено позоваване на справка за задълженията към РД и удостоверение на публичен изпълнител /л. 163 от делото/ по изпълнително дело. Съдът не е отчел, че тези данни не са достатъчни за формиране на ползващите приходния орган извод предвид изискването за главно пълно доказване на предпоставките за административния акт, установяващ задължения, още повече при наличие на заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза и писмени доказателства /л. 314 и сл./, установяващи различни обстоятелства спрямо релевантен за спора период – до датата, на която е извършена промяна в представителството на дружеството. Не са събрани данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионните производства по издаването на двата РА, така и след това. Няма данни и дали са налични проверки за имущество на дружеството, което би могло да послужи за удовлетворяване на обсъжданите вземания. Касационният съд отчита и пълната липса на мотиви досежно дължимостта на задължението за лихви по двата ревизионни акта, както и за изтекли такива след датата на издаването им, предвид вменяването на отговорност по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК само за несъбрани задължения за данъци и ЗОВ. По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Липсата на същински за спора мотиви препятства възможността за касационна проверка, затруднява защитата на страните. Решението следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание Върховният административен съд, състав на осмо отделение,