Решение № 11756 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2015 г.

Решение № 11756 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - С. против решение № 171 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 103/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Д. П. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Х. отменя заповед № 4074з-71/24.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - С., с която на Д. П. Г. е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и е в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно правилото на чл. 204, т. 4 вр. чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Незаконосъобразно и в противоречие с приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че при постановяването на административният акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но това не се отразява върху правилността на крайния извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят дава писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган, поради което изводът на съда за нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е незаконосъобразен. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на посочените в същата дати по време на изпълнение на служебните си задължения като командир на отделение на ГКПП - К. П. войвода при ГПУ Ново село Д. П. Г. не изпълнява свои основни длъжностни задължения - "непрекъснато изучава оперативната обстановка в зоната на ГКПП, своевременно реагира и взема решения при настъпили изменения" и "извършва оценка и анализ на риска на тактическо ниво и определя типа гранични проверки, които следва да се извършат" от специфичната длъжностна характеристика, в резултат на което служителите от ръководената от него смяна на посочените дати не извършват гранична проверка на турски гражданин и управлявания от него лек автомобил съгласно изискванията на Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отменена, но в сила към момента на издаване на оспорената заповед). Описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. От така изложените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание не става ясно какво поведение е дължал Грозев, настъпили ли са изменения, на посочените в заповедта дати, в оперативната обстановка и в какво се изразяват същите и от тук какво е следвало да бъде поведението на служителя съгласно задълженията му по длъжностна характеристика. Не е посочено в какво следва да се изрази извършването на оценка и анализ на риска на тактическо ниво и определянето на типа гранични проверки, които следва да се извършат. Съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и доказателства въз основа, на които същото е установено. Факти и доказателства в тази насока не се съдържат, както в писмената справка, така и в становището, изготвени в дисциплинарното производство, на които дисциплинарно наказващият орган се позовава в оспорената заповед. Правилно съдът констатира, че нито в становището, нито в справката се съдържат данни за извършеното от Д. Г. нарушения. В изготвената справка по отношение на служителя е отбелязано единствено, че Д. Г. е допуснал при извършване на граничните проверки от ръководената от него смяна на посочените дати по отношение на турски гражданин да не се изпълняват в пълен обем изискванията на Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отм.), с което не изпълнява свои основни права и длъжностни задължения - "непрекъснато изучава оперативната обстановка в зоната на ГКПП, своевременно реагира и взема решения при настъпили, изменения, информира началника на ГКПП, извършва оценки и анализ на тактическо ниво и определя типа гранични проверки, които следва да се извършат". Дисциплинарно разследващият орган квалифицира нарушението по чл. 194, ал. 1, т. 3 ЗМВР - неспазване на служебните правомощия. Следователно нито в заповедта нито в съпровождащите я документи са описани действията на Г., с които същият нарушава задълженията си съгласно изискванията на длъжностната му характеристика, каквато е квалификацията направена от дисциплинарно наказващия орган, респективно неспазва служебните си правомощия, каквато е квалификацията на нарушението, направена от дисциплинарно-разследващия орган. В тази връзка правилно съдът приема, че в заповедта не са описани действията, които служителят е следвало да извърши, не са описани факти, сочещи на промяна в оперативната обстановка на пункта на посочените в заповедта дати и какви изменения в същата настъпват, които след анализ на риска да налагат вземане на решения за извършване на определен тип гранична проверка. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Посоченото нарушение е достатъчна основание за отмяна на оспорената заповед, като следва да се отбележи и че същото препятства правото на защита на служителя, който при липса на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание е поставен в невъзможност да ангажира доказателства. Законосъобразни са и изводите на съда, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи служителят да е извършил дисциплинарни нарушения. Не е установено на посочените в заповедта дати Д. Г. да не е изучавал непрекъснато оперативната обстановка в зоната на ГКПП, в същата да са настъпили изменения, които да наложат реакция и вземане на решения, както и да не е извършил оценка и анализ на риска при определяне на типа гранична проверка, както бланкетно е посочено в заповедта. В случая е установено, че турският гражданин многократно е влизал в страната, но нито в заповедта, нито в изготвената в дисциплинарното производство справка е установено, че на посочените в заповедта дати неговото присъствие е довело до промяна в оперативната обстановка и са били налице данни или предположения, обосноваващи определяне на даден тип гранична проверка. По делото не са ангажирани доказателства, че при преминаване през трасе "вход" на ГКПП - "К. П. войвода" автомобилът на турския гражданин подлежи задължително на физическа проверка от ръководените от Г. служители. Ето защо законосъобразно и обосновано съдът приема, че жалбоподателят не извършва дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР да заплати на Д. П. Г. сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,