Решение № 13050 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8078/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ю. А., гражданин на Афганистан, против решение 11338/09.07.2024 г. постановено по адм. дело 4440/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, като фактическите и правните му изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. Поради изложеното иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на М. Ю. А., гражданин на Афганистан, против решение 5450/12.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че чужденецът подава за втори път молба за международна закрила, тъй като първото производство е прекратено, поради неявяването му не е проведено интервю с него. Лицето е задържано на територията на Република Австрия и върнато в България, след което той подал нова молба с искане производството по предоставяне на международна закрила да бъде възобновено. От данните по делото е констатирано, че чуждият гражданин е напуснал Афганистан преди властта да бъда взета от Талибаните, последователно е влязъл в Иран и Турция, след което е влязъл незаконно в България, където е заловен от полицията. В проведеното интервю в процедурата по чл. 63а от ЗУБ е заявил, че крайната му цел преди задържането е Германия, а в съдебното заседание от 19.06.2024 г. е посочил, че иска до остане да живее и работи в България. За необосновани са сметнати доводите за наличие за предпоставки за международна закрила с излагане на твърдения, че баща му е бил полковник от афганистанската армия на предходната власт преди установяването на режима на талибаните, който е убит на фронта в битка срещу тях, както и че жалбоподателят също е бил част от тази армия, воювала срещу талибаните и че е раняван. Тези обстоятелства са твърдени като основание, да се смята че поради това му минало животът му е обект на заплаха от страна на талибаните. Административният орган и съда за поставили под съмнение достоверността на представени ксерокопие на заплашващо писмо от талибаните, както и медицинско удостоверение 73.03/2024 г. , издадено от български съдебен медик. Съмненията са мотивирани от становище на ДАНС за зачестилите масови използвания на такива фалшиви писма с оглед зачестилата практика за използване на фалшиви писма от афганистански мигранти, каквато практика за използването им обаче нямало при талибаните. Административният орган, а впоследствие и съда, е посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Афганистан, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Така мотивиран, първоинстанционният съд приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. С оглед което, не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Видно от бежанската история на търсещия закрила е, че след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни Иран, Турция и България, където не се е задържал, а е преминал през още няколко държави, за да достигне Република Австрия, от където е върнат. С оглед което в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ подобри условия за живот и реализация. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на лицето и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От своя страна при съобразяване на т. 20 от Насоки относно нуждите от международна закрила на лица, бягащи от Афганистан на върховния комисариат за бежанците на ООН, които са базирани на нестабилната ситуация в Афганистан и в тази връзка, че ВКБООН продължава да призовава държавите да преустановят принудителното връщане на граждани и бивши обичайно живущи в Афганистан, включително тези, чиито молби за убежище са отхвърлени, съдът е приел, рискове за жалбоподателя, отнесени към цитираните разпоредби, не съществуват. Посочил е, че насоките дават възможност на съответния съд да преценява конкретната ситуация и рисковете от връщане за конкретното лице в Афганистан, отнесени към нормите на вътрешното и международното право относно статута на бежанците, включително на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28.07.1951 г. При съобразяване обстановката в Афганистан и съпоставена с личната бежанска история на търсещия закрила, следва да се приеме, че не е налице заплаха за последния поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Напротив, както е посочено от първоинстанционния съд, въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение