Решение № 8532 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2009 г.

Решение № 8532 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "ОУИ"- гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. И. Недялкова, срещу Решение № 100/12.02.2009 г., постановено по адм. д. № 174/07 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна (ВОС), с което е отменен Ревизионен акт № 0302526/ 10.10.2006 г. (РА), издаден от Милка Иванова Начкова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 998/29.12.2006 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на Н АП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е кредитирал заключението на ССЕ, като е игнорирал липсата на материално-техническа обезпеченост на дружеството-доставчик. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - "Антарес 1" ЕООД, гр. Провадия, чрез пълномощника си адв. Д. Топалова в писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, като моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред ВОС е бил РА № 0302526/10.10.2006 г., издаден от Милка Иванова Начкова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта в която е потвърден с Решение № 998/29.12.2006 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и начислени лихви за данъчни периоди: м. 02.2006 г., м. 03.2006 г., м. 04.2006 г. по 4 броя фактури издадени от доставчика "Керастар" ЕООД. От фактическа страна съдът е приел, че процесните фактури са издадени въз основа на договор за изпълнение от 01.12.2005 г., сключен между жалбоподателя в качеството му на възложител и "Керастар" ЕООД като изпълнител. При извършена насрещна проверка на доставчика "Керастар" ЕООД са представени и приети по делото Протокол № 2/21.02.2006 г. за завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи за периода 01.01.-31.01.2006 г. и Протокол № 4/19.04.2006 г. за установяване на същите видове работи за периода 01.03.-31.03.2006 г. на обект "Местност Лъджата". Не са били представени документи установяващи наличието на доставка по фактура № 555/14.04.2006 г. Относно фактура № 563/20.03.2006 г. е представен приемно-предавателен протокол от 14.03.2006 г. между възложителя "Проджеко-България" АД и ревизирания субект -изпълнител по договора, ведно с Протокол № 3 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за периода 01.02.-28.02.2006 г., с изпълнител "Керастар" ЕООД за обект - "Местност Лъджата". Съдът е обсъдил представените и приети по делото граждански договори сключени между доставчика "Керастар" ЕООД и 25 физически лица на които е била извършена насрещна проверка. Съдът е кредитирал представените обяснения, в които лицата са деклариралите, че са подписвали граждански договори в началото на всеки от месеците: декември 2005 г., януари, февруари, март, април и май 2006 г., като предмет на договорите са били корпусно-заваръчна работа и шмиргилене на обект "Пристанище Варна Запад", не са влагали материали, технически средства, инструменти и др. пособия, тъй като същите са били на работните им места. Извършената работа е била приета с констативен протокол-част от гражданския договор, получено е възнаграждение срещу подпис върху гражданския договор. Съдът е кредитирал приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза от която е приел, че се установява, че данъка по процесните 4 броя данъчни фактури е начислен от доставчика съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Плащането на данъка по ДДС с-ка в рамките на данъчния период, в който е ползван данъчния кредит е извършено само по фактура № 422/19.04.2006 г. с начислен ДДС от 5 885, 45 лв., а за останалите процесни фактури данъка е платен по ДДС сметката на доставчика "Керастар' ЕООД, но в следващия данъчен период. С оглед установеното от фактическа страна, съдът е приел, че услугата е реално извършена, съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗДДС (отм.), данъка е начислен, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради което са налице комулативните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит визирани в разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС. Позовава се от правна страна на заключението на вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, както и на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Установява се от доказателства по делото, че към всяка от процесните фактури № 450/21.02.2006 г., № 563/20.03.2006 г. и № 422/19.04.2006 г. са съставени и подписани от ответника по касационната жалба - "Антарес 1" ЕООД и доставчика - "Керастар" ЕООД протоколи за завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи и приемо-предавателни (констативни протоколи, които установяват видна и количеството на извършената услуга. Тези документи са издадени в изпълнение на договор за изпълнение от 01.12.2005 г. между "Антарес 1" ЕООД в качеството му на възложител и "Керастар" ЕООД в качеството му на изпълнител. По отношение на ф-ра № 555/14.04.2006 г. е установено, че е свързана с услуга, която е извършена на ВиК ЕООД, за която "Антарес 1" ЕООД е съставил ф-ри с № 35 и 36. От събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че доставчика е сключил граждански договори с 25 физически лица, които в хода на проверката са потвърдили извършената услуга. Установява се също така, че процесната доставка е във връзка със сключен между "Антарес 1" ЕООД като изпълнител и възложителя "Проджеко-България" АД, като последният е приел и заплатил извършените от "Антарес 1" ЕООД дейности. последното обстоятелство се установява от приетата без оспорване от касатора ССЕ. При така установеното правилно ВОС е приел, че доставката е реално извършена. Установено е, че доставчика "Керастар" ЕООД е използвал услугата на 25 физически лица и извършените дейности са надлежно приети от "Антарес 1" ЕООД, респективно от първоначалния възложител "Проджеко-България" АД, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. Неоснователен е и довода за неправилно кредитиране от съда на заключението на ССЕ. Същото не е оспорено в хода на съдебното производство, поради което като компетентно изготвено и в съответствие със специалните знания на вещото лице, правилно съдът е кредитирал след обсъждането му с останалите доказателства по делото. С оглед на изложеното и като е приел, че за получателя по доставката са налице комулативно дадените предпоставки на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит, съдът правилно е приложил материалния закон, а касационния довод в тази насока е неоснователен. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение