Решение № 8199 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2015 г.

Решение № 8199 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Т. А. М. от с. Ф., община Б. против решение № 742 от 15.05.2015 г., постановено по адм. д. № 10 по описа за2015 г. на Адимнистративен съд - Б. релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът районен прокурор в РП Р. не изразява становище. Ответникът - кмет на с. Ф. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Б. е обявил нищожност на Решение № 639/1992 г., с посочен в него автор - кмет на с. Ф., община Б., с което, на основание § 2 от Закона за имената на българските граждани е допуснато промяна на името от Б. А. М. на Т. А. М. и е разпоредено да се извърши поправка в акт за раждане и в регистъра на населението. За да обяви нищожност на административния акт съдът е приел, че заинтересованата страна Т. М. е роден на 20.05.1951 г. в с. Ф., община Б. Т. обстоятелство е отразено в Акт за раждане № 41/1951 г., приложен по делото. Установява се, че впоследствие в Акт за раждане № 41/1951 г. са зачертани имената собствено Т. и бащино А. и над тях са отбелязани имената Б. А. По този начин трите имена на заинтересованата страна били отбелязани като Б. А. М. С тези имена същият бил отбелязван във всички официални регистри на РБългария. С. З. № 639/5.01.1992 г. жалбоподателят е заявил, че желае на основание § 2 от ПЗР на Закона за имената на българските граждани (отм.) да бъде възстановено турско-арабското му име - Т. А. М. В заявлението било отбелязано, че имената му по паспорт са Б. А. М. Въз основа на заявлението е издадено Решение № 639/1992 г., с посочен в него автор - кмет на с. Ф., община Б., с което на основание § 2 от Закона за имената на българските граждани е допуснато промяна на името от Б. А. М. на Т. А. М. и е извършена поправка в акт за раждане и в регистъра на населението. По повод депозиран сигнал в ОД на МВР - Г. Б. е образувано досъдебно производство. С Решение № 33/6.01.2014 г. по нах. дело № 747/2013 г. по описа на Районен съд - Р. Т. М. е признат за виновен в това, че на 3.10.2008 г. съзнателно ползвал неистински официален документ - решение № 639/1992 г., с посочен в него автор - кмет - на с. Ф., община Б. - Ю. М. Я. отс. Ф. - престъпление по чл. 316 от НК, вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. С решение № 2629/19.06.2014 г. по кнах. дело № 110/2014 г. по описа на БОС е потвърдено Решение № 33/6.01.2014 г. по нах. дело № 747/2013 г. по описа на Районен съд - Р. Соглед на тези доказателства съдът е приел, че административният акт - решение № 639/1992 г. е издаден от некомпетентен орган, доколкото с влязла в сила присъда е прието, че лицето - издател на акта не го е подписало. Решението е правилно. По делото няма спор за факти, които са установени от административния съд по безспорен начин. Правилно съдът е приел в мотивите си, че в хода на наказателното производство по НАХД 747/2013 г. по описа на РС - Р., е било доказано, че решение № 639/1992 г. с автор - кмет на с. Ф. е неистински официален документ, същото е било антидатирано и не носи подписа на лицето, посочено като негов автор. Обстоятелствата, при които този документ бил издаден през 2008 г., а не през 1992 г., както се отбелязва в него са установени в наказателното производство и същите следва да се възприемат и от настоящата инстанция, доколкото са част от състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК. С оглед на тези доказателства правилно съдът е приел, че решение № 639/1992 г., с което е допусната промяна на името на жалобподателя от Б. А. М. на Т. А. М. е нищожен административен акт, тъй като е издаден при липса на компетентност и липса на волеизявление на компетентния за това административен орган. В тази насока мотивите на Административен съд - Б., които почиват на правилно приложение на материалния закон, следва да се допълнят с обстоятелството, че АПК в нормата на чл. 173, ал. 2 и ал. 4 изрично признава нищожността на административния акт като последица от липсата на компетентност, т.е. не само съдебната практика, но и законодателят свързва липсата на административна компетентност с последица като нищожността на административния акт. Водим от горното, Върховният адимнистративен съд