Решение № 3310 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15403/2014 г.

Решение № 3310 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15403/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, срещу Решение № 419 от 03.11,2014 г., постановено по адм. д. № 229/2013 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 04251200042/15.10.2012 г. на ТД па НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 95/18.02.2013 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. В. Търново, в частта му, с която на "Хринад" ООД гр. Севлиево е начислен ДДС в размер на 150312,57 лв. по всички фактури, издадени на осем румънски и гръцки контрагенти на дружеството, с изключение на една фактура към Леопцини ИАН Креатон Гърция в размер на 2704.40 лв., както и в частта му, в която е отказано право на данъчен кредит по фактури за стоки от "Мийт БГ" ООД в размер на 32398.67 лв. и в размер на 107.60 лв. по една фактура за международен транспорт от "Парма транс" ООД, както и в частта по ЗКПО относно преобразуван финансов резултат за 2009 г. на "Хринад" ЕООД по горепосочените фактури, издадени от "Мийт БГ" ЕООД и е осъдена Дирекция ОДОП В. Търново да заплати разноски в размер на 3962.55 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Хринад" ООД, гр. Севлиево, чрез процесуален представител адв. Ваня Йотова и адв. Коцопулос, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното Решение № 419 от 03.11,2014 г., постановено по адм. д. № 229/2013 г. Административен съд - гр. В. Търново е отменил Ревизионен акт /РА/ № 04251200042/15.10.2012 г. на ТД па НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 95/18.02.2013 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. В. Търново, в частта му, с която на "Хринад" ООД гр. Севлиево е начислен ДДС в размер на 150312,57 лв. по всички фактури, издадени на осем румънски и гръцки контрагенти на дружеството, с изключение на една фактура към Леопцини ИАН Креатон Гърция в размер на 2704.40 лв., както и в частта му, в която е отказано право на данъчен кредит по фактури за стоки от .. Мийт ВГ" ООД в размер на 32398.67 лв. и в размер на 107.60 лв. по една фактура за международен транспорт от .. Парма транс" ООД, както и в частта по ЗКПО относно преобразуван финансов резултат за 2009 г. на "Хринад" ЕООД по горепосочените фактури, издадени от "Мийт БГ" ЕООД и е осъдена Дирекция ОДОП В. Търново да заплати разноски в размер на 3962.55 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Този извод е формиран след осъществен анализ на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установено, че за данъчен период ноември 2009 - май 2010 г. ревизираното лице е декларирало ВОД по издадени фактури към осем контрагенти от Гърция и Румъния с предмет на доставката пилешки продукти - собствено производство на "Хринад" ООД. Същото, както и получателите на стоките са регистрирани по ЗДДС лица към датите на издаване на спорните фактури, по доставките е осъществено плащане, а транспортът е осъществен от трето лице - превозвач за сметка на получателя. За установяването му са представени международни товарителници, както и фактури, издадени от превозвачите "П и Н Транс" ООД, "Парма транс" ООД, "Трифо 1" ООД, за извършен транспорт до Румъния. Представените международни товарителници, инвойс фактури, писмени потвърждения, търговски документи, пътни листи, складови разписки и т. н. са оспорени от касатора досежно верността на съдържанието, датата и автентичността на подписи, поради което съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В резултат на осъществената съпоставка и кредитирането на международните товарителници относно обстоятелствата по предаването на стоките на превозвачите, съдът е приел за установено изпращането на стоките. При тези фактически констатации съдът е извел обобщаващото заключение, че ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства установяват по предвидения в приложимата редакция на чл. 45 от ППЗДДС ред извършването на процесните ВОД, поради което с оспорения РА незаконосъобразно е прието, че доставките са осъществени на територията на страната и за тях е следвало да се начисли ДДС. По отношение доставките от "Парма транс" ООД и "Мийт БГ" ООД първоинстанционният съд е счел, че след като са събрани доказателства за фактическото предаване на процесната стока - пилешки бут от доставчиците на жалбоподателя и извършването на транспортната услуга, за заплащането им, редовно счетоводно заприхождаване и последваща реализация за производството на месни продукти от жалбоподателя, изводът на приходната администрация за недоказана реалност на доставките от двамата доставчици е необоснован. Поради приетата реалност на доставките на процесните стоки между посочените в първичните счетоводни документи търговци, съдът е намерил, че разходите по фактури № 2...528/29.06.2009 г. и № 2..545/10.07.2009 г., издадени от "Мийт БГ" ООД, в размер на 106 000 лв., са доказани, поради което не са налице основанията на чл. 16, ал.1, вр. чл. 26, т.2 и чл. 10 от ЗКПО, като и в тази част РА е незаконосъобразен. Ето защо е счел, че РА и в частта си по ЗКПО, в която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сума в размер на 106 000 лв., е незаконосъобразен и следва да се отмени със законните последици от това. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция - ДВ, бр. 101/2006 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два алтернативно предвидени правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това, от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. В случая, за осъществените доставки са издадени фактури, съдържащи VIN номерата на дружествата - получатели, инвойс фактури, международни товарителници към всяка една от тях, както и фактури за осъществен превоз от превозвачите. Спорът между страните се концентрира върху установеността на изпращането или транспортирането на стоките, разрешаването на който е обусловено от кредитирането или игнорирането на представените международни товарителници с оглед осъщественото оспорване на верността им и автентичността на подписите за получателя. Неоснователно в тази връзка е оплакването на касатора, че съдът е следвало да цени международните товарителници съобразно разпоредбите на ГПК. Тяхното приложение се дерогира от нормата на чл. 9, ал. 1 от ратифицираната и влязла в сила за България Конвенция за договора за международни автомобилни превози, поради което и по аргумент от чл. 5, ал. 4 от Конституцията нормите на Конвенцията са част от вътрешното право на страна и имат предимство пред тези национални норми, които им противоречат. Цитираната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията придава материална доказателствена сила на международните товарителници относно факта на получаването на стоката от превозвача, но установената презумпция е оборима при ангажиране на доказателства за противното. При осъщественото оспорване на съдържанието на товарителниците, което е допустимо само в частта, ползваща се с материална доказателствена сила, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните в откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК. Тя лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която е представила тези частни свидетелстващи документи, а установяването на верността им в горепосочената част следва да се прецени след сравнението им с други безспорни документи, така както е и направил първоинстанционният съд. С оглед на това първоинстанционният съд е извършил съпоставка на относимите доказателства, като е стигнал до правилния извод, че в конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от заключението на приетата по делото ССЕ. Както и друг път Върховният административен съд е отбелязвал в решенията си, дори да е установен факта, че получателя е липсващ търговец, то българското дружество не следва с оглед разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да понесе като негативи начисляване на ДДС върху доставките извършени от него, след като е установено, че стоките са напуснали територията на Р България и, че от органа по приходите не са представени доказателства относно знанието му, че получателят по доставката към момента на доставката има поведение на "липсващ търговец". При оспорване на частни документи производство по реда на чл. 193 от ГПК следва да се открива само за тяхната автентичност, но не и относно верността им, тъй като същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и съдържанието им следва да бъде конкретно ценено с оглед всички доказателства по делото. Настоящият състав не споделя и оплакванията в касационната жалба за липсата на доказателства за автентичността на оспорените документи. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, поради което, след като частните документи са представени в хода на ревизията от доставчика и той не е възразил, че подписалото ги лице е без представителна власт, то ирелевантно е чий точно е положеният от негово име подпис в тях. Безспорно е установено, че по извършените вътрешнообщностни доставки е извършено плащане, което е допълнително доказателство, че стоките са напуснали територията на страната, от който момент задължението за самоначисляване на ДДС е преминало върху получателите на доставките. Като е приел обратното, органът по приходите е приложил неправилно материалния закон и е издал незаконосъобразен РА. Отменяйки същия, административният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение доставките от "Мийт БГ" ЕООД констатациите в съдебно-икономическата експертиза несъмнено доказват, че доставчикът е разполагал и има доказан произход за продадените количества стоки на ревизираното лице. Същият е водил редовно счетоводството си, отразил е приход по извършените продажби на "Хринад"ООД, както и че е начислил дължимият се ДДС за всяка продажба в издадените от него фактури, като ги е отразил и в Дневниците за продажби и Справки декларации по ЗДДС за съответните периоди, както и че е извършено плащане по банков път от ревизираното лице към "МИЙТ БГ"ЕООД. Неоснователни и абсолютно произволни са обширните касационни оплаквания с твърдения, че "първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопански операции", "опосредяване на ВОП чрез трети лица" и т. н и т. н, тъй като не намират опора както в съдебно - икономическата експертиза, така и в съдебно - компютърната експертиза и показанията на свидетелите. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение в тази част е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдяното касационно основание, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 6 000 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение