Решение № 9299 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2017 г.

Решение № 9299 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на С. М. С. от гр. С., ул. "М. М.. Р." №..., чрез адв. С. Е., против Решение № 8147 от 19.12.2016 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 6166 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р- 22221715001232- 091- 001/16.02.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП, с Решение № 768/13.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди 01.01.2012 г. -31.12.2013 г. са установени данъчни задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица в размер на 72 353,78 лв. главница /42 476,77 лв. +29 877,01 лв./ и 17 545,63 лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в

• необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните доказателства и игнориране на някои от тях;

• без основание съдът не признал доказателствата за получаване на парично дарение в размер на 1 000 000 лв. от бащата на ревизираното лице, като оправдание на установеното при ревизията превишение на разходите над доказаните приходи;

• необосновано съдът приел, че не е доказана възможността на дарителя да извърши дарението, като е игнорирано писмената декларация на бащата, представена пред АС и тази на майката на ревизираното лице. Установено било, че родителите на жалбоподателя към 31.12.2011 г. разполагали като семейство общо с 1 029 074, 68 лв.

Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кожухарова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния АССГ е бил цитираният РА, издаден в производство по чл. 122 и сл. ДОПК, с който върху данъчни основи, определени като разлика между извършените от ревизираното физическо лице разходи и доказаните му приходи, са установени посочените по-горе данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2012 и 2013 г.

В касационната жалба не се оспорва нито наличието на основание за процесуалния ред за извършване на ревизията, нито спазването на процесуалните правила в ревизионното производство, нито констатацията и основанията за нея за превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните му приходи за всеки данъчен период.

Касационните оплаквания са свързани единствено с непризнаването на получаването като дарение на парични средства от бащата на жалбоподателя, като оправдание на констатираното превишение на разходите.

Първоинстанционният съд е съобразил определянето на договора за дарение по чл. 225 ЗЗД и правилно е приел, че е правилен подходът на органите по приходите да изследват възможността на дарителя да даде парична сума в размер на 1 000 000 лв. към 01.01.2012 г. на своя син.

Обосновано на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че този факт с правно значение не е доказан от жалбоподателя, който носи тежестта затова. В касационната жалба се изтъква единствено некредитирането на декларациите на родителите на жалбоподателя, че общо като семейство към момента на началното салдо на ревизията са разполагали с посочената сума.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният е обсъдил поотделно и в съвкупност всички представени доказателства относно посочения фактически спор и е направил обосновани фактически изводи.

Съдът е взел предвид декларацията на бащата на жалбоподателя, че е имал налични парични средства към 31.12.2011 г. в размер на 484 509,04 лв. Едва с жалбата по административен ред е представена и декларация от майката на жалбоподателя за формиран положителен паричен поток към края на 2011 г. в размер на 644 565,64 лв. Обосновано съдът е приел, че съществуването на правоотношение по договор за наем на сейф, съгласно удостоверение № 0696 64 003253/10.03.2016 г. по описа на Дирекция "Частно банкиране" при "У. Б."АД, не доказва съдържанието на касетата във филиал С. Н. на банката, като липсват доказателства договорът за банкова касетка да е с обявено съдържание по чл. 605, ал. 2, предл. 1 от ТЗ. Обясненията на родителите на жалбоподателя са преценени правилно от решаващия съд като недостатъчни да удостоверят изложените в тях фактически твърдения при липсата на всякакви други доказателства, които да подкрепят тези твърдения. Разпореждането от страна на бащата на РЛ със сумата 500 000 лв. по банковата си сметка в полза на упълномощено лице на 21.01.2012 г., след датата на представения договор за дарение, не може логически да се свърже с даването на дарението.

Към изводите на първоинстанционния съд следва да се прибави и доводът на участващия в касационното производство представител на Върховната административна прокуратура, който настоящият съдебен състав възприема, че противоречи на житейската и бизнес логика, почти всички налични средства на родителите на жалбоподателя да бъдат предоставени без официален документ на ревизираното лице и без данни тези средства да бъдат предназначени за бизнес-вложение.

Предвид изложеното, обосновани са изводите на административния съд, че паричната сума от 1 000 000 лв. не следва да се включва в началното салдо на паричния поток за ревизирания период.

Недоказването на възможността да се предостави подарената сума изключва логически оплакванията относно непризнаване на представения договор за дарение.

Първоинстанционото съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 700 лв. за тази инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В първата съдебна инстанция ответникът не е бил представляван, нито е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение